„Бързам да се прибера веднага след работа, защото ще идва водата. Трябва светкавично да пусна пералня, миялна машина, да напълня кофите в тоалетната, бутилките в кухнята… Да се изкъпя.“ Учудвате ли се? Това е разговор в европейска България през XXI век. В същото време в Африка изградиха огромни оранжерии и превърнаха пустинята в цветна градина.
Няма точна статистика колко българи в момента живеят на воден режим. Според различни официални и неофициални източници над 400 са населените места в страната с недостиг на вода, а кризата е засегнала повече от 400 хиляди души.
Днес особено тежко е в Плевен, градът е на режим вече четири месеца, 80 000 имат вода по 3–4 часа на ден, застрашена е дори Университетската болница.
Преди водата е идвала от огромен язовир, който сега е нива. В старите тръби на ВиК мрежата се губят над 70% от събраната вода. И Ловеч живее на режим, 30-хилядното население се радва на вода не повече от десетина часа в денонощието. В момента водите на река Черни Осъм не могат да се ползват пълноценно, защото няма нито язовир, нито пречиствателна станция.
Експерти припомнят, че двата областни града е трябвало да се захранват от язовир „Черни Осъм“, който така и не е построен. Срещу изграждането му навремето дори има протести и преди години проектът е замразен. Поне десетилетие ще е необходимо да бъде пуснато в експлоатация съоръжението.
Продължава водният режим и в десетки селища от Шуменска област. В села от общините Смядово и Върбица има вода по няколко часа на ден. Изобщо в Североизточната част на страната сушата се оказва най-тежка. Падналите слаби дъждове през последните седмици само са намокрили десетсантиметровия почвен слой. Ако не завали по-сериозно, ще има огромен проблем с поникването на есенните култури, а както е известно, това е житницата на България.
В Рила и Кочериново жителите също се оплакват от липса на вода, въпреки че областният управител на Кюстендилска област Александър Пандурски уверява, че нивата на язовирите „Калин“ и „Карагьол“ не са под минимума.
Ситуацията показва колко фатални за природата и хората могат да бъдат промените в климата. Тази година преживяхме четвъртото поред сушаво лято, оттокът на реките е със 72% по-малък в сравнение с 2023 г., засегнати са 80 на сто от язовирите в страната. „Тича“, „Камчия“, „Ясна поляна“ и „Асеновец“ са под половината от полезните обеми. От януари до август в язовир „Копринка“ са влезли 81,5 милиона кубични метра вода, при средна по влажност година обикновено се вливат 172,11 милиона. За „Жребчево“ положението е още по-лошо – влели са се 67,34 милиона кубични метра вместо очакваните 213 милиона. Почти 80% от комплексните и значими язовири тежко са засегнати от сушата.
И точно в годините, когато България пада в плен на голям воден дефицит, политическата криза ескалира, а в маратона от избори едно след друго се сменят кратковременни правителства. Тези кабинети гасят пожари, те не правят планове и стратегии, а кърпят дупки. В стремежа си да се харесат на избирателите късат от бюджета, за да раздават по-високи заплати на армията чиновници, а инвестициите за пътища и за нова ВиК инфраструктура оставят за някой друг път.
„Казано просто, с 60-годишни етернитови тръби сме обречени на воден режим. За последните 15 години България е на опашката по инвестиции във ВиК инфраструктура“ – това е един от изводите в доклад на Института за пазарна икономика. Дори в значително по-малките от нас държави Литва и Латвия инвестициите са по-големи. В Гърция, Словакия и Унгария са вложили три пъти повече от нас за реновация на водната инфраструктура. Разликата с Румъния е още по-фрапантна. Със западноевропейските държави трудно можем да се сравняваме, от тях изоставаме с повече от десетилетие.
Сушите са по-често срещани в Европа и са по-екстремни, отколкото в средата на миналия век. От 1950 г. до 2021 г. количеството влага както във въздуха, така и в почвата е намаляло значително и тази тенденция ще продължи до 2100 г. Това е заключението на учените, направили проучване за „изсъхваща Европа“. В последните 70 години средната средна сухота на въздуха през лятното полугодие (от април до септември) се е увеличила в цяла Европа. В същото време средната влажност на почвата в горния почвен слой (0–7 см) през този период от годината е намаляла в Средиземноморска Европа и по-голямата част от Централна Европа. В северната част на континента горният почвен слой е станал по-влажен.
При всички тези обстоятелства буквално е шокиращо защо българските чиновници продължават да се движат по повърхността на проблема, а не предприемат кардинални мерки, които ще предпазят страната от бедствието.
Проф. Георги Рачев: Много се краде!
Като нищо ще ни тресне и режим на тока
– Защо страната изпадна в толкова тежка водна криза, професор Рачев?
– Не от вчера безводието е проблем и идва от това, че много се краде. Така както се открадна водата на язовир „Студена“. Вода се краде непрекъснато, но понеже понякога се случва да се засушава и истината лъсва. Тази година от язовир „Копринка“ бяха отдадени за напояване 15 милиона куб. метра през май. И както обикновено, когато се отпуска вода за градините, тя първо минава през ВЕЦ-а. При питейните язовири, където има водноелектрически централи, е същото. Обаче май беше хладен месец и валежите бяха със 160% над нормата. Та се питам за какво напояване става дума тогава? Водата, която идва към София, преминава през няколко електроцентрали и в това няма нищо лошо. Въпросът е колко вода кой и кога пуска, какви количества отиват за промишлени цели. Например предприятията трябва да си плащат или да си направят собствени водоизточници. Но у нас климатичните проблеми са една прекрасна салфетка, в която си избърсваме лицето.
