Д-р Стефан КОНСТАНТИНОВ
Отдавна нямам илюзии относно желанието за сериозни промени в здравеопазването, още по-малко за капацитета на хората, поставяни на ръководни позиции в сектора. Гласовитите мутанти на демокрацията от последните години само затвърдиха мнението ми, че липсват субекти, борещи се за реформи, а всичко опира до търсене на по-високо място в хранителната верига, изместване на някого от стола с цел ти да седнеш на масата с вилици и лъжици. Това, естествено, никой няма да признае, официалните обяснения за липсата на развитие винаги са били от типа – имаме голямо желание, обаче темата изисква консенсус, нямаме необходимото мнозинство, нужна ни е подкрепа от други, а такава не получаваме.
Сега обаче тези обяснения вече биха били невалидни. Със 131 депутати могат да бъдат прокарани всякакви идеи, да се променят закони, наредби, правила. Абсолютното мнозинство дава и друг, уникално важен коз за реформи в бавно инерционна система като здравеопазването – очакваната управленска устойчивост в рамките на 4 години. Ако се започне навреме, смело и с ясна цел, периодът е достатъчно дълъг да се стигне до бране на плодове. А това е любимо действие на всеки политик. Та независимо харесваме или не Радев, факт е, че последните избори предоставиха идеални условия за реформи. Остава само да видим дали има желание и капацитет за изпълнението им.
Изборът на здравен министър ще е първият ориентир за това, което ни чака. Ето няколко варианта, които биха били лош сигнал:
– Бивш министър – лоша прогноза, ще говори за липса на идеи и хора. Предполага залагане на статуквото и приоритетна цел бързо окопаване във властта. А от окопал се човек трудно ще видиш движение напред.
– Фигура без публични изказвания до момента за ключовите проблеми на здравеопазването и конкретни предложения за решаването им – лоша прогноза, би говорило за фигурант, на когото други ще дърпат конците.
– Лице с голям мерак да е министър – лоша прогноза. Който и да прави подбора, нека да е наясно, че ако някой в момента зверски се натиска да е министър на здравеопазването, то това е сигурен белег, че си няма хал хабер от предизвикателството да правиш реформи в сектора. Такива фигури най-много да станат временно медийни звезди, но понякога са твърде тъпи и за това.
– Настоящ директор (на болница) – лоша прогноза. Колкото по-дълго е бил на поста, толкова по-конформистко поведение трябва да се очаква. Симптом, че схемите ще бъдат приоритет пред реформите
– Функционер от съсловна организация – лоша прогноза. Не защото вече е играно и би показвало липса на въображение. Нито пък омаловажавам, още по-малко поглеждам критично собствената си история. Просто хората в съюзите със задължителното членство днес са други, съюзите също. Интересите са различни, зависимостите не са ограничени единствено към членската им маса. Подобен избор би значил лобизъм и е гаранция за запазване на статуквото, по-скоро влошаването му.
А докато чакаме да разберем, бъдете внимателни и се оглеждайте нагоре. Да не ви удари някоя паднала палачинка, че сега е моментът на масовото тяхно въртене. Иначе процесът е забавен, аз лично с интерес чакам за видя няколко човека кога ще се разграничат от модела, известен с две фамилни имена.