Всичко започва на ливада в подножието на една загадъчна скална формация. Пристигат хеликоптери, камиони, стотици хора. Знаменитости и прославен режисьор се настаняват до пасящи крави, и камерите започват да снимат. За митичната скала и историята, свързана с нея, припомня Дир.бг. Всичко се завърта около монолита с височина 265 метра, извисяващ се над прерията на Уайоминг като пън на най-голямото дърво в света и се превръща в огромна туристическа атракция.
Преди петдесет години Devils Tower – Националният монумент „Дяволската кула“ привлича като магнит хора от цял свят, очаровани от срещи с извънземни в класическия филм на Стивън Спилбърг „Близки срещи от третия вид“.
Филмът е с Ричард Драйфус в ролята на Рой Нийри – мъж от Средния Запад, обсебен от мистериозна форма след среща с НЛО. В запомнящата се сцена той изгражда подобна на кулата форма от картофено пюре в чинията си, преди да ескалира до пълноценна вътрешна скулптура на формацията, трептяща в краищата на съзнанието му.
„Това е геоложко чудо“, казва пред екипа на CNN Мат Инграм от Чикаго, докато върви със съпругата си по асфалтираната Пътека на кулата – 2-километрова отсечка около основата на монумента с прекрасни гледки от всеки ъгъл.
Инграм казва, че именно филмът е бил първото му запознанство с тази забележителност: „Роден съм през 70-та и помня как гледах филма и мислех, че е невероятен.“
Предстоящият нов „извънземен“ филм на Спилбърг „Disclosure Day“, насрочен за 12 юни, е разпалил допълнителен интерес – актьорите намекват, че новата лента отговаря на въпроси, повдигнати в „Близки срещи“, а онлайн се спекулира дали „Disclosure Day“ не е продължение на класическия филм от 1977 г.
Макар и филмът значително да е повишил популярността му, монументът вече е бил утвърдена туристическа дестинация от десетилетия. Той е първият национален монумент на САЩ, обявен от президента Теодор Рузвелт още през 1906 г. А много преди това – и до ден-днешен – той е свещено място за местните индиански племена. Дърветата в парка са накичени с малки молитвени кърпи и молитвени пакетчета, които посетителите са помолени да не пипат, фотографират или безпокоят.
Кулата е вдъхновила множество предания в американската индианска култура. Много племена имат свои устни истории, свързани с монолита – в някои от тях оригиналното му наименование се превежда като „Мечешко типи“ или „Меча хижа“. В легенда на племето Кроу бразди по кулата са направени от мечка, опитваща се да достигне две малки момичета.
Наименованието „Дяволската кула“ може да е резултат от грешен превод, объркал индиански думи за „мечка“ и „лош бог“, или пък изследователят полковник Ричард Ървинг Додж умишлено е сменил името на важно индианско свещено място. През последните години циркулират петиции за промяна на името на „Мечата хижа“.
Кулата се е образувала преди над 50 милиона години, макар геоложкият й произход да е неясен.
„Геолозите не са сигурни точно как се е образувала – съществуват различни теории. Но това, за което са съгласни, е, че е имало изригване на магма, охладила се и се е втвърдила. После се е напукала – оттам идват колонните съединения от тези пукнатини. А след това всичко около нея е ерозирало.“, казва пред CNN Коул.
Кулата е изградена от фонолитов порфир, рядка вулканична скала, и представлява най-големия в света пример за колонно съединяване, при което огромни, често шестоъгълни колони се простират на стотици метри нагоре, като някои достигат ширина до 3 метра.
Обектът е популярен сред катерачи – около 5 000 души годишно изкачват формацията, което е впечатляваща гледка. Това е единственият надежден начин да се стигне до върха, въпреки известния случай на парашутист заседнал на върха на кулата през 1941 г.
За по-малко дръзките в парка има общо пет туристически маршрута. По-слабо посещаваната пътека „Джойнър Ридж“, дълга около 2.5 км предлага по-широка гледка към кулата и заобикалящите пейзажи с вълшебно осветление по залез.
Точно зад портите на парка, повече от 600 прерийни кучета са избрали да изградят дом. „Градът“ на очарователните гризачи е разположен на около 40 акра близо до река Бел Фурш и има места за отдих, където любопитните могат да наблюдават прерийните кучета, които седят изправени, спускат се в подземните си дупки или издават звуци, подобни на лай. Те са сред атракциите на парка.
Огдън Дрискил е бил тийнейджър, когато скаутът на Спилбърг, Джо Алвес, съобщил на режисьора, че кулата би изглеждала идеална за среща с извънземни. Алвес бил наставляван от студиен изпълнителен директор, „трябва ни много странно изглеждаща планина“. И „Дяволската кула“ отговаряла напълно.
„Спилбърг дошъл сам в Уайоминг и се срещнал с майка ми и баща ми малко повече от година преди да обявят окончателното място за снимките“, разказва Дрискил. Режисьорът „сключил договор само с ръкостискане с родителите ми за правото за ползване на терена.“
Националният парк не е разрешил основната част от снимките да се провеждат вътре в него, така че семейство Дрискил получило 20 000 долара за ползването на тяхната ливада.
„По-голямата част от снимките, направени в Уайоминг, са точно там, където сега се намира къмпингът“, казва Дрискил. С парите от филма родителите му открили селището, след като снимките приключили. Семейството все още е собственик на къмпинга, разраснал се до над 150 места.
Филмът „Близки срещи от третия вид“ се прожектира там на открито – с кулата на заден план, всяка вечер от летния сезон от средата на 70-те години насам.
Докато Дрискил не се появява в самия филм, той е бил потопен в производствения процес, редовно получавал полети с хеликоптерите по договор с Columbia Pictures. Спомня си, че местните, работили по филма, получавали по 20 долара на час, като влизането в кетъринг шатрата давало правото им да хапват вечер пържоли от хубаво говеждо и омари. „За гимназист беше доста завладяващо“, казва Дрискил.
Филмът и извънземните му истории със сигурност са подхранили туризма в района. Но какво да кажем за наблюденията на НЛО в реалния живот?
Никога не сме виждали нищо“, признава Дрискил. А Тереза Браун от къмпинга, която прави сладкиши в подаръчния магазин, на шега споделя, че не е виждала НЛО, но мобилното покритие там е много слабо. „Аз обвинявам извънземните“, казва тя през смях.
„Приблизително 12 минути кадри са заснети тук през 1976 г., след което филмът излезе следващата година, през 1977-а“, казва Брайън Коул, рейнджър в Националния монумент. Филмът е голям хит, печели над 300 милиона долара по целия свят. Отбелязахме огромен ръст на посещаемостта след излизането му – над 76% увеличение, от около 153 000 до над 270 000 посетители“, допълва Коул. „Спилбърг наистина ни постави на картата и хора дори до днес идват в парка заради гледането на „Близки срещи от третия вид“.