Кирил КОЙЧЕВ
В Габрово се разнася новината, че на 12 януари около 4 часа сутринта в къщата на ул. „Капитан дядо Никола“ № 1, която се намира срещу известния пазар на Шиваров мост, е избухнал пожар. По време на огнената стихия са загинали мъж и жена на около 60 години. При разгарянето на пламъците в дома, който е собственост на една от жертвите, гостували още двама души – жена и мъж. Жената е починала, а мъжът е оцелял. Именно той разказал на разследващите за случилото се.
Разследващите органи обаче много бързо установяват, че пожарът убил двама души е умишлен, а не е резултат на случаен инцидент.
Тепърва предстои разследващите да установяват какво точно е станало и кой е реално извършителят на пъкленото дело. Това обаче не е единствената насилствена смърт в злокобната къща, която габровци вече наричат Къщата на ужасите.
Почти преди 100 години в Габрово се разразява истинска индустриална революция. Градът става национален промишлен център и в него бързо се развиват кожарската, текстилната промишленост и машиностроенето. Сградите по поречието на река Янтра стават тесни за жителите и строителството също се разраства неимоверно, в същият имот, собственост тогава на заможния габровец Иван Чомаков, квартира наема роденият в Котел Йордан Радославов. Мъжът постъпва на работа като шлосер в ленено конопената фабрика на местния индустриалец Георги Рашеев в квартал „Дядо Дянко“.
През Първата световна война Йордан Радославов е мобилизиран като подофицер. Включва се във войнишкото въстание след пробива на фронта при Добро поле през 1918 г., напуска фронта и се отправя към Габрово.
След Деветоюнския преврат през 1923 г. той е обвинен от новата власт в укриване на незаконно оръжие и влиза в досиетата на полицията в Габрово като „неблагонадежден“. На 16 април 1925 г. е извършен атентата в църквата „Св. Неделя“ в София. Само след един ден около полунощ, две цивилни лица потропали на вратата на квартирата на Йордан. Представили са като полицаи, но вместо да го поведат към полицейския участък, те го повели нагоре по баира на местността Радичевец. С тях носели лопата и търнокоп.
Като стигнали района на двора на днешната Математическа гимназия, направо му казали, че са дошли да го трепят. Единственото, с което могат да му „помогнат“ в случая е да си изкопае гроб по мярка.
Йордан грабнал лопатата и тръгнал срещу тях, но те извадили войнишките си ножове, които носели скрити и започнали да го мушкат. Доубили го с търнокопа и лопатата. Набързо изкопали гроб и го заровили.
В средата на месец май Христо Димитров от Габрово отишъл да нагледа нивата си на Радичевец. Като минавал край синора, той с ужас видял в нивата да стърчат от земята почти разложени човешки крак и ръка. Христо ужасен се затичал към Втори полицейски участък в района на Шиваров мост и разказал за видяното от него. Дежурните веднага уведомили полицейския началник Никола Килифарев и той се разпоредил на трима полицаи да впрегнат полицейската двуколка и да направят всичко възможно зловещата находка да изчезне без следи от района на Габрово.
Човешките останки били натоварени в два чувала и като стигнали фабрика „Малка Бобка“ на ул. „Неофит Рилски“ (по времето на соца тя се казваше цех „Петолъчка“ към ВТК „Георги Генев“) те се договорили с управителя на фабриката по това време – Васил Ст. Иванов, че трябва в пещта на парния котел да изгорят нещо, за което никой не трябва да знае (Сн. 2). Управителят наредил на огняра, който бил на смяна да отиде да почисти савака на вадата, която течала успоредно на улица „Тотю Иванов“, откъдето тя започва.
Когато след време огнярът се върнал, за да хвърли въглища в пещта, той отворил вратата й и видял неизгорели човешки останки. Той припаднал и когато го свестили се оказало, че вече бил полудял.
През 1958 г. Текстилният техникум в Габрово е кръстен на Йордан Радославов. Днес това училище, чиято задача е била да подготвя кадри за текстилната промишленост, вече е закрито, а Йордан Радославов напълно забравен. След някоя и друга година ще бъдат забравени и жертвите от умишления пожар в тази къща.
Текстът е публикуван в социалния профил на автора