24.8 C
София
вторник, 25 юни 2024 г.

Климатичен апокалипсис

На обикновения човек, който не разбира нищо от производство на зърно и зърнен пазар, цялата сага с така наречените „зърнари“ се свежда до едни хора, които могат да си позволят да карат много „Ламборгини“. Обикновеният човек тук традиционно е недоверчив към богатите, съответно той не се интересува от целия път, по който се стигна до тази криза и който е свързан с войната. Той вижда само една мега дразнеща константа – неприлично струпване на „Ламборгини“ и „Бентли“.

 

Автор: Милена ФУЧЕДЖИЕВА

Според медиите на „колективния Запад“, към който вече се числим и ние според руZката пропаганда, Русия и Украйна нямат интерес да разрешават зърнения конфликт, а точно обратното. Цените падат, ламборгинитата „страдат“, хлябът ни зависи и от борсовите манипулации на цените на зърното. Войните обогатяват особено най-безскрупулните.
Кризите се появяват и биват изместени от нови кризи с невиждана скорост.

Единствените константи са какво са казали по който и да е въпрос, и винаги на първо име, Корнелия, Киро, Бойко, Асен, само Денков е Денков, а Мария Габриел е единствената с цялото си име неизвестно защо. И на никой като че ли в момента не му е възможно да мисли за онази криза, която може да помете за часове ламборгинитата и бентлитата на „зърнарите“, наравно с все още движещите се лади и москвичи на носталгиците по „хубавия живот през соца“ – климатичната. Непрекъснато сменящите се премиери и министри на околната среда нямат време да разсъждават върху „времето“.

Премиерът трябва да има съвет по климатичните промени, който да работи координирано с другите държави на Балканите, защото стана ясно, че вече не сме онзи опазен от Ванга и Господ райски остров, който ще оцелее след глобалния потоп, в който ще се завърнат всички българи, за да пребъде една нова и силна България – всичко това по Ванга, не по Господ.

От друга страна, може и да станем остров след това, което видяхме, че се случи с Гърция, макар и да е невъзможно на едно място да е потоп, а тук да е идилия. Също така се видя какво се случи с идиличния остров Мауи на Хаваите. Това беше най-бързо разрасналият се и опустошителен пожар в Америка за последните 100 години. Огънят е погълнал Лахайна така бързо, защото заради вече системно по-високите летни температури, на Мауи е имало много суха растителност.

Но бедствията, които връхлетяха съседите ни са просто чудовищни. Докато гледахме как пожарите поглъщаха хора и територии, изведнъж това рязко спря и започна друг кошмар, на водната стихия. А 11-те хиляди изчезнали и загинали в Либия? Навлизаме в цикъл на изключително бързо връхлитащи и развиващи се урагани. Всичко това е ново за човечеството. Ако досега империите рухваха от преяждане с власт, сега вече е ясно, че без значение дали са империи или малки държави, всички сме еднакво застрашени.

Икономическите щети от бедствията са огромни и „неплатените“ по тях сметки от страна на правителствата към пострадалите ще се трупат все повече. Застрахователните компании вече отказват да застраховат в райони на Америка, квалифицирани като рискови. Милиони хора ще останат без домове и не от африкански държави, а в относително стабилни страни като Гърция.

Какво ще прави Гърция, ако тези природни явления зачестят, както се очертава? Тя разчита само на туризъм. Не произвежда пшеница и жито като България, чиито „зърнари“ произвеждат повече, отколкото е необходимо за нашия пазар. Но какво като произвеждат повече? Ще дойде един ураган и ще ни върне всички в „първи клас“, с безбройните хотели, СПА-та, винарни и всякакви луксове, които като че ли станаха най-нормална част от ваканциите на българите. Видяхме в малък мащаб – в сравнение с Гърция – какво се случи на южното Черноморие. Безсмислено е да се спори какви са причините. Някои вярват, че ние сме виновни за климатичната криза, други твърдят, че те са цикъл от климатичната история на Земята. Каквато и да е причината, последствията са това, с което трябва да се справяме.

В Америка поколението Z мрази бейби бумърите, тоест нас, тези, които пишем тези редове, защото пропагандата на тезата, че климатът е наша вина, ги е докарал до страхови неврози към така дефектните им родители, баби и дядовци. Малките не знаят, че на 21 април 1970 г. в Америка са излезли на протест за климата 20 милиона американци. Това е най-големият и досега протест в света. Датата става Ден на Земята.

С развитието на технологиите обаче започна да се развива и апетита ни за удобство, изисквайки все повече коли и климатици, а те са производни на все по-голяма индустрия с все по-нарастващи изисквания за суровини. Незнанието ни със сигурност е допринесло за климатичните промени. Така или иначе, омразата на младите американци към родителите им е само символ на безпомощност и яснота на това, което чака тях и следващите поколения. А то не е розово, независимо, че да се говори за вина е нелепо, защото никой не се ражда научен.

Нямаше как да знаем, че примерно ще се появи остър дискомфорт, вече класифициран като нова болест, наречена електро-магнитна свръхчувствителност, причинена от влиянието на електро-магнитните вълни на безбройните антени и предаватели на телефонните компании, изразяваща се в невъзможност да живееш в близост до каквото и да било електричество.
Виновни сме, че не знаем да спрем в желанието си за удобство. Приказката за

Златната рибка не се е появила случайно, тя изразява деструктивната страна на алчната човешка природа, която иска всичко. И се оказа, че щом не можем сами да се спрем, климатът ще започне не само да ни спира, но и да отнема това, което сме смятали, че е наше. Нищо не е наше, освен това, което оставяме след себе си – за да бъде отнето ако не от климатичните промени, то със сигурност от времето.

Още през далечната 2019 г. – иронията е напълно уместна, защото времето се е ускорило – професор Лижлинг Сенг от Международния център по климатични науки и науки на околната среда към Китайската академия на науките твърди, че „бомбата в Хирошима е експлодирала с енергия от около 63 000 000 000 000 джаула… количеството топлина, която ние сме сложили в световните океани в последните 25 години се равнява на 3,6 милиарда експлозии на бомби като тази от Хирошима“.

В момента това се равнява вече на горещината от 6 бомби от Хирошима, попадаща в океанските води. И поради забързването на глобалното затопляне, тези имагинерни бомби стават все повече в секунда.

В контекста на този дебнещ отвсякъде Апокалипсис, една малка мярка, която е в наши ръце, наистина микроскопична в глобален контекст, е да се състави постоянно и независимо от смените на правителства, мини климатично правителство, което да не спира да работи, и най-важното – да не се сменят членовете му през 5 месеца според симпатиите и обвързаностите на сменящите се български правителства.

Да е постоянен съвет, съставен от най-добрите специалисти метеоролози, климатолози, еколози, адвокати на околната среда, както и военни поради липсващата гражданска отбрана. И тези хора да изготвят някакви стратегии, координирани с други подобни институции на Балканите. Може да звучи наивно, но при цялата климатична нестабилност на планетата, съчетана с политическата нестабилност в България, ние сме задължени към следващите поколения да действаме за оцеляването им.

- Реклама -spot_imgspot_imgspot_imgspot_img
- Реклама -spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Последни новини