Една от най-големите звезди на поп музиката Йорданка Христова ще направи първия си самостоятелен концерт на сцената на Античния театър в Пловдив на 12 август. Звучи невероятно как в 60-годишната си кариера тя нито веднъж не е имала самостоятелна изява там. Както казва самата певица – така се е случило. Тази грешка ще бъде поправена, а в концерта „Завинаги“ ще прозвучат не само големите й хитове, но и някои от новите й песни. Няма да липсват и истории, които Йорданка Христова увлекателно разказва.
– Госпожо Христова, какво да очакват зрителите, които дойдат на концерта ви на 12 август в Античния театър?
– Впечатляваща среща на две антики! (Смее се.) Така бих обобщила накратко. Надявам се да имаме топла прегръдка с публиката и да се появи онази емоция, която да ни обедини от началото до края на спектакъла. С песните ми ще пътуваме във времето. Не съм като актьорите да заучавам репликите предварително, затова обичам да импровизирам. За мен не е важно и по няколко пъти да се преобличам, преди да изляза на сцената! Боже мой, на 80 години ли ще правя дефиле?! Минало ми е времето за модни демонстрации. По-важното е хората, които искат да ме чуят, да се насладят на музиката ми и да не ги разочаровам.
– Преди десет години казахте, че се отказвате от сцената, но ето че продължавате да изнасяте големи концерти. Какво ви провокира да промените решението си?
– Преди десет години издадох албума си „Влюбена в живота“ за спектакъла ми в Зала 1 на НДК, с който отбелязах моите 70 години и половин век на сцена. И наистина тогава бях решила това да е последният ми концерт. Сега се извинявам на публиката, че я излъгах, но действително нямах намерение повече да правя такива изяви. Продуцентът Евгени Боянов обаче ме провокира и ми помогна да организираме концерта за 80-ия ми рожден ден и 60 години творческа кариера в Зала 1 на НДК през 2023 г. Радвам се, че беше той, защото това усилие си струваше.
– Трудно ли се прави такъв голям концерт?
– Много е трудно, а и с годините вече не мога да пея така, както искам. Но няма да си пускам плейбеци… това няма как да стане.
– Не се отказвате да записвате и нови песни. Само преди няколко месеца представихте и дуета си с Васил Найденов – Amor.
– Не съм от изпълнителите, които досаждат със своето присъствие в медиите с нови песни. Радвам се, че направихме дуета с Васил, защото стана прекрасен. Записах и една песен „Завинаги“. Сега ми предлагат още две – вече имам за половин албум.
– Значи до края на годината може да очакваме цял албум?
– Нищо чудно. (Смее се.) Нямам намерение с новите песни да шокирам никого! Просто търся нещо по-различно, което публиката не е очаквала да чуе. Гледам да не мирише на нафталин, както се казва. Все пак песента трябва да носи духа на XXI век.
– Правим това интервю броени дни след като се завърнахте от фестивала „Славянски базар“ във Витебск, където бяхте член на журито. Какви са впечатленията ви от него? Явиха ли се много гласове, които ви заинтригуваха?
– За първи път бях поканена на фестивала „Славянски базар“ през 1993 и след това десет години съм член на журито. Това събитие се разрасна толкова много, че вече излезе от рамките на славянските срещи. Сега в него участват представители и на Южна Африка, Венецуела, Турция, Италия, Испания… Програмата на фестивала е впечатляваща – от 9 до 14 юли, от сутрин до вечер, се провеждат различни събития на 14 площадки – танци, театър, концерт имаше и любимият тромпетист на композитора Еньо Мориконе – Нело Салца…
– България бе представена от младата певица Невена Пейкова, която се класира на трето място. Как я прие публиката?
– Имаше 5–6 много добри певци тази година, които се отличаваха от всички останали. Невена Пейкова се представи блестящо, но за съжаление, една договорка между членове на журито я лиши от първото място. Всички казаха, че тя е една от най-добрите. Последната вечер обаче представителят на Молдова в журито даде на Невена не 10, а 8 точки, този от Дания също. Така тя остана трета, но заслужаваше Гран при.
– Липсва ли на българската музика един такъв голям фестивал?
– Естествено, че ни липсва и „Златният Орфей“, и „Мелодия на годината“. Нашето поколение поне имаше щастието да изживее тези форуми. Сега, за съжаление, продуцентите командват всичко и ако няма осигурени средства, няма фестивали. Италианците са по-умни от нас и си запазиха „Сан Ремо“. Зад него застана и държавата! Там една песен да си изпял и тя да е останала във времето, всички ти казват „Гранде“, а тук: „Махни я тая баба, тя не дава път на младите“. Няма такова нещо! Всеки си има своята пътечка. Никой не може да ни упреква, че ние, динозаврите, както ни нарекоха, сме пречили на младите. Аз самата харесвам и слушам Михаела Филева, Михаела Маринова, да не говорим за Мария Илиева, Миро, Любо Киров, „Молец“ и още много други. Последната песен на Белослава е направо вълшебна. Обичам музиката с всичките й нюанси в различните жанрове.
