Йорданка Христова през лятото представи „Триумфалната арка на улица „Цар Иван Александър“ – първата част от отдавна очакваната автобиографична трилогия „Изповед“. Навръх светлите коледни празници легендарната певица направи премиера на втория том – „Песен моя, обич моя“. Третата ще излезе със заглавието „Аз съм просто жена“. В арт гилдията на пръсти се броят знаменитостите, които умеят да разказват толкова умно и увлекателно. Публиката от десетилетия знае, че Господ е дал не само глас и талант на Йорданка Христова. Нейната харизматичност и дарба да общува са без конкуренция.
- Как се представяте пред хората?
Зависи на кого. Може да се пошегувам, примерно, с „Христова, вашата леля“.
- Важно ли е за вас първото впечатление?
Да, имам добра интуиция, усещам правилно енергията на човека срещу мен.
- Вярвате ли в любовта от пръв поглед?
Харесване от раз – да, но чак любов. Малко ми звучи като на кино.
- Допускате ли лесно хора до себе си?
Те отдавна са до мен. Отдавна няма никакви прегради.
- Какво може да ви извади от равновесие?
Агресията. Неочакваната лъжа от приятел. Предателството.
- Компромисът, който не бихте си позволили?
Винаги съм била много щедра на компромиси. Но никога с любовта, приятелството, предаността. Не обръщам внимание на материалните и случайни дреболии в отношенията, те не ме интересуват.
- Какво може да ви разплаче?
Всичко. Всяка силна емоция, аз съм си ревла по рождение. През последните години ставам все по-мека, щедра съм и на сълзи.
- На какво най-често се смеете?
О, обичам да се смея. Смея се на глас по нощите с остроумни хрумки в интернет. Видя ли нещо смешно, веднага го препращам на приятели, за да се забавляваме заедно. Чувството за хумор е много важно.
- Последната книга, която ви впечатли?
Очарована съм от разказите, които Боян Биолчев поства във Фейсбук. Невероятни са, много го обичам. Веднага му пиша с благодарност – майстор е, истинско чудо.
- Любим художник?
Импресионистите и големите български майстори.
- Любим писател?
Бях още ученичка, когато открих Джек Лондон и се влюбих в романите му. По принцип чета всичко, всякакви жанрове – от еднодневките, с които разпускам, докато съм на ваканция край морето, до тежката класика.
- Любим поет?
Маргарита Петкова, Миряна Башева – момичетата с ярка бохемска мъжка лирика.
- Любим певец?
От жените – Мина, от мъжете – Том Джоунс.
- Любим филм?
„Хубава жена“, „Далеч от Африка“ с Мерил Стрийп и Робърт Редфорд, „Имало едно време на Запад“… Вече съм уморена от новите измислени филми с тяхната агресия и технологии. Предпочитам „Отнесени от вихъра“.
- Любимо тв предаване?
Гледам всичко, но си подбирам – от спорта до новините.
- Каква музика предпочитате да слушате?
Никаква. Тишината ми е необходима, за да дойда на себе си. Имам много силна музикална памет и не искам да я товаря излишно. Компютърът ми също прелива от музика.
- За какво изхарчихте първите пари, които спечелихте?
О, беше преди повече от 60 години, когато 5 лева бяха сериозна сума. С 5 лева ходехме на ресторант. Седях в сладкарницата на хотел „България“, отнякъде се задаваха Пепи Славов, Крум Калъчев, Симеон Щерев-Банана и ги виках да ги черпя, голям кеф. Изкарвах по 8 лева на участие в „Биад“ с Вили Казасян.
- Политик, на когото вярвате?
Не обичам политиците. Не обичам политиката. Не обичам, когато несправедливостта ощетява хората.
- Историческа личност, която презирате?
Много има за презиране. Когато се бъркаш несправедливо в чужд живот и го променяш, си е за презрение.
- Историческа личност, на която се възхищавате?
Цар Симеон Велики, Христо Ботев.
- Любим парфюм?
„Палома Пикасо“. Едвам го намирам, търся го с месеци. Ако са два-три парфюма в магазина, веднага ги купувам.
- Любимо мъжко име?
Нямам.
- Любимо женско име?
Нямам. Обичам да се обръщам към близките си с различни имена.
- Какво научихте от родителите си?
Важните истини за съществуване между хората. Те са едни и същи, не се променят във времето. Но влизат в теб само чрез личния пример, а не с приказки. Най-важното, на което ме научиха майка и татко, е да обичаш и да даваш без резерви.
- Как възпитавате или бихте искали да възпитате децата си?
Опитвах се да ги възпитавам на обич, на любов. С позитивизъм всичко се постига. Не съм била строга, взискателна, амбициозна майка. Бях много либерална, оставях ги сами да се оправят. Но времената се променят, може би изискват различен подход.
- Каква искахте да станете като малка?
