Мари е французойка, има приятелка българка, с която са учили заедно в Париж и този юли идва на гости в София. Напоследък столицата е доста популярна парти дестинация сред по-младите. Мари обаче остава особено впечатлена от централната част на града, в която една до друга се намират сгради от далечни и близки времена, преплитат се различни епохи и архитектурни стилове – сецесион, неоренесанс, неокласицизъм, национален романтизъм, социалистически модернизъм. Разхождайки се по тесни павирани улици, момичето се озовава край великолепна внушителната сграда с шарените керамични орнаменти, куполи и богато украсена фасада. А пред нея хора пълнят пластмасови туби и бутилки с вода. После разбира, че всъщност това е Централната баня, построена край минерален извор. „Можем ли да отидем на спа?“, пита французойката и разказва какво невероятно преживяване е имала това лято в Будапеща, когато цяла компания били на минералните терми.
Подобно нещо не може да се случи в българската столица, защото в Софийската централна баня е наредена експозицията на Регионалния исторически музей. Този факт е на път да се превърне в арена на културно-социален сблъсък. Вълна от гражданско недоволство, подкрепена от мащабна петиция, разпространена тези дни, настоява музеят да освободи Централната минерална баня, а сградата да бъде възстановена в пълния ѝ обем като действащ общински термален център. Конфликтът изправя едни срещу други граждански активисти, архитекти и общинари в излишен спор за това какво е по-ценно за идентичността на града – експонатите от миналото или живата лечебна вода, която извира под краката ни и се пилее в канализацията. Защото и двете са важни, но по-важното е къде им е мястото.
„Сегашното разположение на основните музейни експозиции в София е изключително нелепо и неподходящо. Националният исторически музей (НИМ) би трябвало да е в историческия център на София – в близост до археологическите останки от древна Сердика. Най-подходяща е сградата на бившия ЦУМ и това е стара идея, която навремето бе дадена от бившия министър на културата Вежди Рашидов. „Музеят на София“ може да се разположи в Двореца“, коментира петицията проф. Орлин Събев, доктор на историческите науки от Института за балканистика към БАН. Според него Централна баня трябва да стане термален център с малка музейна част, посветена на термалната история на България.
През май 2025 г. кметът на София Васил Терзиев и представители на политическите групи в Столичния общински съвет подписват Меморандум за възстановяване на Централната минерална баня като общински термален градски център. Инициативата е на Българската асоциация за термално наследство, която участва и в подготовката на документа. От тогава досега няма никакво движение по случая.
Сагата започва през 1986 г., когато сградата е затворена за посетители заради амортизацията, а след 1989 г. се оказва напълно изоставена. Постепенно мястото, което десетилетия наред е едно от най-популярните обществени пространства на София, остава без обичайната си функция и поражда въпроса – защо Централната минерална баня не е баня? Възстановяването на историческа сграда с басейни, съблекални, санитарни помещения, инсталации и минерална вода е далеч по-сложно от обикновен ремонт. Трябва да се съхрани архитектурата, а едновременно с това сградата да отговаря на съвременните изисквания за безопасност, хигиена, достъпност, противопожарна защита и експлоатация.
През 2020 г. е проведена процедура за разработване на концепция за бъдещето на неизползваните северно и източно крило. Три екипа представят идеи, сред които съвременен СПА и балнеологичен център. През 2021 г. „Софияплан“ разработва план за обновяване на тези части на сградата. Идеята е интересна и не става дума просто да се възстанови банята такава, каквато е била през 1913 г. Съвременните концепции разглеждат възможността минералната вода да се използва в модерен градски СПА и балнеологичен център, съобразен с архитектурната стойност на сградата. В разработките са разглеждани различни варианти за басейни, водни процедури.
Но кой ще се наеме да разплете десетилетния възел от политически обещания, пропуснати европейски милиони и непримиримата битка за връщането на „двореца на чистотата“ на софиянци. Действащият кмет на София Васил Терзиев трудно се справя с почистването на улиците и вандалското застрояване на града, така че да върне живота на централната баня едва ли е сред приоритетите му. Освен, ако не бъде притиснат от общественото мнение.
