Д-р Делян Георгиев е кмет на Столична община – Район „Изгрев“, като за втория си мандат е издигнат от „Спаси София“. Преди да поеме управлението на един от най-елитните столични райони, дълги години работи като лекар. Завършва Медицинския университет и постъпва в Центъра за спешна медицинска помощ, където става началник-смяна за София и София-област.
Женен е, има три деца.
-Доктор Георгиев, защо пратихте предизвестие на министъра на културата Мариан Бачев неговата детска театрална школа да напусне читалище „Николай Хайтов“ в квартал „Изток“?
-Отзвукът за това решение беше много голям, след като актьорът Росен Белов, който преподава в школа на културния министър, беше арестуван заради гей скандала с 20-годишното момче. В този случай няма как да не се направят проверки, защото, като кмет на района, където се намира читалището, имам отговорност към хората. Трябва да съм сигурен, че децата са спокойни и всичко в школата е наред. За съжаление, проверката установи, че договорът, с който тази школа се помещава в читалището, е незаконен. Това е така не по вина на министър Бачев, но така или иначе непознаването на законите не ни освобождава от задължението да ги спазваме.
-А по вина на кого е, след като не е на министъра?
-Предишното настоятелство на читалището не е взело решение, което да задължи председателя да сключи такъв договор. Питат ме защо чак сега, след 10 години, се установява тази нередност. Читалищата се самоуправляват и общината, която контролира до известна степен процесите там, го прави, когато получи сигнал или заради конкретна причина.
-В какъв срок школата на Мариан Бачев трябва да напусне читалището?
-С решение на настоятелството се дава предизвестие от един месец, за да не нарушаваме ритъма на работа с децата. След това самото читалище трябва да вземе решение какво да прави.
-Ако министър Бачев отново кандидатства школата му работи в същото читалище, може ли да сключи нов договор?
-Напълно вероятно е да се случи, но трябва да е с решение на читалищно настоятелство. Аз обаче ще изисквам всичко да бъде по закон и децата да са в сигурна среда.
-Преди дни написахте във Фейсбук, че палежите на автомобили в квартал „Дианабад“, който е във вашата община, излизат извън контрол. Какво се случва?
-От около година има такъв проблем и не само в „Дианабад“. През определен период от време бяха запалени 40 автомобила. Ние сме в постоянен контакт с Първо районно управление на МВР и с криминална полиция. Водят се разследвания, за да се стигне до извършителя, но подобни престъпления се установяват трудно, тъй като се извършват в малките часове и кварталът е разпрострян на голяма територия. Освен това няма конкретна локализация на палежите, а и не навсякъде има камери. На мой приятел сравнително новата кола също беше подпалена, без да има конкретна причина.
Много се надявам и на помощта на гражданите, затова и апелирах, ако забележат някакви особени действия, да подават сигнали на органите на МВР.
-Възможно ли е палежите да са дело на така нашумелите напоследък локали?
-„Изгрев“ е доста спокоен район в София, подпалвачът или подпалвачите може изобщо да не са от квартала.
-Вече няколко пъти предупреждавате през социалните мрежи, че от 1 декември „Изгрев“ ще осъмне потънал в боклуци. Какво очаквате да се случи и какво предприемате?
-Проблемът е глобален за цяла София. На 1 декември изтичат договорите за сметопочистване, като в тях е включено и снегопочистването. Така че, ако завали сняг, ситуацията ще стане още по-тежка. Районните администрации нямаме отговорност и правомощия по казуса с боклука, но както виждате, и в „Люлин“, и в „Красно село“ колегите правят всичко възможно да помогнат на централната администрация. Ресурсът на нашата община е много ограничен, имаме малък товарен автомобил и служители по озеленяването. Подготвяме се, но кризата трябва да се реши кардинално от кмета на София и не е изключено да продължи до лятото на следващата година.
-Голям проблем за района, на който сте кмет, са апетитите на строителните предприемачи. Няколко пъти жителите на квартала протестираха, блокирайки кръстовището пред „Интерпред“. Каква е актуалната картина?
-Да, презастрояването е проблем. От началото на моя първи мандат съм успял с определени законови мерки да спра 21 такива потенциални строежа. Основният проблем на цяла София, не само на „Изгрев“, е възстановената собственост в реални граници, така наречената реституция. Да, частната собственост е неприкосновена, но държавата и Столична община трябваше адекватно да урегулират този процес още навремето. В кварталите с комплексно застрояване като „Дианабад“, „Изгрев“ и „Изток“ е проблем, когато се възстанови собствеността между блоковете. Има много други варианти да не бъдат ощетени частните собственици и същевременно да бъде спазен общественият интерес. Това не се направи и всички тези проблеми изплуват днес. Отделно, интересите към „Изгрев“ са много големи. За осма поредна година този район е на първо място по търсене на жилища и високи цени, както и последен по продажби на имоти. Затова малкото къщи, които са останали, ще изчезнат и на тяхно място ще се появят 5-етажни кооперации. Самият аз пък се гордея, че за времето, когато съм кмет, не съм си позволил да продам общинска земя.
-Защо обаче повече от 30 години след началото на реституцията се появява някой, който слага ограда и табела частна собственост на места, които хората са ползвали за градинки? Наскоро това се случи с градинката пред дипломатическите блокове на ул. „Жолио Кюри“ и сега хората от квартала не могат да минават оттам.
-Темата е много дълга и по нея може много да се спекулира. По времето, когато Евгений Бакърджиев е бил кмет на нашия район, архивът е изгорял частично. При това само тази част, в която са се пазели документите, доказващи кой как е бил обезщетен за къщите и земята си. Познавам хора от квартал „Изток“, които са били обезщетени за къща и двор с 3 апартамента, но никъде държавата няма доказателства за това, защото архивът не съществува. В един момент тези хора са претендирали и са си възстановили собствеността. И сега те хем не са върнали апартаментите, хем върху възстановената им собственост са построили блокчета на ул. „Асен Пейков“.
За всичко това трябваше да има много по-сериозен контрол при реституцията. Сега различни казуси от 90-те години изплуват един след друг. А другият кардинален и глобален проблем е подробният устройствен план на София.
-Някой прави ли такъв план в момента?
-Никой нищо не прави. Не знам дали знаете, но масово в София, а и не само тук, земята, която не е частна, няма актове. Тоест тя е ничия, тъй като при раздържавяването общината не е направила съответните актове за общинска собственост. Знаейки това, от самото начало, като станах кмет, в района започнахме да актуваме земята, която не е частна. 93 процента от работата вече съм я свършил и сега земята е защитена, защото ясно е документирано, че е общинска собственост.
-Може ли да се каже, че районните кметове на София са безгласни, че всичко зависи от голямата община?
-Един районен кмет има достатъчно правомощия. Проблемът не е в правомощията, а в липсата на собствени бюджети. Някакъв процент от средствата, които се събират от местни данъци и такси, трябва да остават на разпореждане на районните кметове. Сега всичко отива в хазната на София и после с решение на общинския съвет и по преценка на кмета част от парите се връщат обратно. Това, което район „Изгрев“ събира като местни данъци и такси, е към 270 милиона лева на година. От тях ни връщат като бюджет 0,6 процента, ние сме район донор на столицата. Много е важен дебатът за градовете с районни кметове. Например населението на „Изгрев“ е 40 хиляди души и нямаме бюджет. 40 000 души е населението на област Разград, но кметът там има собствен бюджет и може да прави доста повече от един районен кмет на София. От тази гледна точка хората в градовете с районно разделение са сериозно ощетени.
Петя Бахарова