Капка Тодорова е журналист и писател. Живее в Берлин. Завършила е Немската гимназия в София и като млад журналист отива на обучение в Есен. Омъжва се за германец, с когото имат син Виктор. Автор е на сатирични книги, кореспондент на български медии от Германия.
- Как се представяте пред хората?
– Зависи от ситуацията, най-често като журналист.
- Важно ли е за вас първото впечатление?
– Убедила съм се, че първото впечатление никога не лъже. Ако ти светне червена лампичка при първи поглед, то дори и да те омаят с приказки и чупки, в един момент червената лампичка се оказва правдив сигнал.
- Вярвате ли в любовта от пръв поглед?
– Мисля, че в повечето случаи, ако един човек ме кара да се чувствам сигурна, спокойна, да ми е интересно с него още при първия ни разговор, това е сигнал, че може да се получи истинска любовна история.
- Допускате ли лесно хора до себе си?
– Да. Винаги подарявам доверие в аванс и понякога е неоправдано, но много по-често е. Затова имам и много дългогодишни приятели.
- Какво може да ви извади от равновесие?
– Трафикът. Ако ме видите как карам, закъснявайки за някъде, ще се уплашите от мен.
- Компромисът, който не бихте си позволили?
– Все повече са компромисите, които не правя. Животът е един и не си струва да го прекараш с хора или професии, които те правят нещастна.
- Какво може да ви разплаче?
– Аз съм много ревлива. Дори и реклама може да ме разплаче, ако някое детенце е разстроено в нея, веднага си поплаквам и си купувам продукта.
- На какво най-често се смеете?
– Гледам да се разсмивам поне веднъж на ден. Снощи се прибирах пеша, зад мен вървяха две млади момичета и разговаряха оживено и се смееха. Не чувах какво си говорят, но техният смях ме накара и аз да се усмихвам. Бяха много приятни десетина минути вървене край тях, просто споделяхме една посока и аз се потопих в тяхното море от радост, смях и оптимизъм.
- Последната книга, която ви впечатли?
– Ох, сега трябва да кажа нещо много тежкарско и интелигентно, за да впечатля публиката, обаче си признавам моя „гилти плежър“ – слушам „Друговремец“.
- Любим художник?
– Ода Жон. Много я харесах още преди близо 20 години, когато беше студентка в Дюселдорф и имаше изложба. После се премести в Париж, преди година-две прави изложба и в София, голям късмет за софиянци, макар май не всички да го оцениха.
- Любим писател?
– Израснах с Балзак и Стайнбек, харесвам Брехт, любим ми е Том Робинс. Той почина тази година, много тъжно. Също Ерика Джонг, голямо влияние ми оказа. Маргарет Атууд. Астрид Линдгрен и Ерих Кестнер също. Хората пренебрегват детските писатели, а да запалиш децата, е много по-трудно от това да се харесаш на възрастните.
- Любим поет?
– Чета много поезия. Харесвам Ерих Фрид, Лермонтов. Човек трябва да чете поезията в оригинал. Мога да го правя на немски, руски и български, английският ми стига за романи и научна литература, но чак за поезия не. Иван Ланджев от съвременните български поети е много добър. Мирела Иванова също. Между другото, Пеньо Пенев заслужава да бъде преоткрит. Валери Петров е талант, какъвто България е имала късмета да има.
- Любим певец?
– Нямам трайно любим, имам си серийна мода. Влюбвам се в някого и го слушам, после някой друг. Бенжамен Биоле винаги мога да слушам. Карла Бруни също е великолепна с този дрезгав глас. Обичам гласове, които са емоционални. Например такъв е гласът на Джим Морисън. Но пък слушам и Нели Андреева – ето това се разбира под „божествен глас“.
- Любим филм?
– В различните възрасти – различни. Като момиче изгледах 7 пъти „Флашданс“ и също толкова „Междузвездни войни“. После, като млада майка на момче, продължих с гледането на „Медузвездни войни“. Обожавам френското кино. Само французите умеят да вкарат няколко души в една стая и да им дадат два часа диалози, с които обаче изграждат такива невероятни комедии, дълбоки драми, страхотни сюжети.
- Любимо тв предаване?
