Да носиш фамилията Луканов в България означава да вървиш през историята с тежестта на цяла епоха. Името връща към една от най-известните фигури от годините на социализма и прехода – Андрей Луканов. За някои той е човек от комунистическата върхушка на България, който играе важна роля при свалянето на Тодор Живков от власт, за други е министър-председателят през драматичните месеци след 1989 година. Известен е с широките си международни контакти, а убийството му през 1996 година разтърсва цяла България.
За неговия син обаче тази фамилия има съвсем друго измерение. За Карло Луканов тя не е само политическа история, а спомен за баща, за семейство и за един живот, белязан от лични изпитания под прожекторите на властта.
Карло Луканов закъснява с 40 минути за нашата среща. Оказва се, че предната вечер, 7 април, е празнувал със свои приятели лекари Деня на здравния работник. Дегустирали вина, легнал си късно и се забавил. Търпеливо го чакам с чаша кафе и фреш в бистрото „Фреди“ близо до хотел „Плиска“ в София, където сме се уговорили да се видим. Заведението е близо до „Латинка“ 15 – улицата, на която семейството му дълго време живее и където преди 30 години е убит баща му Андрей Луканов.
„Първо живеехме от другата страна на булевард „Цариградско шосе“, срещу Външно министерство. След това се преместихме на улица „Латинка“, но там почти не съм се вясвал, защото отидох в казармата, после учих и живях в Москва“, започва разказа си Карло Луканов, сядайки на масата.
Докато го чаках, вече бях разгледала менюто и когато той се появи към 11 часа, предложих да закусим. Луканов първо поиска чаша кафе с мляко. По-късно си поръча яйца с бекон, взехме и допълнително домашни мекици със сирени и сладко.
Виждах за първи път на живо наследника на Андрей Луканов. Впечатли ме неговата обраност и скромност, говореше бавно и тихо, което някак не очаквах от човек, израснал в семейство, което е било част от политическата върхушка на социалистическа България. Въпреки че не беше особено словоохотлив, той стоически понесе въпросите ми и смятам, че беше откровен.
Политическата история на фамилията започва още преди Андрей Луканов
от неговия баща Карло Луканов-старши – виден деец на българското комунистическо движение и дипломат. След Втората световна война той заема ключови постове при новата комунистическа власт и дълги години е част от държавния елит. Съдбата му е тясно свързана със събитията в следвоенна Европа. Карло Луканов-старши работи в дипломатическата служба и прекарва значителна част от живота си в Москва и други европейски столици. Именно в тази среда израства неговият син Андрей, което превръща политиката в семейна традиция. Домът на Луканови е място, където се водят разговори не само за политика, но и за икономика и международни отношения.
Андрей Луканов е роден в Москва. Там завършва Московския държавен институт по международни отношения и след това последователно работи в Министерството на външните работи, Министерството на външната търговия и представителството на България в ООН в Женева.
През 1972 г. се връща в София и до 1986 г. се издига от заместник-министър на външната търговия до първи заместник министър-председател. От 1987 до 1989 г. е министър на външноикономическите връзки. Това е времето, в което от Москва задухва вятърът на Перестройката на Михаил Горбачов. В соцлагера започват турбулентни движения, които силно притесняват Тодор Живков. По това време по всеобщо мнение Андрей Луканов започва да се възприема като един от хората на Горбачов у нас. Неслучайно именно той играе ключова роля при свалянето на Живков от власт на прословутия пленум на 10 ноември 1989 година.
В такава среда расте Карло Луканов, но не тръгва по трасирания от дядо му и баща му път. Днес той е адвокат и медиатор, като последният спор, който разрешава неотдавна, е за издръжката на дете. Малко по-късно в нашия разговор самият той споделя за личната си борба за попечителство над дъщеря му. Именно този семеен катаклизъм го подтиква да зареже международните икономически отношения и да завърши право. Вече 14 години Луканов е медиатор към съда, а от 4 години е вписан като адвокат. Преди това учи международни икономически отношения първо в България, а след това в Москва. През годините се занимава с логистика и реклама. Първата му работа е в маркетинг отдела на голяма международна рекламна агенция, а от 1997 г. живее в България.
„Това, че съм син на Андрей Луканов, ми помагаше, но и ми пречеше в живота. Както отваря врати, така и е голяма отговорност към името, което носиш. Каквото и да направиш, не се цени. Ако е някоя глупост, няма да кажат: Карло я направи, а ще заявят – синът на Луканов. Ако пък постигна нещо, го обезценяват, защото се предполага, че съм успял заради баща ми“, споделя Луканов-младши, докато отпива от кафето си.
