Камелия Тодорова е на финалната права със своята автобиографична книга. В нея певицата разказва за пътя си, който определено не е лек, а в това интервю ще повдигне леко завесата и ще разкрие какво точно я е накарало да направи тази съкровена изповед.
– Госпожо Тодорова, през 2022 година правихме интервю с вас и тогава още пишехте вашата автобиография. Днес книгата е почти готова. Доволна ли сте от крайния резултат?
– Да, книгата се довършва, чете се от редактори и до края на май трябва да я предам за предпечат в издателство „Колибри“. Ще излезе през ноември, а заглавието е „Камелия Тодорова – в състезание със себе си“.
– Обикновено след поява на автобиография все има някой сърдит. Вие притеснявате ли се от това?
– Не, защото говоря за моите лични преживявания и начина, по който преминавам в различните периоди на кариерата ми.
– За кой от периодите ви беше най-трудно да пишете?
– Най-трудно ми беше да споделя някои лични негативни преживявания. Трудно е да се пише за лошите неща в живота ти. А и аз самата не обичам да се връщам назад, предпочитам да концентрирам енергията си в бъдещето. Според мен човек не трябва да се съсредоточава върху миналото, тъй като само си губи времето. Ние нямаме много време. Животът е обидно кратък.
– Добре, да започнем от вашето детство. Вие не се познавате с биологичния си баща. Осиновена сте от втория мъж на майка ви. Когато обаче биологичният ви родител ви звъни по телефона и желае да се видите, отказвате. Защо?
– Защото той през целия си живот не се сети за мен. Потърси ме едва през 1993 година, а аз съм родена 1954. Той вече беше в напреднала възраст и се намираше в старчески дом за артисти. Обади ми се доста самонадеяно и каза: „На телефона е баща ти!“. А в същия момент баща ми, който ме е отгледал, стои до мен. Тогава отговорих, че въобще не знам за кой баща става дума. Обаждането му ми прозвуча арогантно и отказах да се срещнем. Смятам, че това можеше да е обидно спрямо моите родители, които са ме отгледали и възпитали. Ако се бях срещнала с него, то щеше да е само от любопитство, за да разбера дали приличам на него. От друга страна обаче, си дадох сметка, че дори и да си приличаме физически, това няма да е от значение, защото аз съм наследила онова, на което са ме възпитавали родителите ми.
– Връщам ви към 80-те години на миналия век. Тогава човек от Държавна сигурност ви вербува да станете агент на Шесто управление. Какво се случи?
– Срещах се с определена личност от Държавна сигурност, която контролираше моя личен живот и следеше как се развива кариерата ми. Едно от условията беше – да давам информация какво правя и с кого го правя, а ДС да помогне кариерата ми да се развива в положителна посока. Това съвпадна с периода, когато се запознах с Майкъл Кунстман. Тогава много пътувах по турнета и в страната, и в чужбина. И когато връзката ни с Майкъл се задълбочи, и срещите ми с човека от ДС зачестиха. Аз обаче казвах точно обратното на онова, което се случваше, и лъжех, а и беше абсолютно неочаквано за ДС, че ще напусна страната. След като вече бях в Гърция, десет дни по-късно получих и паспорт с името Лилия Маранни. После заминах за Италия.
– По това време кариерата ви върви чудесно – пеете, снимате се във филми. Какво не ви достигаше?
– Имах проблем, защото отказаха да ми признаят актьорската титла по член 9-и, който признава артистите, дори и да не са завършили петгодишното образование във ВИТИЗ. Аз все пак съм била четири години в театър „4Х4“ и съм играла на сцената, снимала съм се във филми. Невена Коканова и Цветана Манева бяха артисти именно по този член 9-и, а на мен не ми разрешиха. Исках да записвам в „Балкантон“ с група ФСБ, но и това не ме допуснаха да направя. И тогава, както и сега, успяват тези, които са с връзки. Нищо не се е променило.
– Като емигрант не се ли страхувахте, че могат да ви открият и да пострадате?
– В началото, докато стигнем до Германия, живеех в напрежение, и то защото Майкъл Кунстман все ми натякваше, че може да ме открият. Но разбрах, че в България въобще нямат идея какво всъщност правя, след като чух да се говори как съм избягала с помощта на Американското посолство. Такова нещо въобще не се беше случвало. Целта на Майкъл беше да заблуди КГБ, както той ги наричаше.
– Майкъл Кунстман грешка ли беше в живота ви?
– Каквото и да е било, е моя грешката. Направила съм грешна преценка и съм допуснала да бъда манипулирана. Случи се, защото съм много добър човек и това е най-големият минус в характера ми. Приемам хората повече от позитивната им страна.
– Ако не се беше появил Майкъл Кунстман обаче, пък нямаше да го има издадения албум в чужбина, нямаше да се видите с Фреди Меркюри…
– Ако не беше Майкъл Кунстман, може би щях да пробия по друг начин. Аз правех опити да следвам в чужбина. Само че изпратиха други музиканти, след като ме изтриха от списъците. Да не говорим, че ми криеха и писмата, които са изпращали международни агенти, забелязали ме на фестивала „Златният Орфей“. Едно писмо все пак стигна до мен и по този начин разбрах, че представители на световни музикални компании са искали да правят записи с мен в чужбина и по-конкретно в Англия, със звукозаписната компания ЕМИ. Така че кой знае?! И без Майкъл Кунстман вероятно кариерата ми щеше да върви добре.