– Божеее, много ли проста ще изляза сега, ако си призная, че гледам „Ергенът“ по българската телевизия и нищо друго? По немската следя публицистиката на Маркус Ланц и Сандра Майшбергер, гледам и доста комедийни шоута.
16.Каква музика предпочитате да слушате?
– Френска. Блус. Напоследък разни чил компилации, че нервата ме друса.
- За какво изхарчихте първите пари, които спечелихте?
– Не помня. Но като бях на 20 и нещо, получавах голяма заплата, работех непрекъснато и се хранех по кръчмите, всяка седмица си купувах нови дрехи и пътувах с таксита. Добре че майка ми в някакъв момент ме хвана как бохемската си пилея парите и ме заведе в агенция за недвижими имоти, та си купих апартамент. Но аз съм толкова стара, че тогава апартаментите струваха по двайсетина хиляди долара. Уточнявам, че взех кредит – да не помисли някой, че едно време сме си купували апартаменти с по една заплата.
- Политик, на когото вярвате?
– Вярата е за църквата. В България има политици, на които се доверявам, но умната. Гледам делата. Аз съм от „розовите понита“, както ни наричат някои. Харесвам много Лена Бориславова, смятам, че Асен Василев е финансист с европейско ниво, доверявах се и на Христо Иванов. Но всеки от тях е успявал и да ме разочарова с конкретни неща, не трайно и завинаги. Политиците не са икони, имат право да бъркат.
- Историческа личност, която презирате?
– Хората, които заслужават презрение, не остават запомнени в историята. Но хората, всявали страх – остават. Хитлер. Сталин. Ленин.
- Историческа личност, на която се възхищавате?
– Много ми е интересен Ивайло Свинаря. Няма как да е бил обикновен свинар, нямаше да може да язди и да се сражава, нито пък щеше да има пари за кон и оръжие. Вероятно е бил аристократ. Но е успял да поведе толкова хора. Жалко че историята му не се учи много, тя си е като „Игра на тронове“. Също Жана д‘Арк. Екатерина Велика. Мария Кюри. Камий Клодел. Има толкова велики жени в историята, които са постигнали много, въпреки всички препятствия.
- Любим парфюм?
– Винаги се връщам към Light blue на „Долче и Габана“.
- Любимо мъжко име?
– Виктор, Александър.
- Любимо женско име?
– Мина, Ема.
- Какво научихте от родителите си?
– Всичко, което съм, дължа на тях.
- Как възпитавате или бихте искали да възпитате децата си?
– Опитвам се да е по същия начин, по който ме възпитаваха мен.
- Каква искахте да станете като малка?
– Да продавам кебапчета на гарата. Струваше ми се абсолютната мечта.
- Кое е любимото ви животно?
– Куче.
- Мото, девиз или цитат, които следвате?
– Прави каквото трябва, да става каквото ще.
- Разкажете един виц, на който искрено сте се смели?
– Последният, който ме разсмя: „Теслите се оказаха все пак с вътрешно горене“.
- Думата, която използвате най-често?
– Ставай, ще закъснееш за училище. По около 40 пъти всяка сутрин.
- Любимо ястие?
– Тирамису.
- Любим цвят?
– Червен.
- Любимо питие?
– „Хуго“. Това е шампанско с бъзов сок.
- Пушите ли?
– Вече не.
- Кое е първото ви разочарование в живота?
– Разочарованията са уроци, взимаш полезното и продължаваш напред.
- Кога сте били най-горда със себе си?
– Като спрях да пуша. И за други неща, най-вече свързани с детето ми.
- Дилемата семейство или кариера – какво избирате?
– Животът е достатъчно дълъг, за да имаме време и за двете, ако ги искаме и няма независещи от нас причини да не става.
- Какви са хората от приятелския ви кръг?
– Приятели от над 30 години, някои даже от над 40.
- От какво най-много се срамувате?
– От хора по анцузи в театъра.
- Кой е най-големият ви страх?
– Да се окаже, че свободата ни е била само кратка фаза в историята и ще ни бъде отново отнета.
- Мечтата, която преследвате?
– Детето ми да стане здрав, щастлив, независим, свободен, обичан и обичащ човек.
- Откъде черпите информация?
