Кристина ПАТРАШКОВА
Мариус Куркински е сред много малкото български артисти, чиито постановки не се гледат, а се преживяват. Един от малкото, които не се хвалят в социални мрежи и живеят далеч от суетата. Дори по улиците се движи с желание да остане незабелязан, често с шапка и качулка на главата, дори с маска на лицето.
Той е пионерът на моноспектаклите у нас, абсолютно неподражаем със своята чувствителност и истинска загриженост за човека. Неговите моноспектакли не са като тези, които изпълват днес афишите, но не оставят в съзнанието на зрителя никаква следа. Защото не са сътворени с талант, а изпълнителите си въобразяват, че е достатъчно да рецитират текстове на сцената, за да предадат послание.
Добре че се появи поредният моноспектакъл от най-висша класа, сътворен от Куркински. „BG Мариус“ е създаден само по текстове на български автори, а въздействието му е гръмотевично. Защото Куркински не само притежава чудовищна дарба, но истински се вълнува от това, което се случва с човека, за разлика от напъните на повечето от колегите му.
Гледаш и сякаш чуваш думите му: „Днес наблюдаваме едно непрестанно себеизразяване. Мисля, че тази концентрация върху себе си е леко опасна. За какво ни е всичко това, след като не сме постигнали нищо? Светът не се променя. Колко страдания има извън нашите граници и сякаш все повече ги приемаме като нещо съвсем нормално. Сега не е време за приказки, а за равносметка, за помощ и грижа към другите“.
Ето затова Мариус е по-различен от колегите си. Преживяваш заедно с него, но и мислиш, взираш се в себе си, вместо да се себеизразяваш безсмислено. Понякога осъзнаваш собствената си нищожност, проумяваш излишната суета, съчувстваш на другия, ако можеш, решаваш да му помогнеш.
В „BG Мариус“ всичко това се постига само с текстове на български писатели и с мощния талант на Куркински. Благодат е да го гледаш. Истински катарзис. А безбройните му колеги, които се надпреварват да се себеизразяват сценично без никаква полза, е добре да се равняват с образеца Мариус. Остава ненадминат.