Кирил Калев e инженер с диплома от Техническия университет в германския град Магдебург. Водещ е на многобройни научни и научнопопулярни радиопредавания по програма „Христо Ботев“ на БНР, на която по-късно ще стане директор. Един от четиримата създатели на първото частно радио „Радио FM+“. Посланик на България в Австрия (1997–2001), сертифициран персонален коуч и ментор за развитие на ръководители. Автор и изпълнител на песни, събрани в авторските албуми „Градът“. В тях звучат и парчета, издържани в духа на автентичния шансон, любими на майка му, преподавателката по френски език Емилия Калева, и на баща му, чл.-кор. проф. д-р Любомир Калев.
- Как се представяте пред хората?
Накратко: един щастлив човек.
- Важно ли е за вас първото впечатление?
По-скоро да, но не винаги.
- Вярвате ли в любовта от пръв поглед?
По-скоро вярвам на интуицията си при първия поглед. Зависи много и от това в какво се влюбваш: в кола, дреха, пейзаж, картина, човек… Вярвам и в българската поговорка „По дрехите посрещат, по ума изпращат“. Ето защо е хубаво да не бързаме с крайните заключения от първия поглед.
- Допускате ли лесно хора до себе си?
Да. Общуването е моя лична ценност. Вникнах в нейната философия през последните години и разбрах, че с възрастта се променя нейната интензивност. Като по-млад общувах активно с много хора, сега със значително по-малко. Но желанието и удоволствието от общуването са факт.
- Какво може да ви извади от равновесие?
Лъжата и некоректното, невъзпитано поведение.
- Компромисът, който не бихте си позволили?
С личните ценности и свободата си.
- Какво може да ви разплаче?
Песен, стихотворение, раздяла.
- На какво най-често се смеете?
На остроумните шеги, комичните житейски истории, вечния Чарли Чаплин и епизодите на Mr. Bean.
- Последната книга, която ви впечатли?
„Свобода“ на Ангела Меркел. В мемоарите германската канцлерка разделя живота си на две изключително интересни половини. От първата си обясних много факти, с които съм се сблъсквал и аз като студент отсам Берлинската стена. Имах честта да разговарям с Меркел като посланик във Виена, но от книгата й разбрах какво е ставало зад кулисите на голямата политика, научих за процеси, свързани с предисторията на войната в Украйна, за бежанската криза, за отношенията между „източните и западните“ германци, които продължават да изненадват дори 36 години след падането на Стената.
- Любим художник?
Френските импресионисти.
- Любим писател?
Много и различни през житейските периоди: от ученическите години, когато четяхме книгите на Ерих Мария Ремарк, през изключителните разкази на Чудомир до семейните саги на Лусинда Райли напоследък.
Прочетете още на сайта за изкуство bgart.bg