– Аз съм информацията, ха-ха. От агенции, вестници, пресконференции…
- Как отсявате истината от фалшивите новини?
– Проверявам. Каква е предисторията, има ли наистина такъв случай, какъв е контекстът.
- Колко време прекарвате в социалните мрежи?
– Много, и няма да го засека, за да не се срамувам и заради това.
- Очаквате ли изкуственият интелект да измести човека?
– Не, макар че малко ми трепери под лъжичката.
- Искате ли да летите в Космоса?
– В това отношение съм напълно устремена да си остана скучна средностатистическа жителка на земята.
- Вярвате ли в извънземни?
– Теоретично би трябвало да има живот и някъде другаде. Не вярвам, че кацат на Земята и отвличат хора.
- Имате ли пророчески сънища?
– Не, но имам силно първо усещане за нещата.
- Кое е любимото ви цвете?
– Фрезия.
50.Отглеждате ли домашен любимец?
– Имахме гупи, това са рибки, и повече никога няма да имаме. Защо – ще запазя в тайна, но е много трудно да се отървеш от тях.
- Кое според вас е най-ценното човешко качество?
– Въображението и добротата.
- Кога предпочитате самотата?
– Аз съм от хората, които не скучаят сами със себе си, и имам нужда да оставам понякога сама, но само за малко.
- Има ли порок, който ненавиждате?
– Алкохолът е съсипал и убил повече хора, отколкото цигарите.
- Борили ли сте се със зависимости?
– Да, с цигарите и спрях да пуша.
- Коя е най-тежката битка, която сте водили?
– Имала съм битки, даже много дълги тежки фази съм имала. Издрапах и сега, като гледам назад, си казвам: „Е какво пък толкова си страдала, нали се справи?“.
- Имате ли хоби?
– Всеки уикенд кратки пътешествия.
- Бихте ли се определили като бохем?
– Вече съм една средностатистическа жена на средна възраст, която разглежда в интернет марките ерфрайер и за нищо на света не иска да лети в Космоса. Освен един път в месеца, когато с други приятелки го удряме на бохемия.
- Къде почивате – в България или в чужбина?
– В Северна Гърция. Ако ме питате мен, това е чужбина, ако питате някой от ВМРО – не е, ха-ха.
- Коя е съдбата, която не бихте искали да ви споходи?
– Моля се на Господ да си отиваме от тоя свят по реда и да не се изпреварваме едни други.
- Вярвате ли в късмета?
– Да.
- Пропуснатият шанс, за който съжалявате?
– Мисля, че всеки ден правим избори, които ни водят по определена пътечка, но накрая тези всички пътечки се събират.
- Бихте ли отговорили на въпроса на колко години сте?
– По принцип съм на 51, но реших да празнувам всяка година 39-ия си рожден ден.
- Коя е най-неудобната ситуация, в която сте попадали?
– Ще ви разкажа една от най-смешните. Бяхме по време на войната в Ирак с Гасан Насър, Бог да го прости. Нямаше още смартфони, снимаше се с обикновен фотоапарат. Та обикаляме, правим репортажи, аз умирам от страх, защото войната още не е приключила, навсякъде има мародери. В Багдад вече имаше американски войници. Страхувам се някой да не реши, че снимам военни обекти, и да стане беля, обаче щракам. Два дена снимах и апаратът блокира. Отидохме в едно фотостудио, моля да извадят внимателно филма, момчето влиза в стаичката. След малко излиза, поглежда ме и казва: „Ми то няма филм“. Гасан умря от смях. Купихме нови филми, но тая случка служеше дълги години за вътрешнозаводски вицове в компанията ми.
- В коя епоха бихте предпочели да живеете?
– Сегашната. Не искам да се отказвам нито от правата на жените, нито от тампоните, нито от пералните, нито от антибиотиците и упойките при зъболекаря.
- Кое според вас е най-голямото научно постижение?
– Миялната машина! Е, също антибиотиците, ваксините, автомобилите, компютъра и т.н.
- Ще се справи ли човекът с климатичните промени?
– Евентуално ще ги забавим, но вече е късно. Очакват ни големи катаклизми, ако не нас, то децата ни.
- Вярвате ли в конспиративни теории?
– Не.
- Как бихте се определили – либерал или консерватор?