– В киното емблематична е ролята ви на Търновската царица в едноименния филм. Тогава изживявате романс и с партньора ви на снимачната площадка Стефан Данаилов. Казвали сте ми, че тази връзка е нямала бъдеще. Защо смятате така?
– Ще разкажа историята в книгата ми, но тази връзка наистина нямаше бъдеще, защото Стефан Данаилов си беше семеен и държеше на брака си. Всички останали неща, които са му се случвали в живота, а те не са малко, са били временни. Аз самата имах сериозна връзка с бившия ми съпруг. Така че съм си изживяла тази история със Стефан в момента, в който ми се случи, и ми остави един красив спомен.
– А като се разделяхте, нямаше ли болка?
– Имаше горчивина при раздялата, но тя винаги присъства при такива обстоятелства.
– Коя всъщност е най-голямата ви любов?
– Най-голямата ми любов е първата и не съм я забравила, въпреки че помня и всички след нея. Винаги съм смятала, че следващата, която предстои, ще е най-голямата. Аз съм всеотдаен, емоционален и чувствителен човек. Обичам да се чувствам влюбена. Това си е част от моята природа и не мога да се боря срещу нея.
– Умеете и да прощавате. За изненада на мнозина, вече сте в добри отношения със Саня Армутлиева, която живя с Майкъл Кунстман, след като се разделихте с него. Как се помирихте?
– Стана постепенно. Ние бяхме в обтегнати отношения само по една причина – не знаех какво точно се е случило между нея и Майкъл Кунстман. Промених си гледната точка, като разбрах, че начинът, по който се е отнасял с нея, е повторение на случилото се с мен, та дори и с бившата му съпруга. Майкъл Кунстман беше перфектен актьор в живота и манипулатор! Той манипулираше и унижаваше всяка жена до него, за да задоволи собственото си его, за да контролира и да е над всичко. Никога не знаеш кога е искрен.
– А вие кога разбрахте, че Саня Армутлиева е преживяла това манипулиране?
– Разбрах го много късно. На мен лично ми се налагаше да се чувам с нея и с Майкъл в периода от 1992 до 1996 година, тъй като той отказваше да се среща с двете ни деца си и да плаща издръжка. Даваше по 20 германски марки на месец, които не стигаха дори за дневните им за училище. Майкъл Кунстман направи всичко възможно дъщерите ни да не запазят хубав спомен от баща си.
– Да, но вие обвинявахте, че и Саня има вина за това?
– Саня е виновна за това, че му играеше по свирката. Както аз му се доверих, защото му вярвах, така се случи и с нея. Само че има една огромна разлика – Саня успя бързо да се научи как се прави този бизнес, който те създадоха, за да бъде ръководеща фигура. Докато аз не съм бизнес ориентирана и това ми попречи да разбера амбициите на Майкъл.
– Как стана самото ви помирение със Саня?
– Стана, благодарение на моята прошка, а и аз дълго време имах идеята да си партнираме в бизнеса. Сега тя менажира дигиталното разпространение на моя репертоар.
– А компанията й „Вирджиния Рекърдс“ ще издаде ли вашия следващ албум?
– Ще издам следващата си продукция с „Вирджиния Рекърдс“, но аз ще съм си продуцент. Албумът ще излезе през октомври или ноември.
– Казвали сте ми, че черна котка години наред все ви е минавала път. Явно вече ви е оставила на мира и всичко се е подредило!
– О, аз бях в един цикъл от 20 години, в който тази котка не се спря. Сега съм поела по нов път и цялата организация на работата ми и като бизнес, и като творческа дейност са тотално различни. Доверила съм се на хора, които са нови за мен, и не допускам във взаимоотношенията ни да има манипулиране от ничия страна.
– През 2011 година направихте опит да влезете в политиката, кандидатирайки се за вицепрезидент. Това за какво ви беше?
– Загрижена съм какво се случва в България и най-вече за това, че няма политика за развитието на културата и образованието. Всички партии само говорят и никой нищо не прави. Не си мърдат дори малкия пръст. Точно обратното! Прави се всичко възможно да се затрие историята ни, да се затрие езикът ни и ако може, хората да са в постоянна деменция.
– Какво мислите за новия министър на културата Евтим Милошев?
– Не знам доколко е подходящ за министър. Познавам го като артист и продуцент, но не съм сигурна дали ще успее да се справи с менажирането на тази институция.
– Вие самата имали ли сте досег с него?
– Да. Имала съм и доста неуспешни опити да контактувам с него.
– Според вас кой е правилният министър на културата?
– За да бъде добър един министър на културата, той преди всичко трябва да е добър мениджър и да има богата култура по отношение на всякакъв вид изкуства. Не трябва да е като кон с капаци и да харесва само своя профил като артист или продуцент, а да създаде стратегия за развитие на изкуствата в страната ни. Нужно е да се промени изцяло политиката на функциониране на тази институция и да се даде нов тласък на развитие.
– Продължавате да преподавате вокално майсторство. Какво ви дава това?
– Да си преподавател е трудна професия и е нужно освен всичко друго, да си отличен психолог и да имаш голямо търпение.
– Казвате ли на някой млад човек, че не става за певец, когато видите, че не притежава необходимите качества?
– Точно това правя. По тази причина и доста хора ме смятат за прекалено строга. Но ако даден човек няма качества, предпочитам да му го кажа, за да не си губи времето.
Антон СТЕФАНОВ