20.8 C
София
петък, 14 юни 2024 г.
Категории:

Кандидатът за евродепутат на „Възраждане“ Веселин Киров: Европа загуби своите лидери и политически идеолози

Петя Бахарова

ВИЗИТКА

Веселин Киров е кандидат за евродепутат на партия „Възраждане“. На 32 години е. Завършил и Френската гимназия в София, след това Право и политически науки и е специализирал Европейско търговско право в Париж. Работи в частния сектор дълги години. Голяма част от кариерата му минава в авиацията като старши съветник по бизнес развитие в компании, които осигуряват определени поддръжки на самолети. В момента работи за телекомуникационна компания, която менажира пасивна инфраструктура на операторите.

 

-Г-н Киров, вие сте ново лице в политиката. Как ще опишете себе си и вашите политически нагласи?

Аз не съм кариерен политик. Работил съм в частния сектор през цялата си професионална кариера. Дълги години работих в авиацията като търговски директор. В момента съм старши ръководител проекти в телеком сектора и отговарям за обществени поръчки на европейско ниво, т.е. работя тясно с Европейската комисия, тъй като телекомсектора е много консолидиран. Следим за спазването на европейското търговско право и на европейското конкурентно право. Работата ми е между София и Париж.

-С какви мотиви влязохте в надпреварата за евродепутати и защо избрахте „Възраждане“?

-Избрах „Възраждане“, защото е единствената наистина патриотична партия. Определям себе си като човек, който обича държавата си, народа си и мисля, че каузите, които „Възраждане“ защитава, кореспондират на моите политически убеждения. Говорим за борбата срещу „Европа на две скорости“, за прекратяване на насилственото налагане на еврото в България, за прекратяване на пагубната Зелена сделка, за предоговаряне на членството на България в Европейски съюз.

Считам, че който е преговарял за присъединителния договор на България за влизане ЕС преди 2007 година, е редно да си скъса дипломата. Защото в него са заложени редица ограничения на страната ни. Ще ви дам един пример. В животновъдството са наложени лимити, които са по-малки от тези на съседна Гърция, на Балтийските републики, а всички знаем какъв потенциал имаше нашето животновъдство преди 1989 година. Оттук изниква въпросът, защо ние сме ограничавани на европейско ниво, след като имаме изключителен потенциал в този отрасъл, за сметка на съседни държави, които нямат такъв потенциал. Това се отнася, също така и за цялото ни селско стопанство. Мисля, че хората, които са подписвали договор за присъединяването на България в ЕС, са искали членство на всяка цена. Едно такова членство на всяка цена, винаги се обръща в срещу този, който е подписал договора.

Виждаме редица проблеми и в енергетиката. Знаете, че си затворихме ядрените мощности преди 2007, въпреки че те отговаряха на международните стандарти, защото тук бяха налети милиони за реновация на АЕЦ „Козлодуй“, но това не беше взето предвид. Подписите бяха сложени, огромният ущърб беше за България и за поколения напред. Затова казвам, че договорът за членство на България в ЕС трябва да се предоговори.

-Възможно ли е това?

-Като юрист ви го казвам, че всеки един договор може да се предоговори стига да има политическа воля.

-Каква ще е вашата мисия като евродепутат? За какво ще се борите в ЕП?

-На първо място усилията ми ще бъдат насочени към прекратяване на проекта „Европа на две скорости“. Този проект, разработван от френски и немски юристи, цели да ограничи процесите на взимане на решения в ЕС от източноевропейските държави, в това число и от България. Три са насоките, върху които юристите от Франция и Германия работят. Едната е намаляване на бройката евродепутати на България. Другата е намаляване или отнемане на ресори в Еврокомисията. Третата, която е най-опасна, е премахване на правото на вето на странните членки в Съвета на Европейския съюз. Относно първите две точки, е редно да посоча, че на България веднъж и бяха намалени евродепутатите. Те бяха 18, сега вече са 17. Относно Еврокомисията, на нас редовно са ни предлагани ресори, които не са от толкова важен характер. Ще ви дам един пример. Текущият ресор на България в Еврокомисията е иновации, образование, култура и Еразмус +. Знаете ли на съседна Гърция какъв е ресорът – европейски начин на живот. Ето ви два примера за неглижирането на източноевропейските държави. А знаете ли ресорът на Дания? Дания отговаря за конкуренцията. Французите отговарят за вътрешните пазари. Началничката на Европейската централна банка е французойка. Председателката на Еврокомисията е германка. Виждате каква е разликата между Изтока и Запада. Тоест цели се взимането на решение на високо ниво в Европейския съюз да зависи изцяло от двете най-силни икономики – Франция и Германия.

Ако Евросъюзът е съюз между равни, къде сме ние? И защо предишните пет години абсолютно никой от българските евродепутати  не засегна тази тема на европейско ниво?

-Как ще определите състоянието на Евросъюза с днешна дата? Какви са проблемите, според вас?

-Проблемите са миграционни, идеологически, икономически и финансови. В периода 2022-2023 година броят на мигрантите е над 274 хиляди души. Спрямо новия пакт за миграция и убежище България е задължена да приеме минимум 0,9 процента от тях. Тук изниква въпросът, какво ще се случи, ако броят им нарасне и достигне стойности от 2014-2015, когато 2 милиона от Близкия Изток дойдоха в Европа. Това какво означава, че ние трябва да настаним хиляди мигранти на наша територия. За това отново никой не говори.

