Тома БИКОВ
Около съставянето на новото правителство в публичното пространство тръгна слух, че Министерството на културата и Министерството на туризма ще бъдат слети. Слухът породи напрежение както в културния сектор, така и в туристическия бранш и може би това беше причината тази идея да не се осъществи. Поради липса на официална позиция по темата от страна на управляващите не се разбра каква би била мотивацията за осъществяването на подобна идея и дали изобщо такава е съществувала. От гражданските позиции на различни представители на туристическия и културния сектор обаче стана ясно, че дори голяма част от хората в самите гилдии нямат ясна представа защо съществуват тези две министерства.
Твърдя, че формите, под които съществуват двете министерства, са плод на заблуди. По отношение на Министерството на културата заблудата е, че то трябва да бъде министерство на изкуствата. По отношение на Министерството на туризма заблудата е, че то е министерство на хотелите и ресторантите. На базата на тези две заблуди изглежда крайно неприемливо изкуството да се слее с хотелите и ресторантите. Видя се, че това е неприемливо както за хората на изкуството, така и за ангажираните с хотелите и ресторантите.
Като казвам заблуда, имам предвид, че е невъзможно Министерството на културата да се окаже производител на изкуство. Това обаче не означава, че не са му възложени подобни функции, което естествено води до неудовлетворение и от страна на хората на изкуството, и от страна на публиката.
Тук големият проблем е, че се смесват две понятия, които по принцип са различни и уеднаквяването им води не само до недоразумения, но и до цялостна липса на концепция за българската култура. Смесват се понятията изкуство и култура. Това е все едно да кажем, че енергетика и ядрена енергетика са едно и също нещо и че Министерството на енергетиката трябва да се занимава само с ядрена енергетика. Изкуството е част от културата, но нито е единствената, нито е най-важната. То е черешката на тортата, в която има най-различни пластове – от хигиената и начина на общуване в едно общество, през храната и формите на забавление до религията, идентичността и начина, по който се гледа на света и на живота. В цивилизационните теории под култура се разбира и начинът на изхранване (земеделие, индустрия), и икономическите отношения, и изобщо цялостното излъчване на едно общество във всичките му форми. По тази логика има примитивни и високи култури, като всяка дейност, която подчинява и използва природата, е въпрос на култура. Ако изкуството е индивидуално занимание и въпрос на талант, то културата е общо и всеобхватно усилие. Затова, когато възприемаме Министерството на културата като министерство, което отговаря за изкуствата, няма как да формулираме ясно неговите задачи. А когато няма ясни задачи, няма как да има и постижения. Друг е въпросът, че дори и сега в обхвата на Министерството на културата не влизат само изкуствата, но и археологията, сградите, които са паметници на културата, и огромен сграден фонд на културната инфраструктура.
Сходно е и отношението към Министерството на туризма, което се възприема като министерство на хотелите и ресторантите. Туризмът е икономическа дейност и е инструмент, а не цел. Хотелите и ресторантите са само средства, които да подпомагат туристическата дейност, а самото министерство се занимава главно с туристическата реклама. Последното само по себе си е културна дейност. За да се оформи качествен туристически облик на една дестинация, е необходима цялостна мотивация за туристите – това означава сигурност, културни забележителности, автентичност и качество на храната и виното и естествено, красива природа. Някъде в тази верига са хотелите и ресторантите, които би трябвало да предоставят добро обслужване, което също е въпрос на култура.
От години българската туристическа реклама, която по същество е културна дейност, акцентира върху природата. Това не е достатъчно, за да се привличат качествени туристи, защото природни забележителности има навсякъде по света и те са само основата за развитие на качествен туризъм.
И тук идва въпросът – добре ли би било да се обединят министерствата на културата и туризма? Отговорът е положителен, но само ако има обща концепция, в която културата да бъде изведена като цялостен облик на туризма. Това означава съвместна работа на поне няколко министерства – от тези на земеделието и храните и на вътрешните работи, през тези на регионалното развитие и на външните работи до министерствата на културата и на туризма, които да задават цялостната концепция. Най-глупавата реклама на туризма е да се рекламира самият туризъм. Най-добрата е да се рекламира култура. Това означава, че рекламата трябва да надхвърли многократно билбордовете и телевизионните реклами, които са основен инструмент за рекламиране в последните години. В рекламата задължително трябва да се включат киното и сериалите, ритмичното излъчване на документални филми за България в канали като „Нешънъл Джиографик“, реклама на археологически забележителности, привличането на чужди филмови продукции. Последното беше в основата на хърватския туристически бум, който се случи, след като част от сериала „Игра на тронове” беше сниман в Хърватия.
Ако няма подобна цялостна концепция, няма никакво значение дали туризмът и културата ще бъдат в едно или в две министерства. Аргументът за съкращаване на администрация е несъществен, защото двете министерства не само нямат голяма администрация, но и често имат недостиг на такава. Цялостният проблем на българската държавна политика е фрагментираността и кастовостта. Затова неформалният дебат за сливането на културата и туризма се проведе на ниво касти, които не желаят да се смесват по никакъв начин. Вместо да се обединяват усилия и средства, държавната политика дава на всеки по малко, което нито е достатъчно, нито предоставя значим краен резултат.
По време на социализма Комитетът за култура има далеч по-изчистена, макар и пропагандна концепция от Министерството на културата. Това е хоризонтална структура, която е разположена в почти всички сфери и сектори на държавата. Във всяко министерство, предприятие или учреждение има културен отдел, който отговаря за естетиката и културната дейност. Не казвам, че трябва да се случи точно по този начин, но със сигурност културата продължава да изисква хоризонтална политика, която да свързва отделните сектори на обществото, а не да се провежда вертикално, административно и изолирано и да обхваща само средите на интелигенцията, както е в момента. По този начин интелигенцията се превръща в изолирана каста, която не изпълнява основното си задължение, а именно да възпитава обща и сравнително висока културна нагласа в цялото общество. А когато няма обща и сравнително висока културна нагласа в едно общество, произвеждането на високо изкуство или ще се случва случайно, или изобщо няма да се случва.