На 6 май почитаме свети Георги Победоносец, а в България това си е истински национален празник, тъй като близо 144 000 мъже носят с гордост това име, а над 170 000 българи празнуват имен ден. Няма как да е иначе, защото свети Георги е предводител на християните срещу исляма и е почитан от източноправославните и западноправославните християни. Според църковното предание той е роден в Кападокия, а заради своята храброст се издига до висок пост в римската армия и става любимец на император Диоклециан. Но за да бъдем честни докрай, трябва да кажем, че няма категорични доказателства за житието на светеца. В притчи се разказва как той е обезглавен при преследването на християните от Диоклециан, тъй като не се е отрекъл от вярата си в Господ. И макар да бил императорски любимец, на 23 април 303 година е убит.
Големият въпрос е къде са мощите на свети Георги? Според съществуващите писания те са отнесени в Лида, в римската провинция Палестина – родината на майка му. Градът днес носи името Лод и се намира на 15 километра югоизточно от Тел Авив в Израел. След издигането на църква там реликвите са преместени в нея. Днес гробницата в храма „Свети Георги“ на Йерусалимската православна църква в Лод обаче не е единственото място, където се отдава почит пред тленните останки на светеца.
Частици от мощите според различни сведения се съхраняват и в Нигрита, Гърция. Там се пази част от ръката на светеца, но как тя се озовава на това място, не е ясно. Местните са категорични, че в техния храм се пазят частици от десницата на свети Георги и те имат 500-годишна история. Интересното е, че в същия този храм са открити и мощите на свети Трифон и свети Пантелеймон. Затова и тази църковна обител е обявена за паметник на културата през 1990 година.
Разбира се, има и скептично настроени към подобна версия. Според някои историци легендата за мощите на свети Георги се лансира единствено и само, за да се развива туризмът. А и няма никакви безспорни доказателства, че това е частица от ръката на храбрия воин. Историците обаче не се отказват и продължават да търсят достоверни факти, за да разкрият къде се намират мощите. А докато не бъде доказано друго, християните вярват, че именно в Израел и Гърция могат да се поклонят пред тленните останки на светеца.
Реликвата от Нигрита е идвала у нас
Мощите на свети Георги от град Нигрита са показвани и у нас. Това се случва през 2023 година, от 26 април до 7 май, когато с благословията на тогавашния български патриарх Неофит Софийската епархия приема частица от дясната ръка на свети великомъченик Георги Победоносец. Вярващите се редят на дълги опашки, за да отдадат почит. Два дни мощите са изложени в църквата „Света София“ в столицата, а след това в храмове в Горни Лозен, село Гигинци, град Брезник и в Перник.
Интересни факти
Паметта на Свети Георги се чества от славянските и западните църкви на 23 април или по нов стил на 6 май. Руската православна църква отбелязва празника на 3 ноември – деня, в който е осветен мартириумът на светеца в град Лoд по времето на император Константин Велики. В Египет, в коптската църква, пък честванията са на 1 май.
****
Първото споменаване за мартириум в град Лод е от Евсевий Кесарийски. Евсевий обаче не казва, че гробницата е на свети Георги, а „на заслужил човек“. Едва по-късно тази личност се отъждествява със свети Георги. През VI век върху мартириума е построена базилика, която арабите разрушават. Кръстоносците отново издигат храм, който по-късно също е срутен. Днес на това място съществува църква, построена през XIX век.
****
Свeти Георги се радва на особена почит дори и в исляма. Той не е герой в Корана, но името му се среща често в ислямски жития. В едно от най-ранните писания на Ат Табари през IX век се говори, че светецът е бил ученик на един от апостолите на пророк Иса (Иисус Христос). Той се опълчил срещу издигането на статуя на Аполон от царя на Мосул – Дадан. За тази своя постъпка бил жестоко измъчван и многократно умъртвяван, но Бог винаги го възкресявал.
****
В Грузия са построени 365 храма, носещи името на свети Георги. Те са толкова, колкото са и дните в годината. Самото име на страната е производно от името на светеца – Георгия. Първата църква там е построена през 335 г.
Притчата за битката му със змея се ражда през ХI век
Хората възхваляват храбрия воин и го наричат Победоносец
Най-популярната притча за свети Георги, разбира се, е тази за битката му със змея. В нея се разказва за подвига на светеца, който спасява от смърт девойка, дъщеря на езически цар. С помощта на кръстния знак Георги побеждава чудовището и покръства езичниците. Макар че се появява значително по-късно от житията и мъченията – вероятно около ХІ в., тази творба има огромна популярност и през следващите столетия образът на светеца се свързва неизменно с победата му над змея.
