Теодор ЦЕКОВ
Сензационната украинска атака с камикадзе дронове от западния до източния край на Русия подкопа усилията за прекратяване на войната. Вторият кръг от директните преговори в Истанбул продължи едва час и завърши без съществен напредък.
Разменените меморандуми с условия и стъпки към траен мир очаквано са несъвместими. Базисните желания на Киев за едномесечно примирие и президентска среща между Зеленски, Путин и Тръмп се игнорират, какво остава за генералните: гаранции за сигурност, суверенитет и право на членство в ЕС и НАТО, репарации…
Москва ще спре огъня, ако противникът напусне анексираните чрез референдуми територии. Следващите изисквания: международно признаване на Крим, Донецка, Луганска, Запорожка и Херсонска област като руски, лимитирана украинска армия и неутралитет с отказ от влизане в НАТО, забрана за чужди войски, бази, ядрени оръжия, никакви санкции и взаимни претенции за нанесени щети.
Враждуващите страни не уточниха дата за трета среща, единствено приеха размяна на пленници и тела на загинали. Призивът за връщане в Украйна на „отвлечени хиляди деца“ получи безпардонен отговор от руската делегация: „Стига сте хвърляли налудничави цифри. Няма похитени, евакуирали сме 339 семейства поради опасност за живота им и ще ги върнем. Не правете представление за европейските сърдечно болни и бездетни баби“.
Новата ескалация на конфликта дойде само ден преди преговорите и провокира опасения, че Русия може да отвърне с хиперзвукови или тактически ядрени ракети. Евросъюзът се въздържа от коментари, а Вашингтон и Берлин побързаха да отрекат участие – не били информирани предварително. В Москва са недоверчиви към киевските хвалби, че дръзката операция на 4–6 хиляди километра отвъд фронтовата линия е подготвяна 18 месеца и осъществена самостоятелно, без помощ от НАТО или Лондон.
Шокът започна с взривяване на жп/авто мостове в граничните Курск и Брянск, донесли минимум 7 жертви и 70 ранени. Докато руските власти разследват тероризъм срещу цивилни и предотвратят подобна акция с вербувани атентатори в Далечния изток, последва операция „Паяжина“ срещу стратегически авиобази в други пет области.
Атаката с дронове от Мурманск на северозапад през сибирския Иркутск до Амур беше обявена за „Руски Пърл Харбър“, макар че твърденията от Киев за унищожени 41 бомбардировача на обща стойност $7 млрд. се оказаха тройно преувеличени. Изпълнението и териториалният размах са поредно унижение за руските служби по контраразузнаване и сигурност. Трета година украинската армия нанася големи поражения с дронове и безпилотни катери, миналото лято изненадващо нахлу в Курска област, а Москва се проваля с контрамерките.
В сегашния случай 120 дрона са вкарани на части през границата, сглобени в нает склад в Урал, превозени с тирове в близост до военните бази, дистанционно активирани и насочени.
Загадка е какво точно преследва Киев: провокация за брутален отговор от Москва с цел активизиране на оръжейната и финансова подкрепа от САЩ и Европа; удължаване на преговорите и войната, съответно отлагане на просрочените с година президентски избори в Украйна; демонстрация, че Русия е уязвима и следва да бъде по-отстъпчива? Или може би комбинация от всичко?
Жестока руска реакция би потвърдила обвиненията на Зеленски и европейските му съюзници, че Путин е този, който не иска мир. Вашингтон обаче едва ли ще изостри своя подход към Москва.
Стратегията на Белия дом е да отдалечи, а не да тласка Кремъл към главния геополитически противник Китай. Президентът Тръмп е готов заради своята главна цел да остави ЕС да се оправя с Русия и Украйна. Той може да подхвърля някоя критика или заплаха към Путин, но зад кулисите планира реанимиране и развитие на двустранните икономически отношения.
Европа сама се вкара в сложна ситуация. Управляващите в Брюксел, Берлин, Париж, Лондон, Варшава безкритично подкрепят и неспирно окуражават Зеленски. Крайната им враждебност към Русия спъва мирната инициатива на Тръмп. Той ги елиминира от преговорния процес, за да не дразнят Путин. От своя страна пренебрегнатите лидери и глобалните ляволиберални медии нонстоп критикуват американския президент. Така Тръмп трупа поводи да се изтегли от украинския проблем заради безкомпромисния подход на ЕС, Лондон и Киев. А те са наясно, че не могат да се справят без САЩ.
В деня на истанбулските преговори Зеленски посети Литва за форума на страните от източния фланг на НАТО, където присъстваха още скандинавски лидери и генсекът на Алианса Марк Рюте. Украинският президент заяви, че операции като „Паяжина“ показват руските слабости и правят Европа по-силна. Той призова за по-активна помощ от съюзниците, още санкции срещу Москва и инвестиции в оръжейната промишленост на Украйна.
Дясната ръка на Зеленски – Андрий Ермак, също демонстрира, че конфронтацията доминира над компромиса. Относно изискванията на Москва в меморандума, шефът на президентската канцелария в Киев коментира, че „руснаците правят всичко възможно, за да не прекратят огъня и да продължат войната. Сега е много важно да има нови санкции, за да ги принудим да искат мир“.