Първият преподавател по саксофон в Консерваторията Димитър Симеонов-Мончо, който си отиде от този свят на 86, преживява няколко трагедии в живота си. Той е един от оцелелите в кошмарната самолетна катастрофа на 21 декември 1971 г., в която загиват талантливата Паша Христова и още много негови колеги и приятели. Те пътуват с Ил-18 от София за Алжир, където предстоят Дни на българската култура. Минути след излитането самолетът се накланя, крилото му се удря в пистата, а корпусът се разцепва на две. Единият двигател се откъсва от корпуса и машината избухва в пламъци. От общо 73-ма души на борда на самолета загиват 30. Преживеният ад докарва Димитър до алкохолизъм и години наред той не се разделя с водката. От зависимостта го измъква психиатър, който го кани да му „гостува“ за 3 дни в Клиниката за алкохолизъм и наркомания в Суходол. По негови думи там Димитър вижда „измета на света“ и повече не близва.
Най-голямата трагедия в живота му обаче е загубата на първородния от тримата му синове, който си отива едва на 20 години през 1978 г. Единствено изключително силният дух го спасява от потъване в блатото на депресията. „Колосът на българския джаз“, както го наричат колегите му, не се разделя със саксофона и почти до края на дните си, надхвърлил 80 години, продължава да свири.
Прочетете още на сайта за изкуство bgart.bg