Милена ФУЧЕДЖИЕВА
Да речем, че извънземните в момента не са около нас. Дори и най-заклетите скептици видяха разсекретените видеа с НЛО. Необяснимо е самочувствието на хората, които не вярват, че са наоколо, защото е базирано на неадекватно чувство за уникалност във Вселената. По-глупаво нещо от тази самозаблуда едва ли може да има. Но да речем, че наистина извънземните не са около нас, решили да не ни се показват, за да не всяват смут сред глупавия ни вид. И пристигнат на Земята след неназовано апокалиптично събитие, при което хората сме изчезнали, но сградите, които сме построили, са останали. И да речем, че те кацнат на територията на България, там, където по невероятна случайност е останало парче незастроена с блокчета земя. Ако строежите се движат с това темпо на развитие, скоро няма да има къде да кацнат.
И така, тези същества ще заварят огромно количество сгради. За да стигнат дотук, те със сигурност са достатъчно развита цивилизация и могат да работят със статистика. Това, което ще научат конкретно за българите, е, че през 2026 г. в България е имало 1,6 милиона празни кутийки. Извънземните ще се зачудят за какво и за кого са били кутийките, при положение че човешкото население на тази територия е било 6,4 милиона, от които 86% са притежавали свои собствени жилища. „Допълнителните кутийки за какво ли са им служили?“, извънземният се чеше по конуса. Ако са гробници, в тях няма човешки останки, значи не са. Може би са имали молитвено предназначение – молитвени кутийки към някакъв бог на кутийките, но не са намерени никакви символи и изображения на божества. Загадката за извънземните става още по-голяма, когато откриват общото между тези кутийки – сферичен порцеланов предмет с дупка, пълна донякъде с вода, както и уреди, от които тече вода, изливаща се също в дупка. Явно всички същества на тази планета са зависими от водата, но защо, по извънземните дяволи, в тези кутийки никога никой не е живял? Добре е да заравяме по една капсула пред всяко блокче, в която да има стандартно обяснение, че кутийките са „инвестиция“. Извънземните осъзнават, че „инвестиция“ означава част от план за оцеляване на населението. Но всичките тези кутийки не биха могли да го опазят от космически природни бедствия, пак се чуди извънземният. Той забелязва, че има такива, в които някога са живели хора, и нови, в които никой не живее. България е на едно от първите места в Европа по собственост на жилища, по раждаемост и по смъртност. Всичко това едновременно. Извънземните със сигурност ще са озадачени от парадоксалния характер на хората, населявали тези земи.
Във Франция и Италия граждани протестират срещу концесиите и си искат плажовете за безплатно ползване. Граждани на Мароко пък нахлуват в Испания, както се оказа, излъгани, че ще им бъде дадено право на работа и престой. Плажните безплатни ивици стават все по-недостъпни за обикновените европейци, които са свикнали на правила и опазване не само на природата, но и на стила си на живот. Подлудени от безбройните туристи, жителите на малките, китни италиански села по крайбрежието искат да се плаща вход, за да се разхождаш по улиците им. Тълпите са денонощни, шумът и боклуците също. Всички пътуваме вече навсякъде. Благосъстоянието ни очебийно е нараснало достатъчно, за да можем да си го позволим. Обаче арабските момчета, които нахлуват през границите на Испания и атакуват крайбрежието на Италия, Гърция и Франция, те не се борят за плажове и по-малко туризъм. Тяхната борба е от съвършено друго естество. Те искат работа, пари и живот в „бяла държава“, ако трябва да сме политически некоректни по български. И не ги интересуват ничии други традиции, вярвания и обичаи освен техните. Такива, каквито са, необременени от изискванията и сложността на „западните цивилизация“. Хем искат всичко след трудния си живот в Африка, хем го искат според своите виждания и представи, които са векове назад от нашите. Българите сме изправени пред драматична дилема – дали да се оставим да загинем като застаряваща нация, или да приемаме чужденци, идващи основно от мюсюлмански държави. Преобладаващият отговор със сигурност би бил „Свобода или смърт“, и с основание. Когато изискванията на изкривяванията на мюсюлманската религия надскачат човешките права и свободи, „посланиците“ й няма как да са желани.
През 1970 г. Ромен Гари пише в романа си „Бялото куче: „… гори къща, но това не интересува никого. От друга страна, на 50 метра оттам, застанали пред витрините на магазин, ние гледаме горящи къщи на телевизионните екрани. Реалността е тук, само на крачка от нас, но ние предпочитаме да я гледаме на малкия екран: понеже сме избрали да ви я покажем, значи това би трябвало да е по-интересно от горящата до вас къща. Цивилизацията на изображението на върха си“.
Тези редове са писани преди почти 60 години и авторът им не е подозирал до каква степен ще сме способни да наблюдаваме директно всяка горяща къща във всяка точка на земното кълбо, напълно пленени от цивилизацията на изображението. За съжаление, твърде много хора остават незасегнати от възможността за лична духовна еволюция, която предлага постоянното наблюдение на чуждото страдание. Човекът от малкото място има възможност да се почувства част от голямото място, наречено свят. Нееволюиралият обаче вижда екрана като възможност за избиване на комплекси, агресия и липса на хуманност.
Наскоро три известни в България жени се „сбориха“ в поредна отблъскваща схватка в телефоните и компютрите ни. И трите имат качества, и трите имат недостатъци, и трите са силни, ярки, противоречиви личности. Никой не е съвършен. Една от тях, жена на висока обществена длъжност, премина границата на екраните ни, назовавайки друга участничка в скандала „биологичен отпадък“. После го изтри и се извини. Но „лошият вкус остава“, както се казва в един известен еврейски виц. Няма извинение, нито оправдание за определението „биологичен отпадък“, освен ако не става дума за някой като Джефри Дамър, макар че в началото на живота си и той е бил невинно дете. Още по-странно и неразбираемо е да използваш брутален антихуманен речник, когато партньорът в живота ти е евреин, съответно си наясно, че винаги ще има хора, които биха изпратили твоите собствени деца в газовите камери като биологични отпадъци. Странна липса на интелигентност и хуманност. Странни ежедневни падения, странни времена, в които мълчанието наистина става единствената възможна свобода от съучастие в жестокости и преднамерени словесни убийства, които минават през фийда бързо, но все по-обезчувствяващо четящите ги, които един ден, окуражени от всеобщото безразличие към кланицата с думи, също вадят мачетето и се нахвърлят върху някого като озверели ислямисти в Брюксел. Лее се кървава река от безсмислие в името на нищо. Но дава опасен пример за словесна безнаказаност на високо ниво, по-опасна от директната простащина на маниера на разговор, който изчезна от трибуните на Народното събрание заедно с изчезването на Тошко Йорданов като депутат. Ислямистите колят заради средновековното си разбиране за Бог и справедливост, в социалните мрежи кървавата баня е празна от друга идеология освен тази на временно надмощие над личен враг, или поне човек, който не е от „нашите“. Но когато човек е наречен „биологичен отпадък“ от депутат, логично е да се запитаме този депутат от фашистка партия ли е, или какво се случва с уж нормалните хора в уж нормалните партии? И изобщо останало ли е нещо нормално в българския социум, или сме готови да отминем и да заметем всяка жестокост под изтривалката. Ако визуализираме замитането под изтривалката, може би ще осъзнаем, че боклукът се трупа пред входа на собствените ни жилища и никоя изтривалка не е способна да го поема до безкрайност.
И това ще мине, без съмнение. То вече е минало.