Депутатите вече подхванаха промени в законите за защита на конкуренцията и на потребителите, за които се смята, че ще укротят галопиращите цени, както се изразява премиерът Румен Радев. Двата законопроекта са представени като мярка срещу спекулативното поскъпване, но според критици съдържат механизми, които могат да доведат до свръхрегулация и административен натиск върху бизнеса.
Най-съществената промяна в Закона за защита на потребителите е въвеждането на нов член 68н, който забранява икономически необосновано увеличение на цените на стоки и услуги. Според текста всяко увеличение на крайна продажна цена спрямо предходен сравним период може да стане предмет на проверка от Комисията за защита на потребителите. Тежестта за доказване се прехвърля изцяло върху търговеца и той ще трябва да представи подробна информация за начина на формиране на цените, производствените и доставните разходи, разходите за труд, енергия, суровини, данъци и всички останали елементи, довели до повишението. Ако не предостави информацията в срок, автоматично се приема, че увеличението е необосновано.
Допустими икономически причини за поскъпване са ръст на разходите за производство, логистика, енергия, валутни курсове, данъци или други външни фактори. Но окончателната преценка ще се извършва по специална методика, която Министерският съвет тепърва трябва да приеме.
За „икономически необосновано увеличение“ се предвиждат глоби от 1000 до 10 000 евро за физически лица и имуществена санкция от 5 000 до 100 000 евро за фирми. При повторно нарушение наказанието се удвоява. Значително се разширяват и правомощията на Комисията за защита на потребителите. Инспекторите ще могат да изискват практически всякакви данни, свързани с ценообразуването, включително защитена търговска информация. Отказът за съдействие или предоставянето на непълни данни ще се наказва на същия принцип както за необосновано увеличение на цените. Големите търговски вериги ще бъдат задължени ежедневно да публикуват цените на стоки от т.нар. „голяма потребителска кошница“. Данните трябва да бъдат качвани до 7 сутринта в машинночетим формат и изпращани към Комисията за защита на потребителите. Комисията ще поддържа публичен интернет портал, в който ще се публикуват цените на дребно, на едро и т.нар. „справедливи цени“.
Понятието „справедлива цена“ е сред най-критикуваните елементи на законопроекта. Тя ще се определя по методика на Министерството на икономиката. Според критиците на промените, които трябва да влязат в сила от 9 август т.г. и да се прилагат до 9 август 2027-а, това създава риск държавата фактически да започне индиректно регулиране на цените.
Вторият проект – за промени в Закона за защита на конкуренцията, разширява значително възможностите за намеса на КЗК. В него се въвежда новото понятие „съвместно господстващо положение“. То позволява две или повече компании да бъдат санкционирани дори без доказано картелно споразумение, достатъчно е съвместно да притежават пазарна сила, да имат „устойчиво и предвидимо паралелно поведение“, сходна ценова политика или способност съвместно да влияят върху цените и пазарните условия.
Въвежда се и нова забрана за „прекомерно високи цени“ – това е цена, която значително надвишава икономически обоснованите разходи за производство, придобиване и реализация, включително разумна норма на печалба. Комисията ще може да сравнява цените с производствените разходи, с цените в други държави от Европейския съюз или с исторически периоди. Забранява се налагането на прекомерно високи продажни цени от предприятия, които са в господстващо или съвместно господстващо положение. Ако цената бъде определена като „прекомерна“, това ще се счита за нарушение.
В действащото законодателство КЗК и сега има правомощия срещу злоупотреба с господстващо положение и картелни практики. Но за да бъде установено нарушение, обикновено е необходимо доказване на координирано поведение или злоупотреба с пазарна мощ.
Особено сериозна промяна е създаването на централен електронен регистър за проследимост по веригата на доставки. Чрез него държавата ще събира данни за движението на селскостопански и хранителни продукти – от първото им пускане на пазара до дистрибуцията. Законопроектът предвижда използване на алгоритми и изкуствен интелект за откриване на „пазарни деформации“, нелоялни практики и съмнения за нарушения.
Проектът добавя и десетки нови забранени търговски практики между търговски вериги и доставчици. Сред тях са скрити бонуси, отстъпки, прехвърляне на риска от непродадени стоки върху доставчиците, задължителни участия в промоции, различни надценки за сходни продукти и ограничения върху опаковките и брандирането. За големите търговски вериги санкциите по този закон могат да стигнат до 500 000 евро или до 1 на сто от общия оборот за предходната финансова година.
Според вносителите целта е защита на малките производители и ограничаване на злоупотребите на големите вериги. Критиците обаче предупреждават, че комбинацията между високи санкции, неясни критерии за „справедливи“ и „прекомерни“ цени и разширени правомощия на регулаторите създава риск от административен произвол и сериозна несигурност за бизнеса. Работодателски организации вече изразиха опасения, че ежедневното подаване на цени и разкриването на чувствителни търговски данни ще увеличат административната тежест и могат да доведат до изтичане на пазарна информация. Подобен модел може да обезкуражи инвестициите и да доведе до ограничаване на конкуренцията.
Маргарита ДИМИТРОВА