Как папа Франциск обърна арт пазара у нас

След триумфа във Ватиканските музеи Иван Вукадинов окончателно стана най-скъпо продаваният български художник.

На 23 юни в Сикстинската капела папа Франциск прие 200 творци по повод 50-годишния юбилей от създаването на Колекцията за модерно и съвременно изкуство към Ватиканските музеи – най-престижното арт пространство в света. Тогава от 9000 творби, събрани за половин век, за юбилея бяха избрани само 10 произведения, емблематични за развитието на световното съвременно изкуство. Едно от тях е картината „В памет на героите“ („Чили“), поставена до входните двери на залата, в която е представено египетското изкуство. „Творбата е работена в продължение на три години от 1973 до 1975 година в традициите на фаюмските портрети и техниката енкаустика, с която се постига ефектът на трансцендентността в златния фон на иконите. Увитата в повои и черен ореол фигура напомня за взаимовръзката между живота и смъртта“, пише проф. Аксиния Джурова, която е най-големият изследовател на творчеството на Иван Вукадинов и единствен изкуствовед, написал две книги за художника.

Дълъг е пътят на въпросната картина към Ватикана, след като през далечната 1978 година в галерия „Маргутина“ на римската улица на изкуствата „Виа Маргута“ секретарят на папа Паоло VI Паскуале Маки официално иска от българските власти да откупи изложената картина за сформиращата се колекция на Ватиканските музеи. Предложението е отхвърлено от официалните български власти и близо половин век картината събира паяжини в депото на нашия художник. По идея на близък приятел на художника преди три години политици и изкуствоведи се включват в инициатива картината да отиде там, където й е мястото, и да се сбъдне една нереализирана мечта на Вукадинов. След като доброто побеждава и като в приказките картината отива във Ватикана, идва и голямото признание това да е едно 10-те избрани произведения на музеите, което остава завинаги в постоянната експозиция.

Световното признание винаги върви ръка за ръка с интереса на колекционерите към даден автор. Единственият ни художник, попаднал в Американската енциклопедия за съвременно изкуство, е нормално от висотата на 91-годишната си житейска мъдрост да гледа спокойно от световния Олимп на изкуството. Една изстрадана житейска и творческа победа, дошла след тежко противоборство с част от силните на деня у нас. И за да не изпадаме в крайности, трябва да обясним, че Вукадинов в никакъв случай няма претенциите да е дисидент или пострадал от режима. Дори заради простичкия факт, че част от представителите на върхушката на онзи режим не са крили възхитата си от него и от огромния му талант на живописец и в онези сурови времена, когато срещу родения в пограничното село Ломница творец се изправят вездесъщият Светлин Русев и членът на Политбюро на ЦК на БКП Александър Лилов. Впрочем това, че Иван Вукадинов ще стане световно значим автор и ще осъществява рекордни за българския и за балканския пазар продажби на картините си, прогнозира още преди 15 години френският изкуствовед от българо-полски произход Андрей Наков. Носителят на голямата награда „Борден“ на Френската академия е световноизвестен изследовател на съвременното и модерно изкуство и неговите думи тежат. Още повече, когато са казани след личен контакт с художника. Малцина знаят, че Наков имаше специално отношение към Иван Вукадинов и направи чудеса, за да се стигне до среща между двамата, както и до посещение в ателието на художника.

Юбилейната изложба на Генко Генков в Софийската градска галерия, посветена на 100-годишнината от рождението му и озаглавена „Генко Генков. Отвъд видимото“ предизвика небивал фурор и рязко засили интереса на колекционерите към творчеството на най-големия чешит в българското изкуство. Ярка индивидуалност, бунтарски дух и мощна живопис – това е Генко не само за изкуствоведите, но и за събирачите. Според активни участници в арт пазара котировката на картините на този прочут бохем се е качила близо два пъти. Междувременно подобна тенденция наблюдаваме и при творбите на други двама автори от така нареченото бунтарско поколение през 60-те и 70-те години на миналия век – Георги Божилов-Слона и Димитър Буюклийски-Мичи.

От старите майстори най-високи са котировките на картините на Владимир Димитров-Майстора, Никола Петров (появата на негова автентична картина на свободния пазар би била събитие, тъй като огромната част от творчеството му се намира в Националната галерия), Иван Милев и Златю Бояджиев. На тези автори отстъпват вече творбите на по-стари художници, които са сред първите преподаватели в Националната художествена академия, като Антон Митов и Иван Мърквичка (с уговорката, че все пак той е чешки художник).

Топ 30 на най-високо котираните художници:

1. Иван Вукадинов
2. Никола Петров
3. Владимир Димитров-Майстора
4. Иван Милев
5. Златю Бояджиев
6. Никола Танев
7. Генко Генков
8. Жул Паскин
9. Бенчо Обрешков
10. Цено Тодоров
11. Антон Митов
12. Иван Ненов
13. Елена Карамихайлова
14. Стоян Венев
15. Жорж Папазов
16. Георги Божилов-Слона
17. Димитър Буюклийски-Мичи
18. Никола Маринов
19. Илия Петров
20. Дечко Узунов
21. Иван Пенков
22. Елиезер Алшех
23. Николай Райнов
24. Николай Дюлгеров
25. Иван Кирков
26. Васил Бараков
27. Данаил Дечев
28. Давид Перец
29. Елисавета Консулова-Вазова
30. Константин Щъркелов