Тя не е от онези телевизионни лица, които се раждат пред камерата. Напротив, пътят й към екрана минава през лаборатории, класни стаи, полицейски коридори и дълги години работа в един от най-трудните жанрове, каквито са криминалната и разследващата журналистика. Срещата ми с Катя Илиева е две седмици след като стана главен редактор на новините в „Евроком“. Точно преди Коледа водещата на „Студио Хъ“ хвърли бомбата, напускайки телевизия 7/8. „Тръгвам си от илюзията, че на този етап в България може да има свобода на словото. Не става въпрос за цензура, а за невъзможност да се работи с хора, за които политиката се оказа параван за лични интереси. Огорчена съм от Тошко Йорданов и от опита му през последната седмица да налага правила, които не мога да приема на никаква цена“. Това написа Катя Илиева във Фейсбук, с което сложи край на изявите си в медията на Слави Трифонов.
Когато се обадих на Катя за среща, тя ме покани в офиса на „Евроком“, който се намира в парк-хотел „Москва“. Наложи се да я изчакам, докато приключи поредния си запис. Седнах на канапето в нюзрума на телевизията и първият човек, който се изпречи пред очите ми, беше неуморимият Сашо Диков. Разменихме няколко думи, след което той взе листовете пред себе си и влезе в студиото. Не след дълго се появи ветеранът и водещ на „Делници“ Николай Колев, а малко по-късно и още една звезда от славното минало на БНТ – Владимир Береану. Усетих, че присъствието на тези знакови лица от славните години на Националната телевизия придават някакъв особен патиниран чар на „Евроком”.
Ето я и Катя Илиева, която предложи да обядваме в „Хепи“, тъй като ресторантът се намира буквално на две крачки от парк-хотел „Москва“ и е удобен за срещи на журналистите от частната медия. Оказа се, че тя не си пада особено по салатите, но е фен на домашната кухня или както каза – повече би се зарадвала на боб с наденица и пълнени чушки, отколкото на завъртените гурмета. В огромното меню на „Хепи“ открихме пълнени чушки и Катя веднага си ги поръча. Аз реших да опитам домашните картофени кюфтета, а за десерт се спряхме на бисквитена торта. Събеседничката ми обясни, че не близва алкохол, набляга на водата и много рядко консумира газирани напитки. Така на масата ни цъфнаха две бутилки минерална вода.
Веднага я питам как са минали първите й две седмици в „Евроком“, още повече че сега е главен редактор на новините. „Отговорността е голяма, но се чувствам много добре. Освен главен редактор ще водя и предаване“, обяснява ми тя. Новото предаване на Илиева е все още в процес на обмисляне, но идеята му е да разобличава лъжите на управляващите във всички сфери на живота. „Ще търсим експерти, които ще ни представят другата гледна точка, но с факти и доказателства, защото общото говорене не е достатъчно, за да бъдем убедени в едно или друго“, пали се тя.
Промяната в кариерата й никак не е малка.
Доскоро името й се свързваше телевизията на Слави Трифинов, където беше една от популярните водещи,
а предаването й „Студио Хъ“ се радваше на значим зрителски интерес. Тъй като 7/8 се свързва не само с Трифонов, но и с партията му, докато Катя е водеща там, се налага да убеждава гостите си, че могат свободно да говорят дори ако не са съгласни с политиката на „Има такъв народ“. „В началото имаше притеснение у събеседниците ми, но след няколко участия разбираха, че моето предаване е свободна територия“, отбелязва тя.
Преди Нова година обаче Илиева разбира, че телевизията започва активно да работи за идеите на ИТН. Тъй като в другите медии няма достатъчна трибуна за партията на Слави, се налага 7/8 да компенсира тази празнина. Водещата се оказва в ситуация, която никак не й допада. Дава си сметка, че ще настъпят ограничения за събеседниците и гостите на предаването й. „Ако журналистът не е опозиция на управляващите, значи не е журналист“, казва по този повод тя.
Така идва моментът, в който Илиева решава да се сбогува със 7/8. Любопитно ми е как самият Слави реагира на решението й. Оказва се, че не е имало реакция. Водещата провежда два разговора, но с депутата и съратник на Трифонов както в телевизията, така и в ИТН Тошко Йорданов. Развръзката е известна. Оказва се, че през всичките 3 години, в които тя работи за 7/8, всъщност не контактувала тет-а-тет с Трифонов. Чува го само веднъж по телефона, и то когато започва работа в телевизията. Тогава шоуменът-политик делово й нарежда: „Бъди свободна и себе си“. Три години по-късно тя избира свободата да си тръгне.