Относно икономическата и финансовата криза на Европейски съюз, то те са видни за всеки. След санкциите срещу Русия, ЕС започна да се деиндустриализира. Това е породено от завишените цени на електроенергия, на газ. Редица големи европейски корпорации се изнесоха от Европа в САЩ, в Китай и Далечния изток.

Ще ви дам още един пример. Евросъюзът е във финансово криза, защото изхарчи преждевременно програмния бюджет 2021-2027, който беше над 1 трилион евро. През 2023 година този бюджет трябваше да бъде попълнен с допълнителни средства от държавите членки. И тук изникна въпросът от няколко източноевропейски държави към Брюксел – къде отидоха парите? Ние знаем, че се изсипват десетки милиарди в Украйна. Но не получаваме абсолютно никакъв отговор за как се харчат тези пари. Нещо повече. На бял свят излязоха доста злоупотреби от страна на украинското ръководство и даже имаше уволнения, макар и закъснели.

Така се създава токсична среда, в която се налага силово на държави членки, главно на тези от Източна Европа, да наливат пари в един конфликт, който Украйна няма никакъв шанс да спечели.

Вижте, Европа загуби своите лидери и своите политически идеолози. В момента по високите етажи на европейската администрация има хора, които обслужват чужди задокеански интереси. Така че с такива лидери Европа нищо добро не я очаква в следващите години. Не е изключено Европейският съюз да се саморазпадне.

-Засегнахте темата за мигрантите. Наскоро Нидерландия оповести, че ще затегне режими на приемането им в страната. В други европейски държави също се чуват подобни идеи. Какъв е коментарът ви?

-Нормално е някои държави членки на ЕС да преосмислят миграционната си политика. Особено Нидерландия, която цитирате, защото там са залети с хора, които не подлежат на интеграция и които извършват редица престъпления.

Вече има градове, които са с абсолютно подменено население. Това се случва и във Франция, и в Германия, и в Австрия. Вече говорим за  криза на идентичността в големите градове на Европа.

-Какви са прогнозите ви за евроизборите като брой депутати на „Възраждане“?

-Нашата цел е „Възраждане“ да вкара максимален брой евродепутати. Работим за това като всяка сериозна политическа организация.

-Възможно ли е българските евродепутати да се обединят в общонационални каузи?

-Не просто е възможно, а е наложително да застанат зад общи каузи. Броят на българските евродепутати е 17 и не можем да се конкурираме по брой евродепутати с държави като Франция, Германия, Италия, Испания. Трябва да търсим диалог по определени теми помежду си, които са в интерес на българският народ и на българската държава. И това трябва да се случва не само между всички български представители в ЕП, а и между представители на други държави от бившия Източен блок. Те също са потърпевши по редица политики на ЕС, както и ние. Ще ви дам за пример Румъния, която също не е допускана, незнайно поради какви причини, в Шенген. Върху Полша пък се извършва абсолютен политически рекет от страна на Европейската комисия. Този рекет беше над тяхното законно и демократично избрано правителство под претекст, че не е спазвало върховенството на закона. А какво стана с избирането на новото полско правителство, оглавено от проевропееца Доналд Туск? Той изпоуволни почти всички кадри в националната телевизия и радио. Много демократично ли е това? Напротив, Европейската комисия, с идването на Туск на власт, махна абсолютно всички санкции, които бяха наложени на предходното правителство на Полша.

-Какъв е коментарът ви за влизането на България в Еврозоната и Шенген?

-Коментарът ми е, че България твърдо не е готова на този етап да въведе еврото. Въпросът, който „Възраждане“ зададе на българските граждани, беше много смислен и политически издържан: Съгласни ли сте българският лев да остане валутата на България до 2043 година?

От правна гледна точка ние не покриваме така наречените Маастрихтски критерии и най-вече инфлационния индекс. За да въведе една държава еврото по безопасен начин за нейната икономика и потребление, инфлацията трябва да бъде максимум 1,5 процента над средното на трите най-добре предстявящите се държави в еврозоната. Горе-долу това означава, че в България инфлацията трябва да е около 3 процента. Вие сама виждате реално колко е инфлацията в страната.

Що се отнася до Шенген, това частично отваряне по въздух и вода, което ни подхвърлиха, е подигравка. Ако някой от предишното правителство е чел Шенгенския договор, трябва да знае, че няма частично приемане. Или си в Шенген, или не си.

От обща култура хората разбират, че най-големият трафик минава през пътищата, през сухопътната граница. На нас просто ни се подхвърлиха една огризки, допускайки ни във въздушно-капков Шенген.

Като бивш кадър от авиацията мога да ви кажа, че всяко едно летище може да установи по свое усмотрение паспортен контрол на всеки един пристигащ полет и никакъв Шенген не може да прекрати това. Поради мерки за сигурност всяка една гранична полиция на всяко едно европейско летище може да наложи паспортен контрол на всеки един от полет. Това се случва в момента. Аз често пътувам между Франция и България и мога да ви кажа, че редица полети от България за Франция се контролират на френските летища. Ние не сме в абсолютно никакъв Шенген.

- Реклама -spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Последни новини