Милена ФУЧЕДЖИЕВА
Крайно време е да се вземат някакви сериозни мерки срещу психиатричната среда, в която политическата класа ни държи. Трябва да се търсят нестандартни решения, защото стандартните явно не работят. Съответно предлагаме радикална промяна – това е и възможно име на нова партия. Радикалната промяна не иска касация, а кастрация. Нищо друго няма да спре хормоналните изяви на българските мъже в политиката или извън нея, но с мегафон в ръка.
С известно садистично удоволствие си представяме ужаса на четящите тези редове. Но този ужас ще спести огромно количество глупости и психически тормоз, на който сме подложени през последните 4 години. Самоубийственото и убийствено към нацията поведение ни нанася от медиите ежедневно психически и емоционални травми. Време е и тези, които ги нанасят, да се травмират. Девизът на новата партия „Радикална промяна“ би бил „По-малко с долу, повече с горе“. Журналистите, които отразяват този безкраен макабрен цирк, едва ли са в по-добро състояние от нас, длъжните да го приемат, дори един журналист почина преждевременно от инсулт – българският турчин Илхан Алдай.
Преди време в интервю по телевизията той разказваше интересни неща от кухнята на ДПС. Правеше впечатление на интелигентен и информиран човек, създател на новинарски сайт. От интервюто изглеждаше, че е с крилото на Делян Пеевски в ДПС. Интересното в случая е, че нито една от големите медии не написа и ред за смъртта на български журналист от турски произход. От малкото информация, която се открива в интернет, става ясно, че е имало заплахи и тормоз срещу него, заради които е потърсил лекарска помощ. Появи се и версия, че е отровен. Странно е, че никой не се интересува от внезапната смърт на Илхан Алдай. Ако той беше един от „създателите на мнения“, широко известни, защото са подкрепяни от подкрепящите, издигащите и свалящите, щяхме да четем заглавия за смъртта му с едри букви. Независимо за коя фракция Алдай е работил или на кого е симпатизирал, той е бил журналист с проблеми в последните си дни. Внезапната му смърт изглежда, ако не съмнителна, то поне предизвикана от нещо, което силно го е разтресло. И мълчанието на журналистическата общност по този казус е непрофесионално и безгръбначно.
Политиците и журналистите от мейнстрийма са развили дебели слонски кожи, през които не минава нищо. Не им пожелаваме да умират като Илхан Алдай, но смъртта му изглежда добра тема за журналистическо разследване. Не всеки ден умират при странни обстоятелства журналисти от турски произход без здравни оплаквания. Дали това, че е Алдай е турчин, не го прави по-малко интересен за медиите, не може да се каже, но от хиляди километри се вижда, че нещо по-особено се е случило.
В този ред на мисли интересният казус с бъдещата евентуална касация е, че изглежда, че само половината ДПС, новото, то е купувало гласове, другото, казионното, за което знаем за всички избори досега, че е купувало гласове, изведнъж май не е купувало, а е спечелило всичките си избиратели прозрачно. Това делене не е на добро, нито има нещо общо с желание за честност, прозрачност и справедливост.
На верния съратник на Доналд Тръмп, Руди Джулиани, се случват много неприятни неща. След като Джо Байдън би Тръмп и стана президент, Джулиани застана зад лъжата, че изборите са фалшифицирани. Той обвини поименно две жени, работещи в изборни секции в щата Джорджия, че са извършили измама с бюлетините. Съдът оправда Руби Фрийман и Андреа Мос и осъди Джулиани да им плати $158 000 000 долара обезщетение. Двете са били заплашвани с линч и убийство и се е наложило едната да продаде къщата си и да спи в колата си от страх от саморазправа с нея от страна на тръмпистки последователи. Вчера адвокатите им влязоха в пентхауса на Джулиани в Ню Йорк и го конфискуваха официално. Ще бъдат иззети колите му и всички негови ценни вещи, натрупани по време на управлението му като кмет на Ню Йорк. В момента той се бори да му бъде оставен апартаментът му във Флорида като негово основно жилище, но най-вероятно и той ще бъде конфискуван. Възможността някога най-могъщият нюйоркчанин да остане на улицата не трогва изобщо враговете му. Междувременно, опитвайки се да изкара някакви пари и да помогне на Тръмп в предизборната му кампания, най-вече за да спаси собствената си кожа, Джулиани написа книга, в която описва Джо Байдън и семейството му като мафиоти, без да предвиди, че Байдън ще се откаже от надпреварата. Така или иначе, приходите от книгата му са капка в морето от това, на което е осъден да изплати. Разбира се, той се надява, че Тръмп ще бъде избран и това ще му помогне на втора инстанция делото да се обърне в негова полза. Тепърва предстои да видим какво ще се случи.
