Екип експерти от Медицинския университет във Вирджиния (САЩ) е установил, че бактериите, съдържащи се във ферментиралите храни и киселото мляко, могат да предотвратят развитието на психични заболявания, включително депресия и тревожност. Известно е, че смущенията в чревната микрофлора, причинени от заболявания, неправилно хранене или други причини, допринасят за развитието на много други болести. Основните предизвикателства при работата с чревни бактерии са, че те са огромен брой, така че е много трудно да се определи какво правят конкретните бактерии, както и взаимодействието им с други микроорганизми.
В това проучване авторите са се фокусирали върху лактобацилите. По-рано беше доказано, че тези бактерии могат да спрат депресията при лабораторни мишки. Сега специалистите решили да установят точния механизъм на това явление.
За тази цел те разгледали два щама лактобацили и шест други щама бактерии. Оказало се, че лактобацилите от семейство Lactobaccillacea поддържат нивото на имунния медиатор гама-интерферон, който регулира реакцията на организма към стреса и помага за предотвратяване на депресията.
Въз основа на тази информация учените искат да разработят нови начини за предотвратяване и лечение на депресията и други психични разстройства, в които участват лактобацили, съобщи БГНЕС.
Киселото мляко е продукт, богат на всички необходими за организма хранителни вещества. То осигурява лесно усвоими белтъчини, въглехидрати, млечна мазнина, минерали и витамини А, D, Е, В1, В6, В12, С. Ежедневното приемане на 400 грама кисело мляко (1 кофичка) осигурява половината от препоръчителната доза калций, а полезното действие на млечнокиселите бактерии поддържа здравето и дълголетието при хората.
Но кое кисело мляко?
Българското кисело мляко напълно заслужено попада в графата на най-ценните ни приноси към света. Повод за национална гордост е, че дори в далечна Япония са оценили вкусовите му качества и полезни свойства. Но ако сте гледали кулинарни предавания на световно ниво, вече сте наясно, че гърците и турците успяха да продадат своето кисело мляко като изключителен гръцки и турски продукт. Северна Америка го нарича гръцки йогурт. Дори нашенски звезди, които се пробват в кулинарията, предпочитат да наричат киселото мляко „йогурт“. Май само японците са на наша страна в този спор.
Навярно много хора смятат, че почти няма с какво да бъдат изненадани по темата, но това съвсем не е така и все повече съвременни изследвания добавят към славата на киселото мляко още блясък.
Лечебните свойства на българското кисело мляко са известни на човечеството от векове. Млечнокиселата ферментация се ползва от дълбока древност за цяр на редица болести.
Съществува история, която надали е известна на всички в България. Тя тръгва от легендата за един пастир на овце, който от недостиг на съдове за издоеното прясно мляко сипал част от него в един мех от овча кожа. Мекият балкански климат свършил своята част от чудото и така прясното мляко внезапно се превърнало в гъсто, по-кисело мляко, което много се усладило не само на случайния откривател, но и на мнозина други българи.
Тайната на това откритие, датиращо отпреди стотици години, е разкрита едва през 1905 година – благодарение на българския лекар и микробиолог Стамен Григоров, макар благотворното въздействие на киселото мляко над човешкия организъм да е известно още от времената на траките.
Древна Тракия разполагала с плодотворна почва, богата растителност и добри пасища. Всичко това допринесло да се развие цветущо овцевъдство. И поради това основното домашно животно на траките била овцата. Те забелязали, че прокисналото мляко се запазва по-продължително от прясното. Чрез прибавяне на прокиснало мляко в прясно сварено получили продукт известен като квасено мляко или „прокиш”.
Предполага се че киселото мляко води началото си от млечнокиселата напитка „кумис”, която прабългарите приготвяли от кобилешко мляко. След като се заселили на балканския полуостров и възприели отглеждането на овце, започнали да правят „кумис” и от овче мляко. Прабългарите произвеждали и кисело мляко под името „катък”, като подквасвали прясно овче мляко с „размивка” от сирене. Този продукт обикновено се приготвял в края на лятото, когато млякото е с по-високо съдържание на сухо вещество. Уйгурите, живеещи в областта Синджан в Северозападен Китай и днес наричат киселото мляко „кътхък”. Те го приготвят както от кобилешко, така и от овче мляко. Този факт, който може лесно да бъде проверен, заедно с теорията за първоначалните местообиталища на прабългарите, навежда към теорията за прабългарския произход на киселото мляко.
