Философия, драма, приказност, акробатика, мултимедия, феерия в червено-розово, метафори, символи, респектиращи актьорски постижения в умело дирижираното ансамблово зрелище, пластика и музика – това е премиерният спектакъл „Когато розите танцуват“ в Сатиричния театър. Творбата на вечния Валери Петров за живота, времето и смъртта, която пита „Какво си, любов?“, е абсолютна класика в българската драматургия.
Тя е и неизменна част от историята на Сатирата със своята първа версия от началото на 60-те. Няма друга българска пиеса, която така поетично-филигранно да дискутира най-важните теми на битието, звучейки по шекспировски. Както се знае, Валери Петров е преводачът, който като никой друг разкрива пред българската публика тоталната непреходност и мъдрост в шедьоврите на барда. В „Когато розите танцуват“ той дори влиза в своеобразен диалог с най-великия сред разказвачите.
Сега Николай Урумов е режисьорът, който смело хвърля артистите в необятната вселена на смисъла и романтиката със знака на Валери Петров, вселена, която е като глътка кислород в актуалното грубо и арогантно всекидневие. Младият и Старецът настървено спорят дали любовта може и има право да съществува – нежна и прелестна, горчива и болезнена, въпреки всички пречки, бариери, усложнения, недоразумения. Екшънът в три новели с участници от различни възрасти наклоняват везните към кредото ту на единия, ту на другия. Боян Арсов и Константин Икономов, които могат да изиграят всичко, тук са истински Шекспирови персонажи – преобръщат действието, предизвикват събитията, поставяйки героите в патови ситуации и изпитания на характера и морала. Константин Икономов е чудесен като безкрайно тъжния в своя ноември пазач на розите, който, гледайки единствено към декември, в началото гони влюбените двойки от нацъфтелите храсти, но на края им раздава от откъснатите цветя, защото красотата съществува дори в тази си мимолетност.
Прочетете още на сайта за изкуство bgart.bg
