Катрин Деньов отново изненада публиката – кралицата на френското кино разказва за живота си чрез кратки изповеди, осветляващи избрани моменти от блестящата й кариера. Мемоарната книга „Самата аз“, която издателство „Кръг“ пусна в превод на Гриша Атанасов, събира съкровени мисли на актрисата, записани между безкрайните часове усилена работа във филмите „Тристана“, „Танцьорка в мрака“, „Индокитай“, „Изток-Запад“ и други екранни шедьоври. „Подгответе за нещо малко. Малки тетрадки, интимни дневници от снимачния процес, спътници на моите съмнения, писани почти винаги в чужбина, някои отдавна. Самотни, въодушевени, обезкуражени, критични. Сурови. Мъничко угризения, но не и съжаления“, казва самата тя. Не пропуска и да се самоиронизира. „Но всъщност дълбоко в себе си съм доста добро момиче. Роптая, много по френски роптая, роптая“.
За първи път тя посяга към писалката през 1968-а, когато се чувства особено тъжна, самотна и изгубена след смъртта на сестра си Франсоаз Дорлеак, която загива в автомобилна катастрофа едва на 25 години. Спасението от мъката е синът й Кристиан, чиито баща е режисьорът Роже Вадим. Между 1969 и 1991 година няма нито желание, нито време да пише, както споделя в пространното интервю пред журналиста, режисьор, сценарист и кинокритик Паскал Боницер, публикувано за финал в елегантното томче. Вече е родила дъщеря си Киара, рожба на любовта им с Марчело Мастрояни, и е изключително заета. Посяга към тетрадките отново през 1991 г., когато заминава за Виетнам, за да снима „Индокитай“ на Режис Верние – „едновременно филм, пътешествие, приключение“.
Прочетете още на сайта за изкуство bgart.bg
