Ако сте турист в София, нито за миг не забравяйте основното правило на всяка ваканция – никога не подминавайте тоалетна. Защото в най-големия град на България тя е като оазис сред Сахара. Колкото и да обикаляте историческите забележителности – не че са много, колкото и да разглеждате археологическите разкопки – повечето в реставрация и консервация със съмнително качество, в колкото и църкви да влезете – почти до една са полутъмни, накрая ще почувствате най-естествената нужда на хомо сапиенса. И тогава настава драмата – българи или чужденци, столичани или провинциалисти трябва доста да се озорят, докато открият къде да се облекчат. Защото всички сме съгласни да плащаме за удоволствието на тялото си, освободено от диктата на пикочния мехур, стига да ни се предостави възможност.
Но уви, вариантите – с пари или без пари, не са много. Групите от азиатци и испанци, които и във вятър, и в дъжд, направлявани от екскурзоводите, си маршируват между храма „Света Неделя“, църквата „Света Петка Самарджийска“ и Ларгото, могат да използват тоалетните в хотел „София Балкан“. Но все пак да го направят дискретно, не че някой ще ги изгледа въпросително, като, примерно, в „Негреско“ в Ница. Когато стигнат до Народния театър – най-красивата сграда в България, горките хора могат да потърсят химическите кабинки. Ще се ориентират бързо по вонята къде се намират, има ги и зад Националната галерия. Какъвто ни дворецът, такива ни и тоалетните. Ако туристите, родни или международни, са някъде около „Свети Александър Невски“, опцията е „Интерконтитентал“ – разбира се, не бива да се струпват на „опашка“. Преди време точно подобни „опашки“ се извиваха пред „Ла Катедрал“ от мъже и жени, пристигнали току-що с по-архаичните автобуси на импровизираната автогара около „Александър Невски“. Само си представете как си пиете питието и се наслаждавате на златните куполи, а край вас поне 30 човека нервно пристъпват от крак на крак, за да не се напишкат, докато им дойде редът.
Когато преди доста години за първи път монтираха съвсем „нормални“ тоалетни около Дуомото в Милано, се изненадахме неприятно от двете евро, които трябваше да оставим на облечени в бяло усмихнати служители, до един мигранти в Евросъюза. Но се оказа, че вътре е като в аптека и ухае ако не на Acqua di Parma, то поне на масова италианска парфюмерия. Друга тема е, че за нас четири лева на изпикаване си е чиста ерес.
През лятото в София е значително по-лесно да се облекчиш – външните маси на всички заведения са пълни, спокойно можеш да се шмугнеш в тоалетната на някоя от тях. Както правим и в Европа, макар че през юни потроших в Италия поне 50 евро за непредвиден сладолед, за да влизам като бял човек в тоалетните на Умбрия. Защото не навсякъде приемат „външни лица“ дори срещу финикийски знаци.
В Гърция и Испания е по-лежерно, в бийч баровете на Френската Ривиера само с един поглед разбират какви са ти намеренията, мерят те от високо, но в крайна сметка не те спират. Колкото пò на север отиваш в Европа, толкова повече плащаш, но със сигурност е цивилизовано. В тоалетните в сърцето на стара Прага таксата все още е едно евро, ехо от социализма с човешко лице. В Чешки Крумлов, абсолютната средновековна историческа перла на Чехия, по обясними причини няма проблем от сутрин до вечер да влизате в тоалетните на бирариите. В Москва вариантът е легендарният ГУМ, там с ресторантите е по-сложно – край тоалетните зорко бдят лелки по подобие на някогашните „горнични“ по етажите на хотелите и общежитията. А дано европейците, дошли да разгледат София, да не прекаляват на закуска с чая и кафето. За клозетите по магистралите в родината – друг път. Когато ги построим.