Стефан Софиянски предлага сградата да стане музей
Бойко Борисов иска да се използва хибридно, при Фандъкова идеята за СПА център е замразена
Превръщането на Централната баня в музей не е еднократен административен акт, а дълъг политически процес, преминал през мандатите на трима столични кметове. През 1998 г. Столичният общински съвет, под ръководството на кмета Стефан Софиянски, обявява комплекса за паметник от национално значение. Виждайки, че сградата се руши, а кандидати за концесия няма, общината взема решение част от нея да бъде преустроена за нуждите на Музея за история на София, който от Втората световна война насам няма своя постоянна сграда. Архитектурният конкурс е спечелен от екипа на арх. Станислав Константинов. Този ход спасява фасадата, но затваря кранчето на водата.
През 2006 г., по времето на кмета Бойко Борисов, СОС ревизира плановете под натиска на експерти, настояващи, че градът губи термалния си център. Взема се решение за хибридно ползване: на музея се предоставят предната част и централното фоайе (около 7000 кв.м), а задната част (северното крило с големите басейни) е заложена за бъдещ СПА център чрез търсене на инвеститор.
През септември 2011 г. общината печели над 5,1 милиона лева по ОП „Регионално развитие“ за проекта „Адаптация на Централната минерална баня за Музей на София“. Фандъкова застава твърдо зад проекта с аргумента, че това е единственият начин да се спаси сградата от самосрутване. На 17 септември 2015 г. музеят официално отваря врати, а опитите за намиране на инвеститор за задната „СПА част“ остават замразени.
Водата не е „тежка“ от минерали, но е много гореща
Банята е приемала посетители 78 години
Водата на Централната минерална баня е доста интересна, температурата е около 45°C при извора, pH е около 9,3, тоест алкална вода. Минерализацията й е сравнително ниска – около 0,28–0,31 г/л, съдържа основно хидрокарбонатни, сулфатни и натриеви йони, има и метасилициева киселина в колоидно състояние. Тя на е „тежка“ минерална вода, напротив – сравнително слабо минерализирана е, но е много гореща. Именно температурата е голямото ѝ предимство. В миналото в Централната баня са имали различни басейни и процедури, като водата е била използвана за балнеолечение и хидротерапия.
Началото е поставено през 1889 г., когато се провежда международен конкурс за минерална баня с хотел, спечелен от австрийския архитект Емил фон Фьорстер. Едва започнал, строежът на хотела е спрян заради недостиг на средства. През 1904 г. идейният проект за комплекса се избистря в днешния му вид от архитектите Петко Момчилов и Фридрих Грюнангер. Декоративните фасадни фризове, с растителни и геометрични мотиви в актуалния за времето стил сецесион, са изработени от големия ни художник Харалампи Тачев. От двете страни на главния вход са поставени керамични изображения на Аполон Медикус – бог на здравето и на богиня Тюхе – покровителка на градовете. Изпълнението е по технология на проф. Стефан Димитров. Каменните пластики са дело на Георги Киселинчев.
Малката баня отваря врати през 1908 г., а голямата – с два плувни басейна, семейни вани, турско-римски бани – през май 1913 г. В северното крило се открива водолечебен институт. При бомбардировките на София през 1944 г. малката баня е съборена, а части от голямата са сериозно засегнати. След Втората световна война голямата баня е точно реставрирана и е обявена за паметник на културата. Поради амортизация през 1986 г. сградата е затворена за посетители и напълно изоставена след 1989 г. И до днес в някои помещения има останки от бившите научни лаборатории. През 2017 г. възниква пожар, който нанася огромни щети.
Будапеща печели милиони от термите „Сечени“
ЮНЕСКО обяви балнеокултурата за световно наследство
Най-голямата минерална баня в Европа Сечени се намира в Будапеща и за разлика от българите, унгарците никога не са си и помисляли да я затворят или да я направят музей. Днес тя работи денонощно, носи милиони евро приходи от чужди туристи и се субсидира от държавната здравна каса за лечение на местните граждани.