Всичко друго, но не и певица. Виждах се като главната героиня на всяка следваща книга. А след представленията в цирка си представях, че съм летяща акробатка.
- Кое е любимото ви животно?
Котка, кон.
- Мото, девиз или цитат, които следвате?
Дълго време беше „И утре е ден“. Преди 20 години стана „Животът е движение“.
- Разкажете един виц, на който искрено сте се смели?
Обичам солените и пиперливите, дори нецензурните.
- Думата, която използвате най-често?
Обичам те.
- Любимо ястие?
Морски дарове.
- Любим цвят?
Черно, ако е цвят. Иначе – червено и зелено.
- Любимо питие?
Джин, кампари, тоник и лимон – от април до октомври. Стане ли студено, преминавам на по-сериозни питиета.
- Пушите ли?
Не. Отказах ги през януари на 1989 година.
- Кое е първото ви разочарование в живота?
От предателство на приятел.
- Кога сте били най-горда със себе си?
Когато успях да родя децата си, въпреки своя чергарски живот на артист.
- Дилемата семейство или кариера – какво избирате?
Семейството винаги е на първо място, макар че отдавна съм разведена – децата ми бяха на 16 и на 14. Прекрасно е да имаш успешна кариера, макар че никога не бива заради суетата в нея да жертваш семейството. Но съм благодарна на кариерата си, чрез нея живея по моя начин.
- Какви са хората от приятелския ви кръг?
Много шарени. Допреди години бяха само мъже, но напоследък има и жени, всякакви – от стюардеси до писателки и художнички. Чувството за хумор е задължително. Не обичам скъперници, затова не са приятели, а познати. Но вече приемам всеки да бъде какъвто си иска, докато на младини всичко беше в черно и бяло.
- От какво най-много се срамувате?
Изключително много ме е срам от себе си, когато съм могла да направя някакъв жест, но не съм преценила добре и не съм го сторила.
- Кой е най-големият ви страх?
От война и от природни бедствия. Здравето се поддържа.
- Мечтата, която преследвате?
Не знам дали ще имам време, за да я реализирам – да пея в Австралия. Пея, за да пътувам и да опознавам различните светове. Харесвам тези, които не са прекалено цивилизовани. Но най-голямата ми мечта е да си изпълнявам обещанията пред самата себе си.
- Откъде черпите информация?
От много места.
- Как отсявате истината от фалшивите новини?
Проверявам, анализирам, търся второ мнение.
- Колко време прекарвате в социалните мрежи?
Малко. Гледам да не чатя, имам си и други занимания.
- Очаквате ли изкуственият интелект да измести човека?
Любопитството води до крайности. Но започвам да се дразня. След поклонението на Кирчо Маричков казах пред църквата няколко думи за него. После в нета се появи измислена реклама, използваща моето лице и движението на устните ми, гласа ми точно от този момент. Престъпление. Страх ме е, защото хората вярват. Изкуственият интелект може да ни докара до самоунищожение.
- Искате ли да летите в Космоса?
Не съм любопитна. Летя в мечтите си.
- Вярвате ли в извънземни?
Няма как да сме сами.
- Имате ли пророчески сънища?
Рядко са, но са много ярки. Който умее да си спомни какво сънува, със сигурност ще улови предупрежденията от Създателя.
- Кое е любимото ви цвете?
Много са. Но вече съм почитател на зеленината, защото откъснати или не, цветята си отиват.
- Отглеждате ли домашен любимец?
Котката е Шакира, папагалът е Жако, той вече е на 40, много е улегнал.
- Кое според вас е най-ценното човешко качество?
Да бъдем човеци.
- Кога предпочитате самотата?
Понякога имам нужда от усамотяване, но никога не съм самотна.
- Има ли порок, който ненавиждате?
Наркоманията. Много е страшно. Ужасявам се колко податливи са новите поколения.
- Борили ли сте се със зависимости?
Не. Когато си настроен да промениш нещо, го правиш, без да се бориш.
- Коя е най-тежката битка, която сте водили?
След 10 ноември ме набедиха, че съм номенклатура, че дължа успехите си на партията, въпреки че никога не съм членувала в никаква партия.
- Имате ли хоби?
Картите – белотът и пасиансите.
- Бихте ли се определили като бохем?
Леко в минало свършено време. Бях неуморен бохем, сега съм умерен.
- Къде почивате – в България или в чужбина?
В България. В чужбина нямам време за почивка.
- Коя е съдбата, която не бихте искали да ви споходи?
На жена, която може да остане без деца.
- Вярвате ли в късмета?
Има го, но често е неуловим.
- Пропуснатият шанс, за който съжалявате?
Не съжалявам за нищо. Всичко, което е трябвало да стане, се е случило и съм го преживяла – по невнимание, по предопределение, по желание.
- Бихте ли отговорили на въпроса на колко години сте?
На 81. Навлязох в безкрайността.
- Коя е най-неудобната ситуация, в която сте попадали?