– Умеете ли да прощавате?
– Заради Евгени Минчев ли ми задавате този въпрос. (Смее се.)
– Да, защото се появи ваша обща снимка, която изненада всички. Все пак имахте доста сериозен спор и дълго време въобще не си говорехте.
– На Евгени му простих на Прошка, когато той ми изпрати есемес. Преди 10 години спрях да общувам и се отдръпнах от него, тъй като не желаех да коментирам нещо, което смятам за недопустимо за мен. Аз не бих постъпила така никога с един приятел. Не съм му искала сметка, просто реших, че няма да контактувам с него. Но съм прощавала на кого ли не какво ли не и веднъж дъщеря ми каза: „Хайде, нали си над нещата! Какво се правиш!“. И след това му написах есемес, за да му честитя Великден.
– След това ваше сдобряване да не би да ви предложи да изпеете и негова песен?
– Ние вече сме коментирали това. Ако песента ми хареса, ще я запиша. Защо не?!
– На вас лично много пъти ли ви се налагаше да прощавате през годините?
– Простих на много мои колеги след 10 ноември, когато всички посиняха, а аз, като снаха на Григор Стоичков, не отидох за общата снимка на певците в подкрепа на СДС пред храма „Александър Невски“. Закарах Боян Иванов до там и се прибрах. Жоро Минчев, светла му памет, тогава три пъти ми се обажда да отида. Много тежко беше! Доста колеги не ме поздравяваха, гледаха ме на кръв. Но аз им простих. В автобиографията ми, която предстои да излезе, подробно ще разкажа за моите срещи с няколко известни колеги, които ме огорчиха с отношението си. Но нямам право да съдя никого. Добре ще е да не бъда толкова доверчива и с широко разтворени ръце към всеки.
– Известно е, че сте помагали на много ваши колеги. Дори организирахте последния голям концерт на Емил Димитров в Зала 1 на НДК. Какво е за вас Емил?
– На 23 декември 2001 година, когато е неговият рожден ден, отидох в къщата му в Княжево. Винаги когато съм в България по това време, не пропускам да го посетя. Тогава той ми каза, че е много нещастен, защото имал годишнина, но не можел да си организира концерт. Лили му била обещала, Богдана също, но никой нищо не направил. Попитах го дали иска аз да го организирам, и той се съгласи. Емил си избра песните и одобри певците, които да участват в концерта. Не съм направила нищо, без да се допитам до него. Така на 2 май 2002 година концертът се превърна в събитие. Тази вечер Емил беше толкова щастлив, че по-късно на коктейла дори лекото изкривяване на лицето от инсулта, което имаше, беше изчезнало. Три пъти изпълнители и публиката пяха „Моя страна, моя България“. Никой не искаше да се разделя с Емил.
Но вие ме попитахте какво е той за мен? Емил е изключителен творец и колега, който не е казал за никого една лоша дума. Безумно талантлив. В него имаше класа. Много се обичахме. В Куба сме били заедно. Покани ме и на своята сватба. Радвам се, че успях да помогна за този негов концерт, защото това беше достойна последна негова среща с публиката, която го обожаваше.
– Първата част на вашата автобиография „Триумфалната арка“ ще излезе преди концерта ви в Античния театър. Но ще има и още две части. Кога ще сте готова с тях?
– Вече работя по втората част, която ще се казва „Песен моя, обич моя“ и ще бъде посветена на професионалния ми път, а третата още не съм я започнала, но тя ще е за личния ми живот и ще е озаглавена „Аз съм просто жена“. Разделих периодите, защото иначе книгата щеше да е много дебела, а не искам хората да ги болят ръцете от моята автобиография. В първата част ще прочетете за периода от детството до началото на кариерата ми.
– Има много интересна история, свързана с песента „Панаири“. Вие е трябвало да я представите на фестивала „Ямаха“ в Токио, но Лили Иванова е отказала друг да изпълнява нейния хит и са изпратили нея. Обидена ли сте, че не заминахте вие?
– Тази история я има в автобиографията на Генко Генов – създател на „Златният Орфей“ и секретар на международната федерация на фестивалите ФИДОФ. Той е настоял българин най-после да участва на музикалния форум. Японците му предложили да изпрати плочи на наши певци. Той го направил и там най-много харесали мен. Без да ми каже, за което съм обидена, Генко изпраща една песен, втора песен, но в Токио не ги одобряват. Тогава Тончо Русев му предлага „Панаири“. Японците се съгласяват тя да участва на фестивала. По това време обаче Тончо работи с Лили и й казва, че е написал тази нова песен, само че за фестивала е одобрена да замине Йорданка. Тя категорично завява, че никой друг, а само тя ще изпълнява песента. Налага се Генко Генов да направи и невъзможното, за да замине Лили. За мен това е най-малкото неколегиално. Много бях ядосана и на Генко, и на Тончо. Двамата ми бяха близки, а не ми казаха. Това са вече огорчения от приятели.