Сечени е разположена в градския парк на Будапеща, в близост до цял куп забележителности. Създадена е през 1913 година и е най-посещаваната и обичана туристическа атракция в унгарската столица. Там хората разпускат, забавляват се, изживяват романтични моменти. В добавка към чудесните лечебни минерални горещи извори, които се ползват в 18 басейна, има и 18 сауни и парни кабини, предлагат се няколко вида масажни терапии, процедури за лице и още куп услуги.
Необароковият дворец е построен специално за Сеченските бани. Красивата сграда е дело на архитекта Гьозо Циглер, който започнал строителството през май 1909 година. На открито има един голям плувен басейн, дълъг 50 метра, един малък за занимания, дълбок едва 1 метър, и басейн с минерална вода. Температурата в него е 38 градуса по Целзий.
Традиции в минералните бани имат и австрийците. Комплексът Therme Wien е най-големият в Австрия с 26 басейна, 24 сауни и бани на обща площ от 6 хиляди квадратни метра. Отделните зони са разположени по течението на рекичка, която тече през целия комплекс и имат свои имена: Камък на красотата, Камък за почивка, Камък на приключенията, Каменни сауни и Камък фитнес. Между тях са разположени две големи термални зони, приканващи почиващите да се отпуснат и да си починат в затворен или отворен басейн, на подгряващи се пейки или удобен шезлонг. Има и стая за ароматерапия с водни легла, романтичен басейн в пещера, шезлонги със сферична форма за дълбока релаксация и зала с камина. Децата могат от сърце се забавляват в увеселителен парк и пързалки за скокове във вода.
Историческата баня Friedrichsbad в Германия е открита през 1877 г. и е истински неоренесансов дворец. Тя функционира без прекъсване и до днес, комбинирайки римската баня с ирландските горещи въздушни процедури. На никой в Германия не му е хрумнало да „изгони“ водата, за да подреди вътре археологически експонати.
През 2021 г. ЮНЕСКО официално включи 11 от най-известните исторически термални градове в Европа (сред които Карлови Вари в Чехия, Спа в Белгия, Виши във Франция и Бат във Великобритания) в Списъка на световното културно наследство под наименованието „Великите балнеологични градове на Европа“ (The Great Spa Towns of Europe). Това доказва, че живата банска и балнеокултура в тези уникални сгради се смята за световно наследство, което трябва да се практикува, а не да се консервира зад музейни витрини.
Модерно е да отидеш на обществена къпалня
Сапунът е открит 2000 години преди Новата ера, душът влиза в употреба през 20 век
Днес всеки се къпе вкъщи, но да го правиш в обществено пространство е завръщаща се тенденция. Точно такава се наблюдава сред младите хора в Токио, които плащат с 40% по-нисък наем, ако нямат баня вкъщи. Вместо това те ползват популярните от 30-те години на миналия век обществени къпални “сенто”, които възвръщат старата си слава.
2000 години преди Новата ера във Вавилон са изработили първия сапун, а античните гърци са се поливали с нещо, което пръскало вода, подобно на душ. Древните египтяни пък са известни с това, че често са влизали в банята и са употребявали богат набор от козметични средства. Римляните били наясно, че занижената хигиена води до смъртоносни болести и са ценили високо чистотата. През Средновековието в много градове е имало обществени къпални, където човек можел да се освежи срещу такса. През XIV век крал Едуард III наредил да инсталират баня в двореца Уестминстър, а обикновените хора са се къпели в дървени вани в спалните си.
Едно от най-бележитите открития и изобретения за обзавеждане на бъдещите модерни бани е душът. Той се появява през XVIII век във Великобритания, но изобретението му не влиза в масова употреба преди началото на ХХ век.
Най-ранните данни за заселване на античния център на София – местността около минералните извори на днешната Централна баня, са от бронзовата епоха (II хилядолетие пр. Хр.) Столицата ни се ражда от бликащата минерална вода. В средата на миналия век София е известна с многобройните си бани. Столичани ползват активно Централна баня, баня „Мадара” и „Банишора, „Ситняково”, Подуянската баня, в „Ючбунар”, в Долни Лозенец, в Панчарево, Овча купел, Горна баня и Княжево. Съвсем естествено е най-много посетители да се стичат в Централна баня.
Петя Бахарова
Маргарита Димитрова