Центърът на столицата –
една гигантска тоалетна
Напоследък на някого в кметствата е хрумнало да естетизира пространството около отблъскващите и мръсни кофи за боклук в центъра, обграждайки ги със зелени огради. Така се сдобихме с тоалетни под открито небе за пияните клошари, които не искат да се въргалят по тротоарите в крайните квартали – харесва им да лежат по паважа, примерно, на ъгъла между „Христо Белчев“ и „Денкоглу“, където трябва много да внимаваш, защото не знаеш какво ще настъпиш: бездомници или екскрементите им. Същата ситуация е и край кофите на „Витошка“ преди НДК, идвайки от паметника на Алеко Константинов. Ако има нещо разбираемо в целия този абсурд, то е, че ползвателите на новия тип тоалетни поне не си заголват задниците пред децата, както правят по традиция. Дежурните просяци по „Мария Луиза“ между ЦУМ и Лъвов мост не страдат от никакви душевни и физически колебания – уринират си на воля. Един от тях все пак ползва шишета, учтиво обръщайки се с гръб към минувачите, но тротоарът около него е непоносим. По-съобразителните мъже сред страховитите таксиджии, които чакат наивни клиенти пред Халите, влизат в тоалетната на Джамията – но тя е само за мъже, там подобно богоугодно спасение за жени няма.
Всички помним чутовния скандал, който предизвика арт инсталацията „Ентропа“ на чешкия художник Давид Черни, представяща на събитие в Брюксел България като територия, покрита с турски тоалетни. Когато се озовете от другата страна на Капитан Андреево, до всяко подобно клекало има достатъчно чисти пособия за възстановяване на личната хигиена след задоволяването на природните нагони.
Смарт кабинки край НДК
по-зле от химическите
Времето на коледните базари. От най-обикновени сергии до малко по-напудрени дървени бараки вдигнаха кепенци на различни места в столицата. И София, както повечето големите европейски градове, се радва на предпразнична суматоха. Да кажем, че се пазарува масово по тези пазари, ще излъжем, но поне има скара-бира, че и греяно вино с плодове. И както е по стандарт – наредени като войници химически тоалетни. Заради хигиената им мнозина имат предубеждение, което не е без основание, и ги избягват.
„Всяка сутрин минават да ги чистят“, уверява жена с жълтоотразителна жилетка, която се грижи за растителността в парка. „Не е най-чистото място“, подхвърля младеж, който едва успява да затвори вратата след себе си в тясната кабина. Но за без пари – толкоз.
А каква е обстановката в другата тоалетна, която се намира на не повече от 50 метра в посока булевард „Витоша“? Това е една от двете супермодерни самопочистващи се смарт тоалетни (втората е в градинката пред „Кристал“), монтирани преди няколко години и предизвикали огромен скандал заради общата си цена от половин милион. „Майко мила“ е ситуацията там – първо, за да стигнеш до онова място, ще минеш покрай купища с боклуци. Малката беда са нашарените с графити външни стени. Смарт панелите отпред са изпочупени. Вътре не просто е мръсно, захабено и занемарено е. Явно тази тоалетна не само не може сама да се почисти, но и няма кой да го направи. А като допълнение електрониката също не е наред, защото вратата на едната кабина е широко отворена. Да влезеш или не, е въпросът. Добре, ще затвориш ръчно, а после дали ще се отвори, или ще останеш известно време в плен на гледката и ароматите?
Прозрачна конструкция
в Токио е писък
на архитектурното изкуство
Филм за обществените бани в японската столица грабна награда в Кан
„Банята е място, където всички са равни – няма богати или бедни, няма стари или млади, всеки е част от човечеството.“ Това споделя Вим Вендерс, чийто филм Perfect Days (2023) спечели няколко награди, включително за най-добра мъжка роля на фестивала в Кан и номинация за „Оскар“ за международен филм. За декори на творбата си немският режисьор избира обществените тоалетни на японската столица.
Историята проследява живота на Хираяма (в ролята награденият Коджи Якушо), който е мъж на средна възраст и работи като чистач на тези твърде важни, но често неглижирани публични помещения. Дните му са съвсем обикновени, дори мрачни и в пълен контраст с технологичния, цветен и иновативен дизайн на баните, които всекидневно почиства.
Обикновеният човек се радва на малките неща в живота си: чете книги в миниатюрното си жилище, слуша музика в колата си, снима дърветата в парка, докато изяжда на обяд дежурния сандвич. Но след Хираяма многобройните обществени тоалетни блестят от чистота. Вървейки по стъпките на героя в тази нетрадиционна обиколка, зрителят със сигурност е впечатлен от иновативните тоалетни на мегаполиса.