Трансферът й към „Евроком“ е светкавичен. Оказва се, че когато преди години напуска сайта „Фрогнюз“, където е главен редактор, от телевизията се свързват с нея й я канят в тяхната медия. Катя провежда няколко разговора със собствениците на медията, но нещата замръзват. В момента, когато преди Нова година пише във Фейсбук, че напуска Слави, от „Евроком“ веднага й предлагат да продължат разговора отпреди години. „Прецених, че там е
място, което най-добре отговаря на усещането ми как да се прави свободна журналистика“,
мотивира решението си пред мен.
Осъзнавам колко е добре, че избрахме за срещата ни „Хепи“, защото домашната храна може да е непретенциозна, но е вкусна и развързва езиците. Говорим спокойно, а и никой не ни пришпорваше да бързаме.
От години познавам Катя Илиева, били сме колеги в различни вестници, но така и не знаех какъв човек е извън журналистиката, от какво семейство е. Тя с охота започва да ми разказа как в младините си се посвещава на природните науки. Това признание ме изненада, защото Катя е един от изявените съдебно-криминални журналисти у нас.
Събеседничката ми, която е от Плевен, започва да учи биология и химия в Софийския университет, но завършва Шуменския. Причината е, че се омъжва за военен пилот, който работи в авиобаза Балчик и това налага преместването й. 12 години от живота на бъдещата тв водеща минават в Балчик и по-точно в Гарадок. Това е мястото, където живеят и работят пилотите и техните семейства. „Преживяла съм смъртта на загинал пилот, който бе мой приятел. Всеки час, всяка минута, всеки миг се притеснявах да не се случи нещо с мъжа ми. Не е имало момент да не мисля за това“, признава тя. И допълва, че най-кошмарни за пилотските съпруги са моментите, в които не чуват двигателите на самолетите и настъпва тишина.
Това означава, че нещо лошо се е случило, и започват огромните притеснения.
„Обикновено, когато се случи инцидент със самолет, всичко спира, всичко затихва. Когато съпругът ми се връщаше от полет, все казваше: Не чакай мен, сянката ми чакай. Беше адски изтощително“, казва тя и гласът й потреперва.
След работата във военната авиация съпругът на Катя Валентин Илиев постъпва в гражданската, а днес вече е пенсионер.
След като завършва биология и химия, Катя Илиева започва работа в Института по океанология към БАН, който определя като изключително интересно място. „Реших обаче, че животът ми няма да мине в броене на мидички или филтриране на морска вода“, признава днес. Две години преподава биология, химия, философия и психология в гимназията в Балчик.
Междувременно започва да пише текстове за няколко варненски медии. Прави репортажи и за местните телевизии. Покрай програма за превенция на престъпността се запознава с тогавашния шеф на пресцентъра на МВР Чавдар Крумов. Той й съобщава, че откриват сектор за превенция на престъпността за работа с деца. „Тъй като имах опит с ученици, той ми предложи да работя в този сектор към пресцентъра на МВР. Така се оказах офицер по превенцията.“ Семейството се мести в София, а мъжът й става пилот в транспортната авиобаза във Враждебна. През целия този доста шарен житейски период Катя ражда сина си Александър.
Междувременно в МВР настъпват промени и търсят човек, който временно да поеме пресцентъра на тогавашната Национална служба за борба с организираната престъпност (сега ГДБОП). Така Катя попада абсолютно неподготвена в тази структура, където остава повече от 9 години. „Там потънах в сфера, в която никога не съм си представяла, че мога да бъда – оперативна работа, свързана с най-интересните случаи.“ Неизбежно я питам дали е усетила връзка между политиката и престъпността.
„Когато вечер включа новините и видя какво ми говорят тези хора от екрана, знам с кого са се срещали през деня, какво са си казали и че то няма нищо общо с реалните им действия. Политиците са готови да престъпят всички обещания, които са ни дали, а най-фалшивите са, че са се посветили на хората и служат на обществото.“ Катя дори твърди, че
сред тях има такива, които употребяват наркотици, проявяват слабост към момичета,
не са им чужди и други грехове. „Всичко това много удобно се използва тези хора да бъдат контролирани и управлявани. Нямам никакви колебания, че това продължава и сега“, уточнява бившата говорителка на НСБОП.
