Кирил Карталов е доктор на науките по философия на БАН и доктор по политики и институции на Миланския католически университет, където преподава. Той е член-кореспондент на Папския комитет за исторически науки във Ватикана. Автор и съставител е на фундаментални трудове с национална и международна значимост в областта на дипломацията и международните отношения.
– Господин Карталов, смъртта на папа Франциск е световна новина №1. В България обаче се появиха коментари, че прекалено голямо внимание отделяме на неговата кончина на фона на 38 хиляди католици у нас. Какъв е вашият коментар?
– Мисля, че в повечето европейски, а и не само европейски държави вниманието към папа Франциск в този исторически момент е много голямо. България по никакъв начин не се отличава в уважението и почитането на Светия отец. Фейсбук не е критерий за почитта към папа Франциск. Мога да кажа, че при неговото управление той беше по-популярен сред невярващите, отколкото сред вярващите.
– Какво остави папа Франциск след кончината си? Какви са процесите, които започна в Католическата църква?
– Процесите са много сложни и трудно биха могли да бъдат обобщени в едни кратък разговор. Тепърва ще се оценява неговия понтификат и ще се види накъде върви Католическата църква. Смея да твърдя, че тази многовековна институция е много трудно, дори невъзможно да подлежи на големи реформи. Разбира се, направиха се опити за такива, но някак си намеренията на папа Франциск не докрай успяха да бъдат реализирани. Всичко зависи от това кой ще е следващият папа и как ще подходи в тази ситуация.
– Много се говори, че следващият папа ще продължи започнатото от Франциск. Ще откроите ли най-важното, постигнато от него и смятате ли, че ще има приемственост?
– Не знам кой може да твърди, че линията на папа Франциск ще бъде продължена. Аз самият не се наемам, а се занимавам 20 години с тази тематика. Борбата за следващия глава на Католическата църква ще бъде много голяма, заради различните течения в нея.
– Какви бяха контактите ви с папата? Какъв човек беше той?
– Това, което съм наблюдавал отстрани е, че той беше убеден в това, което прави. Неговият подход, който се определя малко като авторитарен в по-тесния му кръг, всъщност успя да постигне точно това разтърсване, което днес се коментира. Когато папа Франциск застава на Свети-Петровия престол, Католическата църква е на парчета и той се опита да я скрепи. Според някои това се е получило, но за други – не.
-Ваши са думите, че папската дипломация е барометър за световната политика. Какво показва тази дипломация с днешна дата?
– Папската дипломация е най-античната дипломация. Тя винаги е била в центъра на универсални послания, тъй като органът, който изпълнява външната политика – Светият престол, няма национален интерес. Папската дипломация се бори за мира и е безпристрастна. Именно това посредничество както в посока на мироопазването, така и на миросъздаването е в центъра на големи исторически трансформации. Много лидери и исторически личности са се допитвали до институцията на Светия престол за посредничество и най-вече за благородната кауза, каквато е мирът, за разлика от другите национални и държавни интереси.
– Как бихте определили дипломацията на папа Франциск спрямо конфликта в Украйна, а и спрямо други невралгични точки на света?
– Дипломацията на Светия престол не я правеше точно папа Франциск, а неговият държавен секретар кардинал Пиетро Паролин. Той е много фин дипломат, който беше неотлъчно до Франциск. Там, където на моменти папата не беше много дипломатичен и създаваше ситуации на дискомфорт по определени теми, кардинал Паролин успяваше да ги потушава и смекчава. Неслучайно той е един от спряганите за следващ папа.
А по отношение на Украйна ще цитирам думите на папа Франциск, който каза, че няма как НАТО да лае на вратата на Русия и тя да стои мирна. Това показва много ясно и категорично едно отношение, което не е съвсем конвенционално. В случая става дума за онази многовековна традиция на папската дипломация, която не се интересува толкова кой е виновникът за един конфликт, колкото този конфликт да бъде разрешен по най-бързия и безболезнен начин. Папа Франциск беше говорил за развяването на бяло знаме от страна на Зеленски, но с идеята да се прекрати разрушението и жертвоприношението. В момента това не се прави, имайки предвид тази абсолютно неправилна европейска политика на въоръжаване. Това не води до мир, а до още по-голяма ескалация на войната.
– Кои от кандидатите, сочени за наследници на Франциск, смятате, че са с най-големи шансове да седнат на папския престол?
– Няма как да предположа и да отговоря на този въпрос. Мога само да кажа, че всичко е въпрос на предварителни уговорки в каква посока трябва да продължи католическата църква. Дали към отваряне към Далечния изток и съответно да се търси фигура, която да е по-скоро от азиатски произход, или нещата да бъдат по-балансирани и да се заложи на папа от Европа. Вариант е също да се търси папа медиатор, посредник, голям дипломат. Има поне двама кардинали, които лично познавам и са абсолютно препоръчителни за папския пост. Аз бих бил техен поддръжник, ако те застанат начело на Католическата църква в този много труден за света и за глобалната политика момент.
– Единия вече го споменахте – кардинал Пиетро Перолин, а другият кой е?
– Нека да стигнем до този момент и ще мога да кажа.
– Вие сте член-кореспондент на Папския комитет за исторически науки във Ватикана, където сте специалист по въпросите на мира, справедливостта и войната. Защо световният мир стана толкова крехък и защо не се чуват посланията на духовни лица за край на конфликтите и разбирателство?
– Защото духовните лица днес не са главните герои в историческите процеси. 80 години Европа е живяла в мир и сега се пробужда от чувството на безгрижие. Това, гарнирано с липсата на адекватна политическа класа, която не се бори за ценността мир, води до резултатите, на които ставаме свидетели сега. Самият папа Франциск говори за Трета световна война на парчета. Тези парчета в момента започват да се сближават едно към друго и това, не дай си Боже, може да доведе до истинска гореща война.
– А могат ли вярата и религията да повлияят за нов световен ред?
– Не бих казал, че съвременният човек притежава способността да има онази вяра, която да е толкова силна, чиста и придобита с познания, че да повлияе на тези процеси. Смятам, че религиите са изключително важен фактор в международната политика, но днес важната роля ще бъде по-скоро на тази личности, които тепърва трябва да се създадат и те да управляват свят, базиран на морал, а не на лични интереси. Не се сещам за такива личности, а и да има, те в един момент винаги тръгват в посоката на собствения интерес.
– Какви са отношенията между Източноправославната църква и Католическата? Смятате ли, че религиите днес са отворени една към друга?
– Когато говорим за източното православие, не бива да забравяме, че става дума за различни църкви. Папа Франциск беше много добър и убедителен, като настояваше да се създаде диалог между религиите. Това е едно от неговите изключителни постижения, които гарантират едно по-добро бъдеще без насилие.
-В България в момента върви дискусия трябва ли задължително да се изучава вероучение в училище. Какво е вашето мнение?
– Всичко ново, което се изучава, е полезно. Естествено е, когато се говори за религия сред младото поколение, то да усеща известен дискомфорт, защото темата досега не е била дискутирана. Смятам, че всичко, което може да допринесе за духовността и самочувствието на един млад, а и не само млад човек, особено свързано с вярата, е задължително да се учи.
– Смятате ли, че религията оказва влияние на световните лидери?
– В глобалната политика не виждам много дела, които да са свързани с религиозен компонент.
Петя БАХАРОВА