– Казвате, че крадат водата, за да правят ток, така ли?
– Аз познавам хора, които имат байпас преди водомера и си поливат на воля. Въпросът е кой колко плаща. Вдигат хубава кооперация на Южното Черноморие с апартаменти за под наем, правят басейн и черпят 50–100 пъти вода повече, отколкото средностатистическо домакинство. Но всички плащат еднакво кубика. В много държави нещата са различни: едно нормално семейство получава, примерно, лимит 10 кубика, които са предостатъчни за битови нужди. Потребление от 10 до 50 кубика обаче се плаща по други цени, защото се печели от тях. Нагоре – още повече. Дали се напояват доматите, или се пълни басейнът, няма значение, но тези хора не бива да плащат субсидираната вода така, както средностатистическото семейство.
– И все пак не може да няма виновни за тежката водна криза.
– Липсва стопанисване. Ето, преди време се разбра, че в язовир „Студена“ няма уред, който да измерва колко вода излиза. А най-страшното е, че никой не знае колко в момента е полезният обем на язовирите. Как така в една Гърция, където е голяма жега и суша, има непрекъснато вода? Като минеш „Промахон“, ще видиш, че навсякъде се полива. Да вземем Истанбул, 20 милиона град, пък няма режим на водата? Каквото и да говорят, язовир „Ясна поляна“, който захранва от село Черноморец на юг, е пред пресъхване, защото само 17% е полезният обем на водата в него. А дали е и толкова, не съм сигурен, защото за толкова години експлоатация са е натрупало много нещо по дъното. Ами язовир „Камчия“, на който разчита Варна, е с 18% вода в момента и тя ще продължи да пада поне до 10 декември. Много трябва да вали. А нищо чудно да ни тресне и режим на тока, защото енергийните ни язовири са пълни наполовина. При това положение генераторите не могат да работят на максимална мощност, а на 60–70%, защото липсва необходимият хидростатичен натиск на водата. А ПАВЕЦ „Чаира“ беше бастисана, а това са 840 мегавата мощност, която ни трябва сега от 17 до 21 часа, когато е върхът на потреблението. До края на годината трябва да стартира единият блок, догодина – другият. АЕЦ не може да покрие нуждите и така от износител на електроенергия се превърнахме във вносител. Само че като стане студено, и от Гърция и от Румъния не можем да вкарваме еленергия.
– Остава да се молим на Господ да напълни язовирите. Ще завали ли скоро?
– Ще има през следващите дни някакви валежи, но те няма да са достатъчни. Добре че все пак малко дъжд падна, та да могат да тръгнат есенниците, че това пък е хлябът ни. А и ние изнасяме две трети от зърнената ни реколта. Има влага само в горния почвен слой.
Но Пловдив е изцяло на сондажни кладенци от „Марица“. Подпочвените води са паднали до минимум. Представете си, че и декември е суша, а и януари не е много добре, какво ще правим? През зимата ще скърпим, но напролет? Ще има сняг, но ни трябва много сняг, а сега в планините няма нищо.
– Има ли някаква опасност за София?
– В момента в язовир „Искър“ има вода за две години и половина напред, без да влезе и една капка в него през това време. Правил го е инж. Иван Иванов, най-дълго управлявалият кмет през миналия век.
Бившият кмет
на София Иван Иванов
проектира
язовир „Искър“ в затвора
Най-големият язовир в България – „Искър“, е проектиран от бившия кмет на София инж. Иван Иванов. Осъден на смърт от Народния съд, той работи под милиционерски надзор и всеки ден е воден от затвора до проектантската стая. На 26 януари 1949 г. проектът е одобрен от експертен съвет към тогавашното Министерство на електрификацията и мелиорациите, а по-късно инж. Иванов е помилван.
Той е син на полковник, загинал в Междусъюзническата война и потомък на Хаджи Димитър по майчина линия. Роден е в Сливен през 1891 г., учи хидроинженерство в Мюнхен, но се включва като доброволец в Балканската война, участва и в Първата световна. Изиграва основна роля в построяването на Рилския водопровод и правителството на Кимон Георгиев го назначава за кмет на София през 1934 г.
Иван Иванов довършва сградата на Ректората, построява Съдебната палата, военното и вътрешното министерство, зала „България“, Народната и Столичната библиотека, Музикалния театър, Телефонната палата, къпалнята „Мария Луиза“.
След 9 септември 1944 година е обвинен, че е германски агент и фашист, защото е учил в Мюнхен. Народният съд настоява за доживотен затвор, но поради липса на доказателства присъдата му е намалена на 15 години строга тъмница. Една година прекарва в мина „Пирин“ в с. Брежани, после го пращат на строежа за водоснабдяването на Варна. От затвора той създава проекта на язовир „Искър“, заради което е и помилван.
Основното строителство започва в края на 1950 г., а на 6 септември 1954 г. хидровъзелът е официално открит. За времето си той е най-голямото техническо съоръжение в България. Язовирната стена е бетонна и съставена от 18 блока, като средните са с ширина 14 метра, а към краищата ширината постепенно намалява до 8,4 метра. Максималната й височина е 74,65 метра, а целият язовир е дълъг 13,5 километра.
През 1976 година язовирът достига максимален обем от 675,5 милиона кубически метра. Тогава, за да се избегнат наводнения, преливникът е затворен и временно надграден. Най-ниският обем е през април 1994 година – въпреки въведените по-рано ограничения на водоснабдяването в София в язовира остават само 53,9 млн. кубически метра, а градът преживя жесток воден режим. Тогавашният кмет Янчулев твърди, че металургичният комбинат „Кремиковци“ е ползвал питейна вода от язовира за производствени нужди.
Маргарита ДИМИТРОВА