Когато излязох с руски романс в спектакъла на Народния театър „Унижените и оскърбените“, публиката ме аплодира повече от прекрасните актьори. Беше само една песен, но не спираха да ръкопляскат.
- В коя епоха бихте предпочели да живеете?
Винаги съм казвала, че живея в страхотни времена. Но тоя изкуствен интелект, агресията, несправедливостите ме разколебават и започвам да се съмнявам, че сме чак толкова щастливи тук и сега.
- Кое според вас е най-голямото научно постижение?
Щастлива съм, че във всички големи научни постижения участват и българи – от компютъра на Джон Атанасов до откритията в медицината.
- Ще се справи ли човекът с климатичните промени?
Ако остане човек.
- Вярвате ли в конспиративни теории?
Има основания да им вярваме.
- Как бихте се определили – либерал или консерватор?
Демократ за социална правда.
- Смятате ли, че детето само трябва да определи половата си идентичност?
Би било прекалено, ако му се позволи да взима самостоятелно толкова глобални решения.
- Толерантна ли сте към различията – полови, расови, интелектуални?
Да. Приемам всякакви хора, стига да са човечни. Никога не съм била расист или хомофоб.
- Интересувате ли се от спорт?
Да, гледам много и всякакви спортове, въпреки че боксът вече не ми харесва. Агресията е отвратителна, лее се много кръв.
- За или против пластичните операции?
Който има нужда, да си ги прави.
- Изпитвате ли комплекс заради външния си вид?
Някога исках да съм доста по-висока, по-дългокрака, със сини очи и коса на вълни.
- Твърдо или меко легло предпочитате?
Удобно.
- Доволни ли сте от парите, които получавате?
Никога не съм била на заплата, цял живот работя на хонорар.
- Страхувате ли се от новото начало?
Не, но нямам нужда от него.
- Коя е държавата, в която мечтаете да живеете?
Мога да пътувам по цял свят, добре съм си в България.
- Кой е най-незабравимият момент в живота ви досега?
Много са – при този дълъг живот.
- Най-тежкият период, който сте преживели?
Ковидът, беше ужасно.
- Коя е надеждата, която ви крепи?
Че човешкият разум няма да се погуби, въпреки изкуствения интелект.
- Как си представяте света след 100 години?
Надявам се да го има.
- С кого бихте живели на самотен остров?
Поне с едно каре приятели за белот.
- Можете ли да простите изневяра?
До 25 не прощавах. После имах варианти.
- Поддържате ли отношения с бившите си половинки?
От тях не остана почти никой. Но си простихме, преди да си отидат. Надявам се, че ми прощават, където и да са.
- Привърженик ли сте на брака?
Самата дума „брак“ е ужасна. И на човек може да му се отще заради нея. Когато има уважение, подкрепа, разбиране, любов, нищо друго няма значение. И въпреки че бракът е приет като канон, много хора днес живеят заедно и без него.
- Романтична ли сте?
О, да, неспасяема романтичка съм.
- Кой е любимият ви момент от денонощието?
Сутринта. Когато се събуждаш в новия ден, за да благодариш, да го благословиш и да го изживееш.
- На кой народ симпатизирате?
На много – и на съседите, и на кубинците… А ние, българите, сме велики.
- Кой е въпросът, който си задавате най-често?
Много са, когато започна да се съмнявам в правилността на решенията си. Повечето от въпросите, разбира се, са излишни. Може би имам прекалено свободно време.
- С коя историческа или съвременна личност бихте искали да разговаряте?
С Христо Ботев. Важно е да каже кой го е убил – турчин или българин.
- Кои са илюзиите, с които сте се разделили?
Най-голямата от тях е, че младостта е вечна.
- Кога свършва детството?
Времето на детството така се е скъсило от електронното нашествие, че горките деца вече нямат детство. Едва проходили и край – грабват някакво устройство.
- С какво никога не искате да се разделите?
Със скъпите ми хора, но, уви, няма как да стане.
- Кой е най-добрият съвет, който сте получавали?
Да позволим на тези, които обичаме, да бъдат каквито са, да не се опитваме да ги променяме.
- Вярвате ли, че съдбата на човека е предопределена?
Донякъде.
- Допитвате ли се до астролози и нумеролози?
Само в конкретни ситуации за наистина много важни неща. Двете древни науки многократно са доказали смисъла си, при звездите и числата няма нищо случайно.
- Връзвате ли си червен конец на ръката срещу зли сили?
Да. Децата ми имаха и синец, наистина съществуват хора с негативна енергия.
- Каква е представата ви за щастие?
Щастието не го търсиш, то се усеща, то е в моментите. Нещото, което те прави щастлив, може да бъде незабележимо за другите, но за теб да е безкрайно важно.
- Как бихте искали да си отидете от този свят?
С усмивка.
- С какво бихте искали да ви запомнят хората?
Надявам се, че ще ме помнят като добър човек. Иначе цял живот им досаждам с песните си.