– Имало ли е други случаи, в които са ви подлагали крак?
– Почти няма такива случаи, защото много пътувах и тук не съм се бутала в състезанията. Ако ме поканят, съм участвала. Имам 9 награждавани песни, както и „Златен Орфей“ за цялостен принос. От „Златен Орфей плюс“, който се провеждаше в Зала 1 на НДК, също имам статуетка.
– В автобиографията ще кажете ли цялата истина за отношенията ви с Лили Иванова? Във времето многократно се е говорило, че те не са добри…
– Да. В нейната книга тя е казала някои неща за мен и аз ще ги коментирам. Спомням си много истории, но може би някои няма да разкажа. Всъщност не пречи да я попитам дали да опиша случки така, както бяха. Ще си помисля, още не съм решила. Защо пък да не направя един бестселър – моите срещи с колеги и всичко, което знам за тях, а другите не знаят. (Смее се.)
– Все пак какви са ви отношенията с Лили Иванова?
– Не сме нито в обтегнати, нито във вражески отношения. Няма такова нещо. Може да не си звъним и да не се чуваме, но аз изпитвам уважение и респект към нея. Дори, когато сме се виждали, тя нали е една такава мънинка, и ми е идвало да я прегърна. Такова чувство съм изпитвала няколко пъти.
– Друга тема, която се очаква в автобиографията, е тази за Фидел Кастро. Наскоро излезе информация по сайтове, че имате в наследство от кубинския лидер няколко картини. Вярно ли е?
– Ще говоря за това в книгата ми, но сега нищо няма да ви кажа.
– Боец ли сте?
– Дали съм боец?! Че аз съм пълководец!
– Питам ви, защото миналата година на турнето „Обич и песен“ в Бургас претърпяхте сериозен инцидент, но въпреки това не се отказахте и излязохте на сцената независимо от болките…
– Случи се така, че паднах с тортата, която бях взела, за да почерпя за рождения ден на сестра ми. Стана преди концерта в Бургас на 15 август. Въпреки това излязох на сцената и даже танцувах. На мен явно пак трябва да ми правят прощъпалник! През 2022 г. имам още едно сериозно падане. Тогава мой приятел ме покани в Египет на 80-ия си рожден ден. Предишния ден бях накупила някои неща, но така се строполих на земята, че не можех да стъпвам с единия крак. Дясното коляно ми беше синьо. Толкова ме болеше, че вкъщи, за да се движа, се подпирах с бастун. Слава богу, успявах да стъпвам на петата си и все пак заминах за Кайро. Между другото, наскоро пак паднах, и то преди да тръгна за фестивала „Славянски базар“. Бях на вилата, на морето. Отидох да слагам храна на моите костенурки до оградата. Подхлъзнах се на тревата, паднах, но въобще не обърнах внимание. Качих си се на колата, прибрах се в София и когато седнах да гледам телевизия, усетих силна болка. Погледнах си колената и двете бяха в синини. На сцена също съм падала. Случи се в Полша. Добре че бяха едни балони, та те ме спасиха, за да не си ударя главата. Падам си редовно аз… (Смее се.)
– Ходили сте при Ванга, но тя не ви е приела. Защо?
– През 1965 година пътувахме с програмата „Шлагерна пътека“. Отидохме много рано при Ванга. Тя стана към 6, започна да полива градината и мърмореше през цялото време: „Безбожници! Неделя е, не ходите ли на църква?“. Към 8 започна да гледа. Малко преди 10, когато дойде моят ред, заяви, че отива на черква и спря да приема. Не съм ходила при нея повече, но моята приятелка Евгения Гешева е имала среща с Ванга и ми каза много интересни неща.
– Наскоро претърпяхте операция на окото. Какво наложи да я направите?
– Появи ми се нещо като ечемик и за да не остане дълго време, трябваше да го премахна оперативно. Преди години пък си направих интервенция и на двете очи, тъй като имах катаракта. Сега виждам като орел.
– За какво си мечтаете днес?
– Мечтата ми е светът да живее в мир. Ковидът явно не ни вразуми и ми се иска всички политически играчи да разберат, че парите не са всичко! Не може да оставим пепелища и разруха след нас. Това е много тъжно. Противник съм на всякаква агресия и разрушения, включително и на паметници, каквито и да са те. Много е рано, минало е малко време да се взимат такива крайни позиции. След години ще направим по-точен исторически прочит на събитията и оценката ще е по-справедлива. Трябва да имаме памет. Това е задължително. Нужно е да уважаваме предците си, ако искаме и нас да ни уважават.
Антон СТЕФАНОВ