Културната криза в Плевен е част от много по-дълбок национален проблем – оттеглянето на държавата от културата като стратегически сектор. Това заяви вторият в листата на „Възраждане“ в Плевен Кирил Тодоров, който очерта тревожна картина за състоянието на културния живот както в региона, така и в страната.
По думите му България притежава културно наследство с цивилизационно значение, но вместо да го развива и показва, държавата системно го оставя без подкрепа, без финансиране и без дългосрочна визия. В резултат именно регионите – там, където културата достига най-близо до хората – са най-тежко засегнати.
Плевен е ясен пример за това.
През ноември 2025 г. 16 читалища в общината обявяват, че ще затворят врати заради спиране на дотациите. В знак на протест срещу институционалното бездействие, читалище „Съгласие 1869“ се отказва от близо 96 000 лева за ремонт, насочвайки средствата като символичен жест към друг обществен проблем.
„Когато читалищата – основният носител на българската култура – са оставени да оцеляват сами, това означава, че държавата се е отказала от собствената си културна политика“, заяви Тодоров.
Ситуацията с културната инфраструктура в региона също е показателна. Художествената галерия „Дарение Светлин Русев“, разположена в сграда – паметник на културата, се нуждае от спешен ремонт. Античният град Улпия Ескус – един от значимите римски обекти в България – е оставен без адекватна охрана и финансиране, което го прави уязвим на иманярски набези.
„Това не са единични случаи – това е модел. Модел на бездействие, който води до загуба на културно наследство и до обезличаване на регионите“, подчерта той.
Кирил Тодоров предлага и пример за конкретни действия от страна на „Възраждане“. По инициатива на народния представител Ивелин Първанов и със собствени средства и с личните усилия на всички от структурата на “Възраждане” в Плевен е възстановен паметникът „Донски казаци“, който беше върнат в достойния си вид и официално открит на 3 март.
Според Тодоров обаче подобни инициативи не могат да заместят ролята на държавата.
Решението трябва да бъде национално и системно.
От „Възраждане“ предлагат държавата да се върне активно в културата – чрез нови правила за финансиране на читалищата и гарантиране на тяхната устойчивост, особено в малките населени места.
Сред приоритетите е значително увеличаване на средствата за опазване и възстановяване на културно-историческото наследство, както и въвеждане на дългосрочно програмно финансиране на ключови археологически обекти, за да се прекрати практиката те да бъдат изоставяни.
Предвижда се също целенасочена подкрепа за българските творци и културно съдържание, което утвърждава националната идентичност.
„България не е периферия – тя е цивилизационен център, но това трябва да се защитава с политика, а не с думи. Културата не е разход, а инвестиция в бъдещето на нацията“, заяви Тодоров.
По думите му възстановяването на културната политика трябва да започне от регионите, защото именно там се вижда най-ясно дали държавата функционира или е абдикирала.
В заключение той подчерта, че културата ще бъде сред водещите приоритети в програмата на „Възраждане“ за предстоящите парламентарни избори.