Вълко Червенков се свързва с едни от най-мрачните години на управление на българската държава след 1944 година. Роден в Златица през 1900, още като младеж той се включва в редиците на комунистическо движение у нас и активно участва в подготовката на Септемврийското въстание от 1923 г. Две години по-късно ще бъде осъден по Закона за защита на държавата задочно на смърт. Затова бяга в Москва, където се среща с Георги Димитров, за чиято сестра дори ще се ожени, а след смъртта му ще поеме управлението на България по сталинистки модел. Дългата му политическа кариера преминава през председател на Комитета за наука, изкуство и култура, заместник министър-председател, министър-председател и министър на просветата и културата, а в годините между 1950 и 1954 е начело на БКП като генерален секретар на ЦК. Именно с неговото управление се свързват и редица от репресиите над художествено-творческата интелигенция в страната след 1948 г. – гонения, изчезване, смърт на десетки интелектуалци.
Точно на него е поверено и въвеждането на „социалистическия реализъм“ като единствен правоверен път за развитие на изкуството в България след 1947 г. Тъкмо и затова често в архивите на професионалните творчески съюзи и на ЦК на БКП откриваме изказванията му, опитващи се да наложат цензура върху творчеството на художници, писатели, драматурзи. В пламенна реч Вълко Червенков назидателно обявява, че „в съвременното буржоазно изкуство, в това число и в изобразителното, реакционните черти изпъкват все по-рязко и бих казал, все по-нагло. Бягството от реалния живот, отрицанието на възможността да познаем законите на обективната действителност, ирационализмът, неограниченият индивидуализъм, шовинизмът, безперспективността, отрицанието на всяка вяра в живота, в напредъка, в бъдещето, съставляват главни негови характерни черти. Съвременното буржоазно изкуство преживява дълбоката и непреодолимата органическа криза на капиталистическата система, която е обречена на гибел. Буржоазното изкуство гние преди всичко в своето идейно съдържание. Това гниене на неговото съдържание върви ръка за ръка с разложението на художествената форма“.
Прочетете още на сайта за изкуство bgart.bg
