Синовете не са длъжни да плащат за греховете на бащите си, но родителите нямат избор – трябва да отговарят за деянията на наследниците си, кръвни или не. Известният художник Николай Майсторов, който допреди няколко години беше сред най-активните колоездачи по централните улици на София, рядко е бил словоохотлив дори на изложбите си, а сега, след като стана ясно, че е съдружник на доведения си син Ивайло Калушев в парамилитарната организация Национална агенция за контрол на защитените територии, надали скоро въобще ще проговори пред медиите. Най-големият съвременен български експресионист, както го нарича Светлин Русев, е дистанциран, чешит и темерут, казват в съсловието. Той не коментира дори когато е „осветен“ като агент на Държавна сигурност. Рядко дава интервюта, не говори публично – може би заради това има 80 автопортрета, чрез които вероятно разкрива поне малко от душевния си мир.
Темата дали е действителен доносник, или само на хартия, е табу и както винаги
всякакви дебати по нея вървят задкулисно. Но ако през социализма службите лесно и бързо вкарват артистите в капана на схемите си, поставяйки им ултиматуми, миниращи не само творчеството, но понякога и живота им, сега е повече от странно, че професорът живописец се е забъркал в подобна военизирана афера, която мирише от километри. Сигурно не е могъл да откаже на съпругата си, изтъкнатата пианистка Стела Димитрова-Майсторова, която също е сред учредителите в организацията на сина си. Нейният баща е Георги Калушев, шеф на катедра „Бизнес администрация“ в УНСС. И той е с картонче в Държавна сигурност.
Николай Майсторов има зад гърба си десетки самостоятелни изложби в България и двадесетина в чужбина – Германия, Нидерландия, Полша, Белгия, Унгария, Япония, Португалия… Персонална статия му посвещава 34-томната световна енциклопедия на изкуствата „Макмилън“, издавана в Лондон. Изкуствоведи го нареждат сред ярките представители на неоекспресионизма в Европа, признат е във фигуралните композиции, портретите, литографиите и офортите. Майсторов е сред най-активните ментори – във времето е главен художествен ръководител на Първа частна академия „Жул Паскин“ в София, доцент в Славянския университет, професор във
Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ и Нов български
университет. Носител е на националните награди „Захарий Зограф“ и „Владимир Димитров-Майстора“. Негови рисунки са използвани за илюстрации на книги на Георги Рупчев, Владимир Левчев, Цветан Марангозов, Боян Папазов, за български издания на Шарл Бодлер, Чарлс Буковски, папа Йоан Павел II. От средата на 90-те години насам на всеки четири години представя мащабни проекти във възможно най-обширните пространства в София. Сред най-обсъжданите му изложби е „Пътят“, която интерпретира основни сцени от Евангелията на апостолите Лука, Матей, Марко и Йоан. Казва, че търси в Библията стойностите на битието, без да се впуска в социалните му измерения. За него четирите евангелия са „по-скоро енергийна флуидна провокация“, каквото и да значи това. И понеже, както знаем, изкуството не се обяснява, Майсторов се застрахова с думите, че не робува на сюжети и традиционни образи, преживявайки „по свой начин“. И като повечето от колегите си и изкуствоведите, избира витиевати, претенциозни до помпозност фрази. Твърди, че животът е постоянна загуба.
Професор Стела Димитрова-Майсторова може да се похвали с над 160 премиери с произведения на водещи композитори във всички стилове – от Шьонберг и Барток, през Стравински и Прокофиев, до Бритън, Шчедрин, Константин Илиев, Лазар Николов, Симеон Пиронков, Иван Спасов, Васил Казанджиев… носителката на престижното отличие „Кристална лира“ е уважаван ръководител на клавирната катедра в Националната музикална академия „Панчо Владигеров“, а нейните студенти са заслужили повече от 90 награди на международни конкурси в Европа, Азия и Америка. Не само БНР, но и сериозни европейски радиостанции и телевизии въртят нейни записи. Изнася концерти в Германия, Унгария, Полша, Русия, Чехия, Белгия и Египет. Свири в различни камерни формации заедно с именити инструменталисти и певци от цял свят, участва във фестивали в Словакия, Германия, Австрия.
Албена Атанасова
Прочетете още на сайта за изкуство bgart.bg