Навремето един от директорите на службите й казва: „Кате, ако хората знаеха какво се случва, ще грабнат по една тояга и всички ще ни изгонят“. Тези думи изрича в интервю за медия. След излъчването на разговора Катя Илиева установява, че точно това изречение е изрязано.
По времето, когато работи в НСБОП, в България се извършват някои от знаковите убийства на прехода. Затова Катя е човек, който е запознат в детайли с убийствата на Бай Миле, Доктора и още куп наркобосове. „Тогава оперативните работници казваха: Като знаем как са си прекарали живота, можем да съдим, че са умрели от естествена смърт“, спомня си Илиева, след което разказва подробности около убийството на боса на СИК Димата Руснака през 2004 година. Тогава многократно гледа на видео стрелбата, на което се вижда как Димата е улучен от килъра и пада на бул. „Витоша“. Най-парадоксалното е, че охраната му се скрива зад кашпите на заведението, от което излиза сикаджийският бос. Въпреки простреляния труп хората по „Витошка“ продължават да минават покрай него, без да се впечатлят особено. „Поглеждаха и отминаваха, все едно нищо не се е случило. Никой не се разтича, не понечи нещо да направи, все едно всичко това е част от пейзажа“, спомня си тя.
Преди още да я попитам как е преживяла този период, тя подхваща сама темата и споделя, че има предел на поносимост на злото и гадостта. „И „Килърите“, и „Наглите“, и „Октопод“, и процесите в съдебните зали, и битовите убийства, през които съм минала като журналист, са се отразили на психиката ми. Това изморява и изтощава.“
След битово убийство, при което син убива майка си и сестра си, Катя
се прибира у дома и усеща, че започва да гледа подозрително детето си.
Гадае дали в неговата глава не се въртят убийствени мисли. В периода на масовите отвличания у нас, които тя отразява, изживява кошмар. Връща се един ден вкъщи, синът й го няма, тя изпада в паника и решава, че е отвлечен. Това разбира се, не се случва, но стресът е съсипващ. „Смъртта на дете не се преживява, нито се свиква с нея, когато трябва да я опишеш.“
За работата си по разследвания, свързани с международния наркотрафик, Катя Илиева е отличена с престижната награда на ирландското правителство „Вероника Герин“ – в памет на журналистката, убита заради разследвания си за наркотиците.
Питам я дали е имало натиск от политици и магистрати в работата й като съдебно-криминален репортер. „Усещала съм, че има страхливи магистрати, които казват нещо под сурдинка, с уговорката да не ги цитирам. Тях ги слагам в графата: Ще ти кажа нещо, ама искам да си запазя работата. Правят го от страх, често съм срещала такива хора“, не крие тя. Установила е обаче закономерност, че рано или късно идва мигът, в който всичко излиза наяве.
Макар да сме в приятна обстановка, разговорът ни става сериозен. И няма как да е друг, след като цялата кариера на Катя Илиева е свързана с тежки криминални престъпления, завързани съдебни казуси и хлъзгави политици и магистрати. Питам я как се разтоварва от стреса. „Единственото отпушване за мен е да карам колело, когато е хубаво времето, и да ходя в планината“, отговаря ми лаконично.
Накрая я питам дали не я ли потиска фактът, че работи в малки телевизии. За Катя това няма значение. Тя все още не може да прецени доколко е голяма аудиторията на „Евроком“, но пък е усетила подкрепата на зрителите, когато напуска 7/8. „Не съм учила как да се държа пред камера, не знам как да заблуждавам и да отигравам. Когато правиш нещата истински и капка по капка, хората го оценяват“, отбелязва просто тя.
Катя Илиева е от онези хора, които не правят журналистиката с лозунги, а с присъствие. Тя не говори за свободата на словото като абстракция, а я проверява всеки път, когато трябва да избере дали да замълчи. Вероятно точно затова пътят й е белязан от раздели, конфликти, но и от ново начало.
МЕНЮ
Ресторант „Хепи“, ул. „Академик Методи Попов“ 26, София
Селска салата с печени зеленчуци – 6,13 евро
Пълнени чушки с кайма и ориз – 5,62 евро
Домашни картофени кюфтета – 5,11 евро
Бисквитена торта – 4,29 евро
Две малки бутилки минерална вода – 0,92 евро
ОБЩО – 22,99 евро
Петя Бахарова