Кристина ПАТРАШКОВА
Странни прояви има човекът напоследък. Помага на машините да станат по-умни от него, надпреварва се да обучава изкуствения интелект, който е напът да заеме мястото му на земята, размива границата на добро и зло. Най-неочаквано човекът иска да се откаже от твърдението, че е венецът на природата, станал такъв вследствие на дълго еволюционно развитие.
Членовете на едно от модните, все още не особено популярни движения в някои страни твърдят, че не са хора, защото се чувстват кучета. Всеки има право да се самоидентифицира както иска. Но тези, които се възприемат като четириноги, твърдят, че правата им са нарушени, защото за тях няма специфични кучешки тоалетни. Основна точка в програмата им е такива да се построят на обществени места.
Звучи налудничаво, но е истина. Поне засега битката им вероятно няма да има успех. Проблемът е, че в днешното либерално време нормално и патологично се смесиха в безвкусен миш-маш. Всяка характеропатия може да се представи като изконно право, което обществото не зачита. Днес някой смята, че е куче, утре друг ще заяви, че е слон, хлебарка, маймуна или жираф. А другите не му създават нормални условия за живот.
Както всичко става позволено, възникват нови абсурдни забрани. В щата Флорида забраниха над 20 книги на Стивън Кинг, сред които „Кери“, „То“, „Бягащият човек“. Това става възможно още пред 2022 година, когато губернаторът на Флорида Рон Десантис одобри местен закон, насочен срещу произведения със сексуално съдържание. И той действа въпреки протестите на най-големите издателства, че в случая не се оценява образователната стойност на творбите и се отнема възможността децата да се запознаят с широк спектър от човешки преживявания.
Днешният човек май наистина не е венец на природата, а е объркано, загубило смисъла същество, обладано от агресия, което се лута в технологизираното време и сякаш не знае какво е. Отнемат му права, бори се за права и така цял живот.
Дори Стивън Кинг онемява пред този абсурд. Лаконичният му коментар по повод забраната на негови книги, гласи: „Какво става, по дяволите?“.
Звучи като Хамлетов въпрос. И дори е по-страшен.
