Традиционно последните дни на годината свързваме както с идващия празник, вследствие на който ни връхлита януарската депресия – от килограми, махмурлук и безпаричие, както и с равносметката. Време, в което се опитваме да се убедим, че изпращаме лоша година и ни предстои да посрещнем по-добрата и по-вдъхновяващата. А в края на следващата отново ще сме споходени от същите недоволства от изминалата и надеждата, че идва по-свястната. С други думи – обречени сме на вечен глад за нещо по-хубаво и това е някак обяснимо. Необяснима е само като че ли нашенската склонност непрекъснато да недоволстваме и да не успяваме да видим позитивното, което се е случило. А то често е наистина вдъхновяващо. Нека погледнем художествената сцена през 2023 г.
Пламен В. Петров
Прочетете още на сайта за изкуство bgart.bg.