Цял свят очаква със затаен дъх изхода от надпреварата между Доналд Тръмп и Камала Харис. Харис неизненадващо беше подкрепена от Холивуд и от звезди като Тейлър Суифт и Бионсе, докато подкрепящите Тръмп „звезди“ са разни мускулести планини като Хълк Хоуган и вече позабравени рапъри като Кид Рок. Очакванията Тръмп да направи чудеса, с които да спре войните в Украйна и Израел, са напразни. Бенямин Нетаняху неведнъж показа, че в Америка говори едно, в Израел друго и че ще спре войната, когато той прецени, а не когато американски президент иска, който и да е той. Със Зеленски ситуацията е по-различна, там врагът е опасен за всички, така че Тръмп няма да може да взима еднолични решения като американски некоронован цар, а ще се съобрази и с военното лоби, и с тайните служби на САЩ и на други заинтересовани държави, както и с европейските партньори на Америка. Още повече че намесата на Северна Корея с човешка сила е прецедент, който отваря кутията на Пандора в лоша посока. Също така Китай осезаемо се подготвя за война. Който и да стане президент в Америка, отговорностите му в световен аспект ще бъдат толкова сериозни, че едва ли ще има право на някакви лични интерпретации и инициативи, без да бъде санкциониран.
Колкото до това как ще се отрази на България президентството на Тръмп, политиците могат да си припомнят събитията, свързани с България от предишното му президентство. Младите хора се притесняват, че той ще спре работата по борбата с климатичните промени, и имат основания, защото Тръмп изтегли Америка от Парижкото споразумение за климата. От друга страна, Тръмп беше полезен за Америка в една област. Прекрати договорите с Китай за производство на соларни панели и го съсредоточи изцяло на американска почва, подпомагайки вътрешния пазар. НПО-тата и фондациите работеха без по никакъв начин политиката на Тръмп да се отрази на финансирането им. Предвижданията на американския историк Алън Лихтман, базирани на тайна математическа формула, обаче твърдят, че следващият президент на САЩ ще е Камала Харис. Лихтман е известен с това, че не бърка. 9 от 10 негови прогнози са се сбъднали. Обаче пък статистикът Нейт Силвър, който също се занимава успешно с прогностика, твърди, че Тръмп ще спечели.
Какъвто и да е резултатът в сряда, когато ще излезе вестник „Филтър“, България продължава да бъде жертва на собствените си граждани, политици или не. Никой отвън не й е причинил нищо лошо, напротив, всички права и свободи се случиха с подкрепата на външни фактори от ЕС и САЩ.
Илон Мъск успешно приземи Space X, както и пусна в продажба 100 000 евтини минидомове за бедни с лейбъла „Тесла“, но има голям пропуск в изобретенията. Руските учени от „Роскосмос“ още преди 5 години са създали „Свещенически скафандър“. Снимката с черен скафандър с калимавка не е злонамерен антируски AI. Новината е реална. Скафандърът ще помогне на руските свещеници да извършват правилно обредите си дори и да са на Марс.
„И все пак тя се върти!“
Коментарът е написан за вестник „Филтър“, преди да станат ясни резултатите от изборите в САЩ