Като малък той не подозира какви тежести ще му носи фамилията.
Карло има буйно детството, което към 10-годишната му възраст приключва и той се укротява. Любопитствам какъв родител е бил баща му Андрей Луканов. „Определено строг. И двамата с майка ми ме наказваха, но неговите наказания бяха по-справедливи. Тогава беше нормално да има физически наказания. Е, той прилагаше умерена физическа сила. Това задължително беше съпроводено с поучения, които не бяха някакви скучни, но трябваше да разбера какво съм направил и защо съм наказан“, признава наследникът на някогашния политик.
В повечето случаи Карло сам осъзнава „прегрешенията“ си и затова не се сърди на баща си за проявената строгост. В публичното пространство Андрей Луканов винаги е изглеждал строг и дистанциран, но хората, които го познават отблизо, описват друг човек. Той е ерудиран, любопитен към света и развълнувано говори за бъдещето на България.
Карло Луканов няма спомен кога точно разбира, че баща му е част от върхушката на страната. „Вкъщи се държеше като баща, не сме го възприемали по друг начин“, е лаконичният му коментар.
Луканов-младши последователно учи в няколко столични училища, но завършва 7-а гимназия на ул. „Шишман“. Няма спомен да е имало по-специално отношение към него, макар че когато младежът е в гимназията, баща му е кандидат-член на Политбюро на БКП.
Фактът, че Андрей Луканов играе важна роля за свалянето на Тодор Живков от власт, е повод да попитам Карло дали като дете е контактувал с бившия Първи и дали са му гостували семейно. „Родителите ми никога не са били толкова близки с Живков.
Едно лято с приятели го срещнахме в парка на резиденцията „Евксиноград“, бяхме на почивка там.
Той ме попита чий син съм и когато разбра, се намръщи и подмина“, спомня си адвокатът. Всъщност семейство Луканови предпочита да прекарва лятната си отпуска в Созопол. „Етикетът обаче изискваше през част от почивката да сме в „Евксиноград“, за да не кажат, че се цепим от колектива“, уточнява той.
Каквито и да се били отношенията Живков-Луканов, според Карло баща му е оценявал обективно бившия Първи. „Признаваше неговите заслуги. Казваше, че в първите си години Тодор Живков е бил умерен и е направил много неща за страната. Накрая обаче изтъкваше, че властта го е изхабила и изкривила и не беше съгласен с много от нещата, които се случваха у нас“, допълва той.
От онези години Карло си спомня как веднъж в Москва баща му купува от специален магазин български компот от ябълки. Освен необелени плодове в буркана се вижда и кал. По това време Андрей Луканов води спорове с Тодор Живков за външната търговия на страната. Той занася буркана на заседание на Политбюро, слага го на заседателната маса и казва саркастично:
„Другарю, Живков, ето срещу това получаваме нефт от Съветския съюз“.
След 10 ноември 1989 г. България навлиза в една от най-драматичните си исторически фази. Социалистическата система се разпада, икономиката е в криза, обществото е разделено, а Андрей Луканов – в центъра на събитията. През 1990 година той става министър-председател на страната. Това са месеци на огромно напрежение, на протести, политически конфликти и тежки икономически решения. Самият Луканов не крие трудностите. „Намираме се в исторически преход и никой не може да обещае, че този път ще бъде лек“, казва той публично.
През това време синът му Карло учи в Москва. „Баща ми беше човек на принципите и може би поради тази причина се зае да прави трудни промени, което може би беше една от причините да бъде убит. Смяташе, че за да премине успешно преходът, трябват обединени усилия на нацията. През цялото време той се стремеше към това, но не го разбираха.“
През 1990 година Андрей Луканов оглавява две правителства. В първото управлява страната от 8 февруари 1990 до 21 септември, а второто – от 22 септември до 20 декември. Причината да подаде оставка е икономическата криза, предизвикана от мораториума върху плащанията по външния дълг, както и обявената на 26 ноември 1990 г. обща политическа стачка на КТ „Подкрепа“. На 30 ноември Андрей Луканов напуска премиерския пост. „Баща ми подаде оставка не от страх, а защото успя да ги накара да направят коалиционно правителство.
Той не беше страхлив човек, дори накрая, когато е знаел, че има заплаха за живота му,
беше скрил този факт от мен, майка ми и сестра ми, за да не ни тревожи“, разказва синът му.
Заплахата става реалност на 2 октомври 1996 година. Тогава Андрей Луканов вече не е на върха на българската политика, шеф е на българо-руското смесено дружество „Топенерджи“. Сутринта синът му Карло звъни по телефона от Москва, за да поздрави майка си Лилия за рождения ден. Говори и с баща си.