Пътуването на Хираяма ни дава изключителен поглед към тези архитектурни чудеса. 17-те обществени тоалетни са част от проекта The Tokyo Toilet, първоначално замислен да впечатли чуждестранните посетители по време на Олимпийските игри през 2020 т. Инициативата събира 16 известни архитекти и дизайнери, включително Тойо Ито, Тадао Андо, Кенго Кума и Фумихико Маки. Последната тоалетна в поредицата е тържествено открита през март 2023 г.
Филмът подчертава историческото и културно значение на тези инсталации, представяйки всяка от тях като микрокосмос, който отразява и контрастира със заобикалящата я среда. Една от забележителните тоалетни, проектирана от Шигеру Бан, има стени от цветно стъкло, което става непрозрачно, когато вратата е заключена. Впечатляваща е и тоалетната в парка Ebisu, която има 15 привидно произволни бетонни стени. Истинско произведение на архитектурното изкуство е тоалетната Higashi Sanchome на Нао Тамура, която е вдъхновена от Origata, традиционен японски метод за декоративно опаковане.
В европейските WC
се плаща
и с кредитна карта
Интернет приложения показват къде е най-близкото място
Всичко вече е онлайн, но пътувайки по пътищата на Европа, е добре човек да има освен картите си и малко евро в брой, дори в монети. Парите кеш са необходими например в малките бензиностанции в германските градчета. Там горивото е по-евтино с до 30% , отколкото на магистралата, а често плащането става единствено с местна карта или в брой. Това важи и за тоалетната.
Иначе в бензиностанциите цената на WC-то е между 50 цента и 1 евро, един-два швейцарски франка, от 20 пенса до паунд в Обединеното кралство. Тоалетните с допълнителни удобства, като съблекални или душове, разбираемо са по-скъпи. В повечето бензиностанции таксата може да се заплати с карта. Често получаваш купони и ако си купиш кафе или кроасан, свалят таксата от цената.
Някои от големите европейски градове разполагат с безплатни съоръжения – като тези в Лондон на националните железопътни гари. В Копенхаген премахнаха таксата през 2013 г., а Париж разполага с 400 sanisettes, или автоматични обществени тоалетни. И Берлин не остана назад, отвори 100 реновирани и безплатни тоалетни. В Германия все повече привърженици събира инициатива Nette Toilette, или „Хубава тоалетна“.
Кметството плаща на ресторанти и магазини месечна субсидия между 65 и 105 долара в замяна на това да позволяват на хората да използват техните тоалетни. Програмата, която стартира през 2000 г. в германския град Ален, се разшири в повече от 200 града и над 2500 фирми в Германия и Швейцария. Участниците поставят червен стикер с усмихнато личице на витрината на своя магазин. Посетителите могат също да намерят локациите в приложението Nette Toilette.
В Лондон схемата за обществени тоалетни е съвкупност от фирми, които предоставят на хората безплатен достъп до своите бани. Картата включва заведения като Old Doctor Butler’s Head pub, Shaws Booksellers и Nando’s, плюс няколко UriLifts (изскачащи писоари).
Вече доста туристически офиси и информационни центрове публикуват карти с местоположението на баните. Някои общини също предоставят тази информация онлайн или в приложение – Осло и Рим са съставили списък на P.Stops, които посрещат туристи. Много от картите също подчертават достъпни тоалетни за пътници с увреждания.
Компаниите, които се специализират в разработването на тоалетни, както и технологичните предприемачи създадоха инструменти за навигация за търсещите да се облекчат. JCDecaux, която проектира безплатни обществени тоалетни в повече от дузина градове в Швеция, представи приложение, наречено ToaSverige, където се посочват 100 тоалетни само в Стокхолм. HogeNood претендира, че съдържа информация за повече от 9500 обществени бани в Нидерландия.
Използвайки Bathroom Scout в световен мащаб, можете лесно да намерите около 2 500 000 бани и тоалетни близо до вас. Това включва обществени помещения, както и предназначени за целта места в ресторанти и други съоръжения.
Екип в. „ФИЛТЪР“
