С влизането на България в еврозоната задължителните минимални резерви, които търговските банки превеждат в БНБ ще намалеят от 12% на 1% като същевременно ще бъде намалена и базата, върху която се начислява ставката. Освен това, част от сегашните валутни резерви в БНБ ще се влеят в паричното обръщение в страната. Всичко това ще доведе до много повече средства в търговските банки, които може да бъдат използвани за допълнително кредитиране при по-ниски лихви.
Това се посочва в анализ на Фискалния съвет за първите видими ползи от присъединяването на България към еврозоната. Утре, 4 юни, ЕЦБ и Еврокомисията ще публикуват докладите си за готовността на страната ни да приеме еврото от 1 януари 2026 г., които се очаква да бъдат положителни.
Увеличената ликвидност на търговските банки може да бъде използвана за предоставяне на допълнителни кредити за бизнеса и домакинствата. Това, при равни други условия, ще стимулира потреблението и инвестициите, като цяло икономическия растеж, се казва в анализа на Фискалния съвет.
При съществуващата конкуренция между банките и стремежа за нови и привличане на вече съществуващи клиенти от другите банки, това ще има като следствие намаляване на лихвения процент по кредитите.
Присъединяването на България в еврозоната и приемането на еврото като национална валута ще позволят на БНБ да използва и значителна част от сегашните валутни резерви. Те постепенно ще се върнат на вътрешния кредитен и финансов пазар. Това ще стимулира инвестиционния процес, ще позволи по-големи вложения в публичната инфраструктура и ще стимулира икономическата активност в страната.
За да се реализират всички тези позитиви трябва да се управлява професионално кредитния процес, за да няма кредитни балони и влошена ликвидност на търговските банки, посочват авторите на анализа.