Милена Фучеджиева
„Вярвам, че съществува нещо много мистериозно, което позволява на света да съществува, да съществуват звездите, да бъде роден живот, да се появи Човечеството. Нещо, което прави така, че аз самият да съществувам. Че един сперматозоид от много милиони успява да проникне в яйцеклетката на майка ми. Че надживях невероятни опасности. Мисля, че сме обкръжени от мистерия. Вярвам в мистерията, без да мога да я нарека. Без да мога да кажа за какво става дума. Но чувствам присъствието й навсякъде. Това, което ме учудва, е колко малко се учудваме, че живеем.“
Това са думи от интервю с големия френски социолог и философ Едгар Морен, боец от Съпротивата, който почина на 105 г. като човек, докрай удивен от живота. Тъжно е, че хората, които ръководят света в момента, не изпитват неговото удивление.
По пощата получаваш пакет. В този пакет има натриева селитра в количество, достатъчно да те убие. Пакетът е поръчан по интернет. Една майка го поръчва, за да приключи с живота си. Оставя след себе си две деца и любящ партньор. Била е социален работник, помагала е на хора в беда, раздаваща се, обичаща, подкрепяща. Партньорът й споделя, че не е можел да иска повече от това, имали са бъдеще заедно, децата са имали човек, който отлично разбирал нуждите им. Приятелите на 44-годишната Джанет Колечин разказват, че е била безграничен емпат към познати и непознати, човек със страхотно чувство за хумор, високоинтелигентна, искряща от радост около хората, които обича. Но нещо се променя в Джанет. Започва да страда от безсъние и остри пристъпи на безпокойство. Търси медицинска помощ, слагат я на антидепресанти, но тя се пристрастява към бензодиазепин. Никой лекар не установява опасност от самоубийство. Може би е започнала да изпитва нетърпимост към несправедливостта на света. Тази несправедливост като че ли не е свързана с нея лично. Предстоял й е брак с любимия човек, децата са били добре, всичко е изглеждало наред. Но въпреки всичко Джанет Колечин поръчва по интернет тъй наречения комплект за самоубийство. В организма й са открити количества натриева селитра 46 860 пъти по-високи от нормалното. Случаи като на Джанет Колечин показват, че медицината все още не е на достатъчно високо ниво, за да успее да овладее процесите на дисбаланс в човешкия мозък, които водят до такова отчаяние от действителността, че желанието да приключиш с живота си е по-силно от любовта ти към тези, които оставяш след себе си, разрушени от неочакваното ти брутално напускане.
Преди няколко години в Америка две семейства съдиха „Амазон“ за това, че компанията е доставила на синовете им комплекти за самоубийство. Загиват две деца на по 16 години. Родителите не успяват да осъдят „Амазон“, защото компанията няма как да знае какво има в колетите. Законът забранява проверки на съдържанието.
Много възрастни или терминално болни хора, или и двете, отиват да умрат чрез асистирано самоубийство в държави като Швейцария и Канада, където то е узаконено. Мненията са разделени на две – животът е дар, който не бива да отнемаме от себе си, потвърждавайки удивлението от чудото на живота на Едгар Морен. Другата страна обаче смята, че когато си в здравна безизходица или си достатъчно стар и не искаш повече да продължаваш дните си, трябва да имаш правото да се оттеглиш от материалния свят. Спорът е нещо като спора за и срещу абортите. Имаме ли право да отнемаме живот, създаден от мистерията на Вселената, имаме ли право да играем на Господ. Има разделение и сред вярващите. Някои религиозни хора са съгласни, че всяка жена трябва да разполага с тялото си, както и с научното доказателство, че ембрион в първите месеци няма съзнание, съответно абортът не убива „човек“.
