Канадските златокопачи „Дънди Прешъс“ добиват все повече ценни метали от недрата на България, показва отчетът на компанията за първите 9 месеца на 2023 година.
В същото време продължават да плащат минимална концесионна такса от 1,5%, най-ниската в Европа и развитите държави от цял свят.
До края на септември „Дънди“ е платила 74 милиона долара на акционерите си. Сумата е 8 пъти по-голяма от дължимата на държавата концесионна такса за същия период, показва разследване на „Филтър“.
Александър МЕТОДИЕВ
Миналата седмица Министерският съвет одобри бюджета на страната и го внесе в парламента за обсъждане. Липса на пари за ключови политики, нови дългове и други тревожни факти проличаха по време на дебата в Народното събрание. Проверка на „Филтър“ показа, че Асен Василев можеше да увеличи брутния вътрешен продукт поне с 2%, ако беше спазил думата си да увеличи концесионната такса на канадската компания „Дънди Прешъс“, срещу която има недоволство както в регионите на мините, така и сред мислещата част от населението на България..
Още като служебен министър на финансите през 2021 година Василев обеща да повиши таксата на „Дънди“, за да има ефект за държавния бюджет.
По време на изслушването му в бюджетната комисия той заявява, че „Дънди“ изнася над 12 тона злато, сребро и мед на година, а стойността му тогава е 740 милиона долара. В същото време плащали концесионна такса в бюджета от едва 26 милиона, но в лева. Тогава Василев се обявява за повишаване на таксата, което не се случва.
През май 2022 година Асен Василев вече е министър на финансите и вицепремиер в редовното правителство на четворната коалиция. Тогава отново повдига темата, този път по-сериозно. Правителството подготвя проект за постановление, с което се приема нова наредба за определяне на концесионните плащания за подземните богатства. В следващите месеци до падането на правителството проектът си остава такъв и не е гласуван. Той предвижда най-сериозно завишаване на концесионните такси за добив на метали – от 4 до 12%. Все още действа разпоредбата с граници 0,8% до 4%. А договорът на „Дънди“ е подписан с 1,5% такса още през 1999 година при кабинета на Иван Костов и никой след него не я увеличи. Тенденцията се запазва при първото и настоящото правителство, доминирано от „Продължаваме промяната“. За трети път министър на финансите, Асен Василев вече не иска увеличаване на концесионната такса.
Какво показват последните цифри за мащабния златодобив на канадската компания „Дънди“?
За първите 9 месеца на 2023 г. от двете си мини в България (Челопеч и Ада тепе до Крумовград) „Дънди“ са произвели 218 989 унции злато, повече отколкото за същия период през миналата година, когато са били 199,689, или ръст с 10%.
Приходите скачат от 417 милиона долара на 458 милиона долара – отново 10% ръст.
220 хил. тройунции е само добитото злато. Продажната цена, която „Дънди“ декларира, е 1933 долара за единица. Това означава, че само за 9 месеца са изкопали българско злато за 425 милиона долара, а прогнозата до края на годината е да стигне 550 милиона долара. За колосалните печалби на компанията в държавната хазна ще влязат само 8,3 милиона долара, или около 16 милиона лева.
Проста сметка показва, че ако Асен Василев беше осъществил намерението си да повиши концесионната такса на 12% преди година, бюджетът щеше да има още 130 милиона лева по прогнози до края на 2023 г.
На този фон от компанията декларират, че са приключили третото тримесечие със силен баланс, включително 562 милиона долара в брой, неусвоен револвиращ кредит от 150 милиона долара и без дълг. Освен информацията за акционерите зад граница, че доходността им расте.
„Дънди Прешъс“ има две мини в България – до Челопеч и до Крумовград, на която работят от 2012 година. След натиск от местните жители се отказаха да разработват трето находище – „Св. Никола“ в Розовата долина до Казанлък. Това са и единствените златни мини на канадската компания. Концентратът от руда се изнася за преработка в завода им в Намибия, откъдето готовата продукция тръгва по света за продажба.
От няколко години „Дънди Прешъс“ правят опити да влязат да копаят злато и в други държави, но още не им разрешават. Проучват две находища в Сърбия – „Тимок“ и „Чока Ракита“. Специалисти от бранша предполагат, че след като изтече договорът им у нас и златните руди в мините ни се изчерпят, те ще пренесат дейността си в Сърбия.
300 долара на тройунция при подписването на договора, сега е 1933
При подписването на концесионния договор с „Дънди“ през 1999 година една тройунция злато се е търгувала на международните пазари за 300 долара, сега е 6–7 пъти повече, а концесионната такса за държавата е една и съща. Това отбелязва депутатът Славчо Крумов в писмен въпрос до министрите на финансите Асен Василев и на икономиката Румен Радев. Входиран е в петък и се очаква да получи отговор на 4 декември.
Народният представител от „Възраждане“ иска да знае дали членовете на кабинета са готови да вдигнат таксата или направо да прекратят договора на „Дънди“. В текста на въпросите му се отбелязва, че „Дънди“ е нанесла щети за милиарди на България и икономиката.
Проблемът с канадските златокопачи у нас е известен от две десетилетия, но за първи път Сметната палата го посочи в детайли, когато направи доклад за концесията. Държавата сама си е виновна, че губи десетки милиони, най-грубите грешки са направени през 2000 г. и през 2008 г. при предоговарянето на условията, а след това липсва адекватен контрол от държавните институции. Това са основните изводи от доклада на палатата, публикуван през 2016 година.
Тогава е одитиран период от 2011 до 2013 г. Посочени са имената на четирима министри, които са отговорни за нелепата ситуация – Трайчо Трайков, Делян Добрев, Асен Василев (служебен министър за първи път през 2013 г.) и Драгомир Стойнев. След одитния доклад на Сметната палата не последва нищо.
4 години по-късно с казуса се зае прокуратурата. Сигнал подаде икономистът от Бургас Николай Едрев, член на сдружението „Алтернативна енергия“. Според него държавата е загубила 30 милиарда лева. Прави се проверка и на 13 август 2020 година Софийската градска прокуратура изпраща документите в Специализираната с мнение, че петима министри са отговорни през закона за неизгодната сделка по концесията на златото. Всички са сключвали допълнителни споразумения с „Дънди“. Това са Петър Жотев, Лидия Шулева, Петър Димитров, Трайчо Трайков и Теменужка Петкова. Съдбата на делото днес не е известна. Специализираната прокуратура беше закрита през 2022 година, две години след като материалите бяха предадени там.
Главните виновници обаче за канадската концесия – премиерите Иван Костов, при когото е подписан договорът и Сергей Станишев, който предоговаря условията, си живеят необезпокоявани и щастливи. Нещо повече, днес и двамата са визионери, които ни напътстват и ни показват посоките.
