Отдавна няма съмнение, че световните класици уважават българската сцена. Когато преди години Хосе Карерас и Пласидо Доминго започнаха да гастролират у нас, регионални комплекси провокираха профанизирани коментари от сорта, че, да, идват, но вече са превалили пика на славата и вокалните си възможности. После дойде много по-младият от тях Андреа Бочели и комплексите в онлайн говорилнята постихнаха. Надали някой от интернет многознайковците е чел, че през февруари 1958 година тоталният корифей на пианото Святослав Рихтер прави абсолютен фурор в столицата ни с „Картини от една изложба“ на Мусоргски. Може да е било през комунизма, може майка му да е рускиня – баща му е етнически немец, но Рихтер тогава споделя, че публиката у нас наистина умее да цени шедьоври и автори. За щастие, традицията е жива, въпреки всички чиновници, консуматори, трусове и скандали в културата ни.
Неслучайно през последните дни настана истинска еуфория около гастрола в България на прочутия китайски пианист Ланг Ланг, чиито поклонници изкупуват билетите за триумфалните му изяви месеци преди датата. „Ню Йорк таймс“ го определя като „едно от най-влиятелните имена“ в съвременния арт и „най-горещият артист на планетата в класиката“. Той е сред малкото инструменталисти, които успяват да превърнат „тежкото“ изкуство в изживяване за широката публика. Глобалният виртуоз в жанра ще свири догодина по същото време в Античния театър на Пловдив – на 20 юли. Концертът ще бъде в две части с антракт. Първата с участието на филхармония, втората ще представи Ланг Ланг в най-интимната форма на музицирането – солов рецитал. Така най-добре ще могат да се видят двете лица на твореца: в партньорство с оркестър и сам срещу стотиците. Сигурно е, че феноменалната техника и персоналното излъчване на Ланг Ланг ще спечелят нови почитатели под звездите на най-стария град в Европа.
Изборът на Античния театър звучи символично – пианист, който идва от Поднебесната империя ще свири сред камъни, помнещи близо две хилядолетия история.
Ланг Ланг е роден на 14 юни 1982 г. в Шънян, индустриален град в североизточната част на Китай. Пристрастява се към музиката, докато слуша саундтрака на Том и Джери. Започва да свири на три, а на пет прави официалния си дебют. Като всеки обсебен и посветен на пианото, се упражнява с часове. На девет го приемат в Централната консерватория в Пекин – една от най-престижните тематични институции в Китай, където продължава с изтощителния почти денонощен труд. Усъвършенства не само прецизността си, но и рефлекса да издържа на напрежението, макар че конкурентите му се броят на пръсти. На 13 години печели първа награда на Международния конкурс „Чайковски“ в Япония. След това признание критиците престават да го коментират като дете чудо и го провъзгласяват за младия Артур Рубинщайн. Свири Шопен в големите зали на Пекин и всички са смаяни не само от уменията му, но и от необичайното за възрастта му интерпретиране на етюдите.
През 1997 г. семейството на Ланг Ланг напуска Китай и се установява във Филаделфия. Младежът получава стипендия в Curtis Institute of Music, където учи при легендарния пианист и педагог Гари Графман. От супер талантливо азиатче започва да се превръща в международен артист, готов да атакува територията на западните класици. Големият пробив идва през 1999 година на фестивала Ravinia край Чикаго. Викат го в последния момент да замести заболелия Андре Уотс. Изпълнява Първия концерт за пиано на Чайковски с Чикагския симфоничен оркестър. Той е само на 17, а се оказва, че отлично разбира христоматийната творба на руския гений. Изпълнението му има международен отзвук и поставя началото на една от най-главоломните кариери. Медиите обявяват Ланг Ланг за сензацията на сезона и всички врати за него в Америка и Европа са отворени – от „Карнеги хол“ до Виена, Берлин, Париж и Лондон. Влиза в съвместни проекти с водещи състави и диригенти – Саймън Ратъл, Густаво Дудамел, Даниел Баренбойм… Телевизионни участия, записи, турнета градят образа му на артист, който свири и тълкува класиката в съвършенството на канона, но го прави с енергията и чара на мега звезда от поп индустрията. Милиони тв зрители помнят участията му в шоуто за откриването на Олимпийските игри в Пекин през 2008 година. Аплодират го на церемонията за връчването на Нобеловата награда за мир през 2009 г. на американския президент Барак Обама, на спектакъла за диамантения юбилей на кралица Елизабет II през 2012 г., на коронацията на крал Чарлз Трети и пред папа Франциск във Ватикана.
Ланг Ланг е и филантроп – основава фондация, насочена към музикалното образование на децата от всички социални слоеве и касти. Коментира пред медии, че тези му занимания са не по-малко важни от пианото. Китаецът, чието източно възпитание със сигурност го различава от повечето му западни колеги, е наясно с приемствеността и наследствеността в изкуството. И най-вече с необходимостта да се открива и помага. През 2013 г. е обявен за посланик на мира на ООН. Включва се и в кампаниите в борбата с болестите в Африка.
Ланг Ланг е от ярките личности с въздействаща харизма, чиито дарби и действия са интерпретирани в различни гами. Много повече са критиците, които, възхитени от него, хвалят способността му да привлича нова публика към класиката и лекотата, с която общува с меломаните. Без значение дали свири пред хиляди или в училищна стая, за него е важно да използва нотите като универсален език, за да вдъхновява и да бъде разбиран от всички. Не липсват обаче и критици, които са скептично настроени именно към взривяващо емоционалния му стил и откровената му театралност. Всички обаче го коментират, което е ясен знак за бокс офиса.
Изнася концерт с „Металика“ на наградите „Грами“
Той е символ на микса между жанровете, затова е виртуоз и шоумен
Хиляди се възторгват от партньорствата на Ланг Ланг с „Металика“, Фарел Уилямс и Хърби Хенкок на наградите „Грами“. „Класика, рокендрол или хеви метъл – винаги трябва да свириш със сърце“, казва той в интервю за Steinway след колаборацията си с „Металика“.
И доказва колко условни могат да бъдат границите между класиката и поп културата. Затова е и виртуоз, и шоумен, и педагог, и символ на микса между жанровете. Далеч от снобизма, Ланг Ланг приобщава непосветените и неизкушените в класиката и това е най-голямата му сила. В съвременната действителност, в която все по-малко остава пространство за духовност и всеки артист, независимо от класата си, се бори за зрители и слушатели, той не нарушава правилата и принципите на класиката, но съумява да я направи близка до тълпата. Без да накърнява нейната стойност.
Албена Атанасова
Прочетете още на сайта за изкуство bgart.bg