Но защо човек трябва да живее в безпомощност, ако тялото му вече напълно го е предало и няма надежда? Евтаназията е хуманна намеса в подобни случаи. Както и в случаи на тежка хронична депресия. Никой не би трябвало да бъде задължен да живее, ако не му се живее. Вероятно всеки интелигентен човек разсъждава върху този критичен проблем на човешката душа. Някои хора си отиват от липса на любов и разбиране, други страдат от невъзможни за понасяне хормонални дисбаланси в мозъка си, на които не помагат нито електрошокове, нито лекарства, нито психолози и психиатри. Тогава идва възможността за евтаназия. Все повече филми разглеждат моралния казус на узаконеното самоубийство. Има и комедия за клиника, в която кандидатите самоубийци стигат до невероятно смешни конфликти, заради които забравят, че искат да умрат. Наистина е странно, че медицината продължава да е безпомощна химически да управлява мозъчните ни центрове така, че не само мисълта за самоубийство никога да не се появява, а и депресиите да бъдат напълно изкоренени. Едно човечество в отлично психично здраве може пък да има шанс да спре да воюва. Човечество, в което медицината успява да изтрие травмите от детството на психопатите и серийните убийци, на войнолюбците и на садистите, които мъчат животни, на жадните за власт, необичани като малки, тирани и диктатори. Явно обаче сме все още толкова изостанали, че ще продължаваме да се измъчваме едни други, докато някой не реши да изстреля проклетите ядрени ракети и да ни приключи с всичките ни депресии и ненормалности.
Днес отново сме близо до подобна възможност. Милиардерът, близък до Джей Ди Ванс, Питър Тийл, се изнася със семейството си да живее в Аржентина, в полукълбото, до което ядрените глави на Путин няма как да нанесат поражения. Спасява себе си и семейството си от все по-възможната според него ядрена война, която очаква Америка. Лекциите му за Антихриста във Ватикана са доказателство до каква степен Тийл е изплашен. Той дълбоко вярва, че Антихристът е на прага ни. Интересно дали поведението на Доналд Тръмп към Владимир Путин не е повлияно от този страх, споделян от Ванс и Тийл. Не че в Тръмп има и капка религиозност. Той е безапелационен материалист, но все пак. Все пак, за всеки случай, да не дава Господ, да чукам на дърво и т.н., американският президент може и да мисли, че не е добре да се дърпа дяволът за опашката. А дяволът е изнервен от дългата „специална операция“ и съпротивата на Украйна. Дали поведението на Тръмп е страх или симпатия към Путин – може би има доза симпатия, но има и основателен страх, че змията хапе най-жестоко на финала.
Подземните бункери за милиони на богатите няма да ги направят щастливи в една постапокалиптична Америка или Европа, защото животът като червей под земята, колкото и да е осигурен откъм храна, вода, въздух и забавления, е живот на човешки червей. Затова и Тийл бяга от другата страна на земното кълбо, за да не се налага да живее в бункер.
А ние имаме възможност да си поръчаме от „Амазон“ комплект за самоубийство или да се опитаме да убедим лекари и психолози в Канада и Швейцария, че предстои ядрен апокалипсис и е по-добре да не дочакваме острите пристъпи на безпокойство, предизвикани от радиоактивна взривна вълна.
Светът, в който живеем, е нелеп, но и красив в безумието си, като симфония от полудяващ композитор, постепенно превръщаща се в какофония. Новото правителство се опитва в името на националната сигурност да лавира в изключително сложна международна обстановка. Новината от Америка, че ракетите със среден обсег няма да бъдат разположени на европейска територия, е лоша, защото Европа не е готова за отбрана срещу дявола. Миналата седмица Швеция проведе на стратегически важния за европейската отбрана остров Готланд, намиращ се на 345 км от Калининград, общо учение с НАТО с 18 000 войници от 13 държави. Шведският министър на отбраната Михаел Клаесон споделя с „Политико“, че „руска атака може да се случи всеки момент“. Украински дрон рани хора в Румъния на по-малко от 200 км от България. Войната май наистина приближава. И чудото живот, на което така се удивява философът Едгар Моран, е все по-застрашено.