Докато Фридрих Мерц беше приветстван в Брюксел като спасител на Европа, у дома юздите на властта се изплъзнаха от ръцете му. Ситуацията е толкова критична, че канцлерският пост на Мерц виси на косъм, тъй като неговият Християндемократически/Християнсоциален съюз (ХДС/ХСС) се вкара в почти безнадеждна ситуация. От това се възползва Социалдемократическата партия (СДП), която претърпя най-голямото си изборно поражение от 128 години насам. Как се стигна дотук?
Отправната точка беше провалът на коалицията на Олаф Шолц през ноември 2024. Всъщност тройната коалиция между СДП, Зелените и либералната Свободна демократическа партия приключи година по-рано, когато Федералният конституционен съд обяви нейния бюджет за невалиден. Непосредствена причина беше критикуваната дългова спирачка в конституцията, но основните проблеми лежаха по-дълбоко. Десетилетия на неизпълнени реформи и погрешни решения като енергийната и миграционна политики на Германия доведоха слабост в икономическия растеж. В резултат скъпите предизборни обещания на трите партии вече не можеха да бъдат финансирани.
Предсрочните избори за Бундестаг дадоха възможност на утвърдените партии от политическия център да се пренастроят. СДП се стилизира като „продължаваме по старому“ и превърна дълговата спирачка в изкупителна жертва. Провалът на Съюза беше много по-съществен: те признаха проблема и обещаха икономически и миграционен завой, но позволиха да бъдат въвлечени в дебата за защитна стена срещу Алтернатива за Германия (АзГ). Така още преди изборите електоратът видя, че Съюзът няма коалиционен партньор, с който да осъществи обрат.
Вотът през февруари 2025 отбеляза тектонична промяна в политическия пейзаж.
Повече избиратели промениха своята лоялност, отколкото в който и да е момент след 1949 г. АзГ и Левицата се представиха силно, докато Съюзът трябваше да се задоволи с втория най-лош резултат в историята си. Заедно със социалдемократите, които понесоха най-слаб резултат от 1887 г. насам, Съюзът се ограничи до застаряващото си ядро от избиратели. ХДС/ХСС и СДП, които през 2013 заедно държаха 80% от парламента, сега имат само тънко мнозинство от 12 места.
В комбинация с встъпването в длъжност на Тръмп и войната в Украйна, тази ситуация доведе до ужасна паника, особено в Съюза. Мерц хвърли зад борда дълговата спирачка, за да симулира лидерство веднага след изборите, въпреки че това беше единственото останало уникално послание на партията.
Тъй като ХДС/ХСС, СДП и Зелените нямаха мнозинство от две трети в новоизбрания Бундестаг, за да променят конституцията, те отидоха до лимита на законово възможното и свикаха стария състав, избран през 2021 г. Мерц трябваше бързо да убеди СДП и Зелените и го направи, като им даде всичко поискано, че и повече. Защо? Защото Съюзът нямаше сила да се справи с необходимите реформи. Мерц избра лесния изход, тъй като с огромните нови дългове проблемът можеше да бъде отложен. Фактът, че обещаваха на електората точно обратното, беше пренебрегнат. Едно е да заобиколиш волята на избирателите с юридически трик. Но дали това ще осигури кабинета във Федералното канцлерство за Мерц?
Давайки на СДП (и Зелените) каквото винаги са искали, още преди да започне коалиционни преговори, Мерц се отказа от най-силния си коз. Това, че Съюзът благодарение на защитната стена срещу АзГ се постави във вавилонски плен на политическата левица, беше само първото действие. Сега Мерц изкопа собствения си политически гроб, заложи бомба под Съюза и връчи детонатора на СДП. Кой ще спечели от коалиционните преговори е почти без значение.
Мерц влиза в избора за канцлер в ситуация, при която има огромни тактически стимули да не се гласува за него. Дори депутати от неговата партия биха могли да се въздържат да го подкрепят при тайното гласуване, защото знаят, че пълното самоотказване на ХДС/ХСС задвижва мелницата на Алтернативата. Коалиционно споразумение с почерка на СДП проправя пътя на АзГ да измести Съюза като водеща сила. Дори Мерц да получи желаната коалиция, речите на опозицията ще се пишат сами: „Вие обещахте нещо съвсем различно преди изборите!“
Още по-важно е, че СДП сега има огромен тактически интерес да не избере Мерц. На първия тур е нужно абсолютно мнозинство в парламента, но 13 дезертьори стигат да го провалят. При следващите гласувания е достатъчно относително мнозинство, а СДП и Зелените заедно имат повече депутати от ХДС/ХСС. Тогава те могат да отидат при президента и да поискат назначаване на правителство на малцинството.
Тук идва още една невероятна стратегическа грешка: през 2022 Съюзът сглупи да избере кандидата на СДП Франк-Валтер Щайнмайер за президент. Сега ХДС/ХСС не само отвори шлюза за държавния дълг – правителство на малцинството би могло да приема и бюджети, защото чл. 81 позволява да се заобиколи Бундестага, ако се постигне мнозинство в горната камара – Бундесрата. Чл. 113 дава право на вето върху закони, които евентуално мнозинство между Съюза и АзГ би могло може да приеме.
СДП и Зелените са отчаяни след изборните си загуби. По този начин те биха могли да финансират своите партии и да раздават подаръци на електората, а в същото време да запълнят всички критични позиции, особено в Съвета на ЕС. СДП и Зелените отново биха оглавили Германия. Защо да избират Мерц и да бъдат понижени до младши партньор, когато всичко е на една ръка разстояние?
В такава ситуация Съюзът няма да има друг избор, освен да смени ръководството си и да наруши табуто върху АзГ. Но това ще е трудно и едно червено-зелено правителство на малцинството би могло да просъществува няколко години, преди ХДС-АзГ да го замени след вот на недоверие. Ако Съюзът и СДП не се бяха поддали на изкушението на лесните пари, а се бяха заели с работа в интерес на страната… Но тези две партии са напът да се провалят в това, с което винаги са се гордели: политическата отговорност.
Рихард ШЕНК
europeanconservative.com
Рихард Шенк е професор по политически науки и анализатор от Мюнхен, член на изследователския и образователен център MCC в Брюксел.