Малко история около киселото мляко
Чингиз хан (1206-1227) използвал киселото мляко за храна в армията и като средство за консервиране на месото. Млякото било запазвано в овчи стомаси. Под действието на наличната микрофлора в млякото протичала млечнокисела ферментация, в резултат на което се получавало киселото мляко. След като го изгребвали, напълвали стомасите отново с прясно мляко, а останалото кисело мляко служело за закваска.
В Западна Европа киселото мляко става известно благодарение на френския крал Франсоа I. Кралят страдал от тежка и нелечима диария. Той помолил за помощ своя съюзник османския султан Сюлейман Великолепни. Той му изпраща лекар, който успява да го изцери с диета от кисело мляко. В знак на благодарност френският крал разпространил информацията из Европа за храната, която успяла да го излекува.
Учени и пътешественици от 19-ти век обърнали внимание, че в България има много столетници и предположили, че това се дължи на редовната консумация на кисело мляко.
Българинът, който открива знаменитата бактерия
Стамен Гигов Григоров се ражда 1878г. в с. Студен извор, Трънско, следва естествени науки в Монпелие, а докторантурата си по медицина прави в Женева. Той бива забелязан и от проф. Масол – експерт по бактериология, който е толкова доволен от работата на младия българин, че решава да го направи свой асистент в университета. Професорът също така силно подкрепя изследванията, които провежда младият студент и горещо го насърчава в дейността му. Затова когато през 1905 г. след дълги часове наблюдение Стамен Григоров изолира за пръв път „една пръчица”, професор Масол е силно развълнуван. Тази пръчица е бактерията Lactobacillus delbureckii subsp bulgaricus, която по-късно ще стане ясно, че е незаменима съставка за протичането на ферментацията на киселото мляко. Професорът още същия ден изпраща писмо до своя руски колега Илия Мечников, в което оповестява големия научен напредък на тогава едва 27-годишния Григоров.
Това откритие предизвиква международни реакции. По предложение на проф. Масол ученият бива удостоен от Женевския университет с грамота и паричнo възнаграждение. Публикува и свой писмен труд относно сензационното си откритие в списание „Ревю медикал де ла Сюис Романд“. Тогава той нарича бактерията „Бацил А”. По-късно обаче тя ще бъде прекръстена от редица учени, но нито веднъж в пълното наименование няма да бъде пропуснато да се спомене името на българина, както и държавата, от която той произхожда. Така бактерията се сдобива с имената „термобактериум булгарикум“ през 1919 г., „лактобацилус булгарикус“ (Григоров) през 1920 г., „плокамобактериум булгарикум“ (Григоров) през 1927 г., „лактобактериум булгарикум“ (Григоров) през 1949г., „бактериум булгарикум“ през 1962 г.
Огромният принос на Стамен Григоров не се ограничава само с откритието на млечнокиселата бактерия. Той е също така откривател на ваксината срещу туберколоза. Той бива поканен и да ръководи Пастьоровия институт в Сао Паоло, Бразилия. Заради работата си върху ваксината срещу туберколоза пък бива поканен да работи в институт в Рим, посветен на изследвания върху болестта. В Швейцария и Англия също забелязват неговите постижения и му предлагат работно място, но той отхвърля всички тези предложения, защото е решен да работи в полза на родината си и остава в България, където работи в градовете Велико Търново, Горна Оряховица, Провадия, Варна и София.
Преди две години в България бе издигната статуя на гениалния учен и откривател на млечнокиселата бактерия, проф. Стамен Григоров.
Кое е истинското българско кисело мляко?
Оригиналното българско кисело мляко се произвежда от прясното чрез бурно развитие на бактериите lactobacillus bulgaricus (Лактобацилус булгарикус) и streptococcus thermophilus (Стрептококус термофилус). Най-общо казано, първата бактерия е кисела, а втората е сладка. Киселата вирее и се възпроизвежда само по нашите географски ширини, затова е един от националните символи на България. Тази бактерия създава вкусен и полезен продукт, но и бързо го разваля.
И само тук киселото мляко може да се закваси с част от друго мляко. В други страни закваска не може да бъде направена, а се внася.