„След няколко часа майка ми се обади и каза, че са убили баща ми. Той вече работеше в „Топенерджи““. В момента на убийството планираше да пътува до САЩ, но го отложи. Преди лятната отпуска беше напуснал служителя, който го охраняваше. „Топенерджи“ трябваше да определи заместник, но това щеше да стане, след като се върне от Америка.“
Убийството на бившия министър-председател се превръща в едно от най-емблематичните престъпления на прехода. Следват години на разследвания, обвинения и съдебни процеси. Зад политическата сензация обаче стои лична трагедия, в която Карло Луканов губи баща си.
Той признава, че е далеч от мисълта на всяка цена да има осъден за смъртта на бившия премиер, но е факт, че 30 години по-късно не може да се каже ясно какво се е случило. Също така не крие съмненията си, че осъдените за убийството не са върхът на айсберга.
„Може би в личен план баща ми допусна грешка, че се зае да социалдемократизира БСП, вместо да започне начисто. Знам, че западни социалдемократи са му предлагали да му помогнат с пари и хора, за да направи това. Той избра по-трудното, да променя БСП. Ако не го беше направил, нямаше да има тези атаки срещу него, а може би нямаше да го убият – смята Карло Луканов. – Упрекват го за мораториума за външния дълг, но който и да беше на негово място, нямаше как да постъпи по друг начин, след като държавата не можеше да посрещне тези плащания.“
Според Карло Луканов прословутите куфарчета с червени пари от началото на прехода са пълен мит. „Досега нито едно куфарче не е изплувало. Олигарсите не се появиха заради куфарчетата, това са по-напористи хора, които се оказаха на точното място в точното време. Да не забравяме, че и не всички от тях оцеляха, както икономически, така и физически“, разсъждава той.
След тази трагедия семейството се отдръпва от публичния шум. Карло Луканов избира да не следва политическия път на баща си, предпочита живот далеч от медиите и политическите конфликти. В известен смисъл това е начин да избяга от тежестта на фамилията, която остава противоречив символ на прехода.
Но съдбата му поднася ново изпитание. След раздялата със съпругата си Карло Луканов се оказва въвлечен в съдебна битка за попечителството над дъщеря им. Този конфликт продължава 6 години. За човек, който вече е преживял трагичната загуба на баща си, подобна битка има още по-дълбоко емоционално значение. Тогава заедно с още трима родители създават фондацията „Бащи за отговорно родителство“. Включват се в работните групи около създаването на нов Семеен кодекс. От 2009 година в България е възможно споделеното родителство при споразумение между бащата и майката.
„Много се изписа по вестниците, че с бившата ми жена воюваме. Нашето беше бледа сянка на фона на това, което се случва при други раздели. Не сме стигали до крайности“, обяснява адвокатът. Когато дъщеря му навършва 12 години, Карло Луканов и бившата му съпруга се споразумяват. На 14 години малката сама решава кога да бъде при единия и кога при другия си родител. Две години по-късно се премества да живее изцяло при баща си, което продължава и досега, когато е на 25 години. „Постоянно общува с майка си, а при мен живее с приятеля си. Справят се много добре, работят, строят си къща и скоро ще се изнасят“, казва с усмивка Карло Луканов.
Историята му показва колко сложен може да бъде животът на децата на големите политически фигури. „Не знам дали мога да изляза от сянката на баща си, прекалено голяма фигура е да се меря с него. Той имаше такива качества, които рядко се комбинират в един човек. При него имаше уникално съвпадение на невероятна памет и много бърз и аналитичен ум. Винаги съм имал чувството, че за него съм като отворена книга.“ Тук Карло Луканов си спомня как като дете пътува с баща си из България. „Когато видех в далечината димящ комин, започвах да го разпитвам. Той можеше да ми каже какво е предприятието, какво произвежда, къде изнася продукцията, а на някои от по-големите заводи можеше да назове по имена директорите. Все едно питаш Гугъл“, разказва Луканов.
Десетилетия след бурните години на прехода фамилията Луканов продължава да буди интерес. И докато историята на политиците се пише в учебниците, историята на техните деца се пише в тишината на личния живот. И понякога тя е не по-малко драматична.
МЕНЮ
Бистро „Фреди“, бул. „Цариградско шосе“ 12
Яйца с бекон и препечен хляб – 5,62 евро
Домашно приготвени мекици със сирене и сладко – 4,09 евро
Кафе лате – 2,35 евро
Капучино – 2,35 евро
Портокалов фреш – 3,05 евро
ОБЩО – 17,46 евро
Петя Бахарова