Театърът е мястото, където тълпата се превръща в нация, казва Томас Ман. Генералният въпрос е дали съвременните родни автори осъзнават своята мисия и дали шефовете на трупите, частни или държавни, налагат политиката на класиката ни, колкото и оскъдни като количество да са нейните творби. Състезанията за нова българска драматургия не са масова стратегия за откриване на имена и качествена продукция.
През годините конкурсът в Театър 199, наречен на голямата Славка Славова, лансира перспективни писачи. Много показателно е, че някои от тях са и актьори – от първия победител с пиесата „Жарава“ Димитър Кабаков, който по-късно се отдава най-вече на режисурата, през Николай Гундеров със „Сълза в супермаркета“ и „Боклук“ на Елена Телбис, до „Кулата“ на Борис Кръстев. Пак в прочутото арт мазе зрителите харесват авторските моноспектакли на Ива Тодорова, ученичка на Крикор Азарян, а Екатерина Георгиева, възпитаничка на Ивайло Христов, се представи в началото на лятото с „Шишарки“. Явно и актьорите се чувстват ощетени от липсата на стойностни фабули и без да влизат в словесни шпаги с тези, от които ги очакват, се залавят собственоръчно да измислят сюжети.
Албена АТАНАСОВА
Прочетете още на сайта за изкуство bgart.bg