18.8 C
София
вторник, 28 май 2024 г.

Известният писател драматург Александър Секулов: Всеки човек е провинция на Бога


Александър Секулов, поет, романист, драматург на Пловдивския театър и притежател на „Аскеер“ за пиесите си „Няма ток за електрическия стол“, „Дебелянов и ангелите“ и „Народът на Вазов“, се завърна от Будапеща. Там със спектакъла на Диана Добрева „Одисей“ по негов текст беше открито единадесетото издание на международния фестивал MITEM, един от най-елитните и влиятелни тематични форуми в Европа, чиято цел е да покаже широка гама от престижни и новаторски режисьорски стилове, авангардни жанрове и подходи. Според Атила Виднянски, основател на фестивала, най-важната цел е да се възстановят мостовете в театралното изкуство, разрушени от политиката, да се посочват представления и творци, които обновяват собствените си национални театрални традиции. Секулов разказва, че докато гледат „Одисей“ в Будапеща, много от зрителите притихват просълзени, за да се замислят, провокирани от видяното и търсещи отговори на много въпроси.

Сега Секулов е на литературно турне из България, за да представи най-новата си книга със знака на „Хермес“ „Възхвала на провинцията“. В нея блестят кратки белетристични форми – остроумна есеистична проза, малки текстове фойерверки, създавани по различни поводи, философски прозрения, спомени, оцветени с хумор и любов, снайперистки афоризми. По време на обиколките в страната Секулов говори и за другите си две съвсем „пресни“ творения „Жена на вятъра“ и „Корабът на сирените“. Те не се побират в жанрове и стилове, просто доставят удоволствие извън литературния канон. И двете са много морски и много гръцки – авторът има завидни познания за мореплаването, за Егея, за битието на моряците и копнежите им. За Секулов всяко пътуване е метафора на живота с неговите земетръсни емоции. В сюжетите му има всичко – любов, черен или бял хумор, страхопочитание към смъртта. Така е и в другите му романи – „Колекционер на любовни изречения“, „Малката светица и портокалите“, „Господ слиза в Атина“, „Островът“, „Скитникът и синовете“, така е и в поетичните му сборници „Карти и географии“, „Възхитително и леко“, „Море на живите“ и „Хроники и химни“.

– Четейки „Възхвала на провинцията“, се питаш провинцията ли е нашето спасение, господин Секулов?
– За уседнал човек като мен това наистина е така. Пловдив е съвършеният град за живеене. Мога дълго да изброявам причините, но ще се спра на една: естествената, мека, дълга светлина през всички сезони. Неправилната геометрия на Пловдив, този флирт между хълмове и къщи, между улици и дървета позволява на светлината неуморно да се стича, процежда, промушва, връхлита, наднича, намига от всяко ъгълче. Светлината в Пловдив идва като усмивка, която опрощава и благославя. Извън това всеки човек е провинция на Бога. Провинцията е сфера, столицата – отсечка. Да не кажа пунктир.

Прочетете още на сайта за изкуство bgart.bg

- Реклама -spot_imgspot_imgspot_imgspot_img
- Реклама -spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Последни новини

- Реклама -spot_imgspot_imgspot_imgspot_img