– Либерал. Макар да се улавям, че с годините бавно се превръщам в „стар, бял мъж“. (Това не го слагайте в заглавие, ха-ха.)
- Смятате ли, че детето само трябва да определи половата си идентичност?
– Труден въпрос. От една страна, смятам, че децата трябва да имат граници, по които да определят идентичността си, за да са здрави психически. Да знаеш, че си човек, че си момче или момиче, че си европеец или че си от кавказката раса, че си хетеросексуален или хомосексуален, че майчиният ти език е български или пък си билингви – просто да си нещо конкретно, какъвто и да си. А не да цари пълна неяснота и да трябва сам в детска възраст да решаваш такива сложни неща. От друга страна, има в природата много редки случаи на хора, които наистина са затворени в грешното тяло и това започва да се осъзнава в някаква детска възраст. Тогава това е работа на детето, семейството и специалистите, а не на целия свят. Никой не бива да бъде наказан за това, което е. Но по този въпрос цари такава истерия, от наистина много редките случаи се прави политическа тема…
- Толерантна ли сте към различията – полови, расови, интелектуални?
– Мисля, че да. Но ако ме чуете в колата в натоварен трафик… може и да се усъмните.
- Интересувате ли се от спорт?
– Само от футбол.
- За или против пластичните операции?
– По принцип съм за, особено ако поправят дефекти, които правят живота с тях тежък и нещастен.
- Изпитвате ли комплекс заради външния си вид?
– Не, даже не смятам да си правя пластични операции.
- Твърдо или меко легло предпочитате?
– Мога да заспя и на твърдо, и на меко.
- Доволна ли сте от парите, които получавате?
– Че кой е?
- Страхувате ли се от новото начало?
– Доволна съм от постигнатото дотук и искам да му се насладя.
- Коя е държавата, в която мечтаете да живеете?
– Живея в нея.
- Кой е най-незабравимият момент в живота ви досега?
– Много са. Неудобството на интервюта с жени на 51 – мога да разказвам 10 страници. Но да кажем – раждането на сина ми. Прекрасно и невероятно изживяване.
- Най-тежкият период, който сте преживели?
– Майчинството хич не е леко.
- Коя е надеждата, която ви крепи?
– Че и утре е ден.
- Как си представяте света след 100 години?
– Дано хората да са по-добри и по-умни. Иначе ще имат чип в кожата, с който ще си нагласят подходящата температура и ще си пускат чил музичка.
- С кого бихте живели на самотен остров?
– Не искам да живея на самотен остров, аз съм семеен човек с много приятели.
- Можете ли да простите изневяра?
– Мисля, че мога, ако ни свързват повече неща от секса.
- Поддържате ли отношения с бившите си половинки?
– Да.
- Привърженик ли сте на брака?
– Да.
- Романтична ли сте?
– Да.
- Кой е любимият ви момент от денонощието?
– Вечер преди лягане…
- На кой народ симпатизирате?
– На исландците. Много са забавни, единни, смели, изобретателни.
- Кой е въпросът, който си задавате най-често?
– Какво да сготвя днес? Това е и най-омразният ми въпрос.
- С коя историческа или съвременна личност бихте искали да разговаряте?
– С Добри Джуров, ако ми е гарантирано, че не може да отговаря на въпросите с лъжа.
- Кои са илюзиите, с които сте се разделили?
– С много работа се разделих с неприятни илюзии. Например, че не може без мен в много ситуации – може, и това е чудесно.
- Кога свършва детството?
– Дано никога.
- С какво никога не искате да се разделите?
– С близките ми.
- Кой е най-добрият съвет, който сте получавали?
– И това ще мине…
- Вярвате ли, че съдбата на човека е предопределена?
– Това е оправдание за мързел. Просто трябва да сме наясно, че винаги има последствия от свършеното или несвършеното.
- Допитвате ли се до астролози и нумеролози?
– Не.
- Връзвате ли си червен конец на ръката срещу зли сили?
– Не.
- Каква е представата ви за щастие?
– Семейството ми да е здраво.
- Как бихте искали да си отидете от този свят?
– Не мисля за това.
- С какво бихте искали да ви запомнят хората?
– С някой бестселър, който тепърва ще напиша.
