Иво ДИМИТРОВ
Моят стар приятел Велизар Енчев изглежда щастлив, че унгарският външен министър Петер Сиярто не спазил протокола и посещавайки България не се срещнал със своя колега Георг Георгиев и с премиера Росен Желязков, а отишъл направо при Румен Радев. В резултат на емоционалната си превъзбуда Енчев възторжено рапортува и после анализира във фейсбук, че видите ли унгарският външен министър се срещнал само с президента, защото за Виктор Орбан и ментора му Доналд Тръмп техният човек в София бил Румен Радев. Това дълбоко проникновение достига до медийните ретранслатори на Велизар Енчевите вълнения.
Тежкият провинциализъм е естествената причина за тази медийна заря, която е на път окончателно да строши в асфалта тъпомера на родната журналистика. Фойерверките са логичната еманация на всеобщата гламавост на населението. Опитвам се да се сетя дали към днешна дата на европейската политическа сцена има толкова изразен българомразец като Виктор Орбан. И съм сигурен, че в това отношение може да му съперничи единствено трогателно глуповатия и посредствен северномакедонски премиер Християн Мицкоски, както и сръбският диктатор Александър Вучич.
А тези тримата „европейски“ политици, по които Енчев очевидно иска да ни равнява, са свързани като ваденка с хладилник в столипиновска кухня. На 17 септември миналата година северномакедноският парламент гласува приемането на 500 милиона евро заем от Унгария при изгодни условия – 3,25% годишна лихва и 15-годишен матуритет. И това е само официалната част от интимните отношения между Унгария и Северна Македония. Орбан е любовникът на режима в Северна Македония, но в същото време унгарският президент многократно е демонстрирал горещи чувства и към режима на Александър Вучич в Белград. Тройката открито прави срамотни политически мръсотии, насочени пряко срещу българските интереси.
Неотдавна именно пред „Филтър“ уважаваният ни колега Любчо Нешков разкри първи факти от най-мащабното международно разследване, в което участват неговата агенция БГНЕС, журналисти от Швейцария, Унгария и от още няколко страни в Западна Европа. Филмът, с продължителност от 120 минути, разказва за китайското влияние в Югоизточна Европа, което започва от Будапеща. Виктор Орбан, представян до този момент като човек, който защитава автентичните национални интереси, борец срещу чуждо влияние и срещу европейските бюрократи, е разкрит като китайски лобист. От Унгария китайското влияние минава към Сърбия и Северна Македония. Говори се за бившия македонски диктатор Никола Груевски, че е избягал и е намерил убежище в Унгария и от десетина години с Орбан чертаят инфраструктурни проекти, говорят за канали между Дунав и Вардар и всичко е с участие на китайци. Само за година, откакто Мицкоски поема управлението, Северна Македония е взела от Унгария 1 милиард юана. А унгарските журналисти, участващи в разследването, доказват, че това са заеми, които Унгария получава от Bank of China и които уж пренасочват за финансиране. Крайната точка на новия път на коприната, който тръгва от Будапеща, минава през Нови Сад, Белград, Скопие, Солун и стига до Пирея – второто по големина пристанище в Европейския съюз, което е собственост на държавната китайска компания „Коско“. Тези азиатски и антиевропейски проекти пряко засягат България, защото Сърбия и Северна Македония правят всичко възможно за блокирането на Коридор №8, който е стратегически за нас и трябва да свърже Варна, Бургас, София, Скопие с пристанището Драч в Албания и след това с Бари, Италия.
Затова препоръчвам на Велизар Енчевци да не организира тържества за политиката на Виктор Орбан, който, както казах и в началото, е доказан българомразец. Хубаво е преди да се пише, да се включва втора сигнална система – да се чете, да се мисли, да се стига до точните изводи. Излишният патос, че видите ли някакъв си Петер Сиярто, който е външен министър на някакъв си псевдоконсерватор Виктор Орбан демонстрирал неуважение към българското правителство, не е повод за ехидни коментари, а знак, че българският кабинет си е свършил добре работата в международен план. И това го пиша независимо от отношението си към други политики на правителството. От време навреме е необходимо да проявяваме здравословно чувство на патриотизъм и въобще не трябва да ни пука от подобна демонстрация на незачитане на международните норми. Унгарската дипломация стремглаво слиза на равнището на северномакедонската. Нека скачат в пропастта, където вече се намира „ключовият партньор“ Румен Радев. Държавният ни глава просто за пореден път е уличен в национално предателство.