Според легендата на връщане от воински поход, свети Георги видял плачеща девойка край езеро в близост до град на езичници. От нея разбрал, че жителите на града почитали като бог огромен змей. Чудовището живеело в езерото, затова всяка година му обричали като жертва по една девойка, а тази година дошъл редът и на самата царска дъщеря.
Дълго, но напразно се опитвал светецът воин да убеди нейния баща да се откаже от този зловещ бог и кървавите жертвоприношения, а да приеме християнската вяра. Накрая царят склонил да се покръсти заедно с целия народ, но само ако младият воин докаже наяве силата на своя Бог и победи лошия змей.
Съгласил се Георги и приседнал до девойката край езерото. Но скоро след като склонил глава в скута на красивата царска дъщеря, храбрецът задрямал. Изведнъж водите на езерото се разбушували и от тях се показал огромният змей, който се устремил към жертвата си. Девойката заплакала ужасена, а една от сълзите й капнала върху лицето на момъка и го разбудила. Той скочил на крака, грабнал оръжието си, изрекъл молитва към своя Бог и се насочил към змея – с един удар посякъл зловонната му глава, а после го разпрал. От туловището му излезли цели всички погълнати по-рано девойки. Запрегръщали се със своите плачещи родители, които също дошли на брега и всички заедно се радвали на свободата и спасението си.
Царят удържал на дадената по-рано дума и в този ден той и целият му народ приели християнството. А свети Георги се прибрал в родния си край, където вече знаели за славния му подвиг.
За тази победа над чудовището и за показаното мъжество в битките свети Георги се нарича Победоносец и се счита за покровител на войниците.
Чудеса изцеляват болни, спасяват воини в битки
Цанко Лавренов рисува икона на светеца, която е копие на тази от Зографския манастир в Света гора
Според апокрифните жития още приживе Георги вършел с Божията сила чудеса – изцелявал болни и възкресявал мъртви. След неговата смърт било установено, че споменаването на името му в молитва помага в много съдбоносни моменти.
Свидетелство за помощта на свети Георги по време на битки може да бъде открито в старобългарски разказ от ХIV–ХV в. В него войник се изповядва пред свещеник, а историята е от времето на Симеоновите сражения с маджарите. В битка врагът взел превес и около десетина от нашите конници се оказали в засада. Главният герой на разказа разкрива, че когато препускал, за да спаси живота си, предният крак на коня му пропаднал в дупка и се счупил. Войникът успял да се скрие в близката долина, извадил лъка си готов да посрещне своя участ. В този момент започнал горещо да се моли на Всевишния да му изпрати свети Георги да го избави. Симеоновият воин се уповавал именно на него, тъй като носел името на светията. В този момент конят се изправил и дотичал и така го спасил.
Молейки се на иконата на свети Георги в църквата в Златолист, и днес много хора търсят помощ за изцеление. Мъж довел дъщеря си, която имала усложнения след бронхопневмония. Лекарите не давали шанс да оцелее. Бащата и детето цяла нощ се молили пред светеца и болестта сама си отишла. Млада жена пък страдала от тежко кожно заболяване. Баща й сънувал как върви по улиците на село Златолист и накрая попада на местната черква. А там свети Георги слиза от иконата си и пробожда с копието си змия, която точно в този момент съблича кожата си. Бащата завел дъщеря си да се помоли пред иконата, като пренощували в светата обител. След три месеца нямало и следа от болестта. Тя изчезнала като кожата на змията от съня.
Чудеса стават и когато човек се моли пред иконата на свети Георги в храма свети Борис Михаил Покръстител Български в Пловдив. Тя е копие на тази на Зографския манастир в Света гора и е рисувана от големия художник Цанко Лавренов. Казват, че иконата е излекувала много хора с различни болежки. Жени се молели да имат деца, а когато това се случвало, ги кръщавали в църквата.
В новата част на Поморие, съвсем близо до кръговото кръстовище със статуята на свети Георги, пък се намира единственият действащ мъжки манастир на нашето Черноморие – „Свети Георги Победоносец“. Чудесата там започнали да се случват в края на ХVІІ век, когато в Анхиало се заселил турчинът Селим бей и създал голямо феодално имение на мястото на манастира. Според преданието беят страдал от тежка, нелечима болест. Една нощ неговият ратай дядо Нено сънувал, че в двора на чифлика има извор с чудотворна вода. Нено не обърнал внимание на съня, докато не започнал често да му се явява красив момък, яздещ бял кон. Разтревожен от съновидението, ратаят разкопал тайно мястото и открил мраморен барелеф на свети Георги. В същия момент от мястото започнала да извира вода. Местният владика дошъл, прочел молитва на бея, поръсил го с вода от аязмото и Селим се излекувал. Вдъхновен от чудото, той се покръстил с цялото си семейство и приел християнската вяра.