Иван СТАМБОЛОВ-СУЛА
Съкрушен съм от собственото си невежество, но едва преди няколко дни научих що е то социално-емоционално учене (СЕУ). Разговаряхме с Красимир Вълчев – два пъти министър на образованието за новия предмет „Религия и добродетели“, който трябва да залегне в програмата от 2027. Един от въпросите, който засегнахме беше СЕУ в българското училище – ще се въвежда ли, особено след като на някои места по света и по-специално в Съединените щати вече е започнало да се компрометира и много училища го отхвърлят. Всъщност въпросът дойде от Лидия Стайкова, известна с ангажираността си по отношение на бежанците, но особено нашумяла с отказа си да бъде номинирана за „Човек на годината“ от Хелзинкския комитет. Тя излезе със специална статия за два законопроекта, внесени в българския парламент – единият от ГЕРБ и другият – от ПП-ДБ, които отварят пътя на СЕУ и последиците, свързани с масовото му въвеждане. Това окончателно разпали интереса ми към социално-емоционалното учене и реших да се поосведомя.
Идеята се появява през 1994 и за нея се основава нарочно НПО в Мичиган от медийния магнат Джон Фетцер, известен с интереса си към т.нар. New Age духовност. Сред основателите са Даниел Голдман – журналист от New York Times, който измисля понятието „емоционална интелигентност“; Тимъти Шрайвър от семейството Кенеди; Айлин Гроуалд от семейството Рокфелер и Роджър Уайсберг – директор на CASEL до днес, професор в Университета на Илинойс в Чикаго.
Фондация CASEL се издържа от филантропски фондации, федерални грантове и приходи от собствената си сертификационна дейност. Основни донори са Фондацията „Уилям и Флора Хюлет“; Фондацията „Робърт Ууд Джонсън“; Фондацията „Ню Профит“; Институтът „Фетцер“. Също така различни семейни фондации, свързани с родовете Кенеди и Рокфелер, Департаментът по образование на САЩ.
Официалната позиция на CASEL е, че става дума за прагматичен, научно основан педагогически подход – без идеологическа окраска. Но ще се съгласите, че особено когато става дума за образование на деца, и още по-особено когато става дума за тяхното възпитание в ценности, това не е „идеологическа окраска“, а самата идеология в съвършената ѝ цялост. Хора, които разбират от идеология повече от мен, твърдят, че СЕУ, особено в актуалния си вид, който ще се въвежда и в България – Т-СЕУ (Трансформативно СЕУ) – се сближава с прогресивно-леви образователни рамки и има отчетлив прогресивно-либерален уклон. Основателите идват от полето на New Age, а Даниел Голдман открито признава влиянието на будистката психология и на своя дългогодишен диалог с Далай Лама. Какъв мироглед ще възпитава социално-емоционалното учене, какви хора е призвано да създава? Като процес СЕУ трябва не толкова да даде знания, колкото да възпита умения като „разбиране и управление на емоциите, поставяне и постигане на позитивни цели, проява на емпатия, изграждане на здравословни взаимоотношения, отговорно вземане на решения“. Що се отнася до ценностите, официално те са: емпатия, съчувствие, толерантност; сътрудничество; саморегулация; принадлежност, социална ангажираност и „активно гражданство“; расова справедливост. Критиците на СЕУ обаче твърдят, че децата се третират като психологически субекти, нуждаещи се от постоянна емоционална корекция; размива се границата между образование и терапия; приоритизира се „Аз-ът“, емоциите и субективното преживяване за сметка на обективни знания и умения; заместват се класическите добродетели (мъжество, дисциплина, чест, послушание, вяра) с „меки“ умения. Всичко това става чрез групови сесии, кръгове за споделяне, ритуали за „проверка на настроението“, ролеви игри, симулации, медитация и дигитални инструменти за самооценка. И това се случва по всички предмети и във всички учебни часове. Годишният бюджет за СЕУ програми в САЩ надхвърля 10 милиарда долара.
Как стоят нещата в Европа? ОИСР провежда международно проучване на социално-емоционалните умения (SSES) сред 15-годишни в редица страни. България участва, но няма национална рамка за СЕУ, липсва отделен нормативен документ, който да го регулира. Може би тези два законопроекта, за които пише Лидия Стайкова, са нещо като опит за пробив по темата. Въпреки това СЕУ присъства фрагментарно в Закона за предучилищното и училищното образование и в Наредбата за приобщаващо образование – в общи термини за „личностно развитие“, „психосоциална подкрепа“ и „здравословна училищна среда“. Дори и някакви парички падат по проектите SEEVAL, EMPAQT, FUTURE, „Просоциални ценности“, „Продължаваме заедно“ – всички финансирани от европейски или частни фондации.
Като ключов играч в полза на СЕУ в България се сочи Семейната фондация „Лъчезар Цоцорков”, която стопанисва сайта SEL, сиреч СЕУ. Същата фондация развива програмата „Окрилено начало“, която обхваща 4100 деца и обучава повече от 400 учители в духа на социално-емоционалното учене.
Кой и какво стои зад СЕУ и CASEL? В списъка на партньорите и съюзниците на първо място е Световният икономически форум (WEF). Това, знаете, не е никакъв форум, а фондация, която се казва така. Известна е с това, че е домакин на ежегодните срещи в Давос. Тази фондация в „бяла книга“ от 2016 г. препоръчва СЕУ, разработено съобразно рамката на CASEL, като част от „Education 4.0“. Сега ще ме питате какво е Education 4.0. Education 4.0 е рамка на Световния икономически форум за глобална трансформация на училищното образование, официално стартирала през януари 2020 г. Наименованието идва от паралела с Industry 4.0 – понятието, което самият WEF (и лично Клаус Шваб) утвърди за „четвъртата индустриална революция“, характеризираща се с изкуствен интелект, автоматизация, интернет, big data, биотехнологии.
Логиката е проста: щом производството става „4.0“, то и образованието трябва да стане „4.0“, за да произвежда работници, годни за новата икономика. И е описано подробно как на практика ще стане всичко това, но сега няма да ви занимавам. Ще завърша само с някои от основните критики към рамката Education 4.0. Те са в няколко посоки: демократична – никой не е гласувал за създателите на СЕУ и Education 4.0; икономическа – Education 4.0 облагодетелства партньорите си като им произвежда работна ръка; културна – нарочно са напълно изключени ценности като национална лоялност, религиозна вяра, семейно послушание, патриотизъм, традиция; педагогическа – измества фокуса от знания към умения; технологична – прекалява с изкуствения интелект и цифровите устройства за децата, при положение че е доказано, че това е вредно; крайно дясна – Education 4.0 е част от „Great Reset“ – глобалния план на WEF за преустройство на света след пандемията, включващ дигитални идентичности, социален кредит и глобално управление.
Не знам. На мен всичко това ми прилича на зловещия опит на комунизма да създаде християнство без Христос.