Почти невъзможно е да караш по градовете, без да имаш конфликтни точки с многобройните нарушители – тези, които смятат, че са господари не само на своя, но и на моя живот. Ще изброя три причини за този ужас по пътищата:
1. Лошо качество на строителството. Корупционни практики в строителството им, пари в чували, некачествена работна ръка, лоши проекти, лоши, евтини материали. Това е действителната характеристика на голяма част от отдавна забравеното строителство на пътища в България.
Защото такова не се е случвало от 5 години, или както Борисов картинно се изразява, „една лъжица асфалт не са сложили. В действителност по време на Кирил Петков поради убеждението, че всички строителства на пътища са корупционни, парите за вече построените пътища бяха спрени, а нови не бяха направени. Това и беше причината за падането на правителството на Петков. Днешният министър Караджов по същество се оттегли и доведе до падането на правителството, след като т.нар. „корупционни пари“ бяха спрени от правителството Петков.
2. По време на Гълъбовите или служебните правителства на Радев, както и това на Денков, не се подписваха адекватни договори и за поддръжка на пътищата, а тези, които се подписваха, бяха изключително съмнителни от корупционна гледна точка. Работа по много от сключените по това време договори въобще не се вършеше, не се върши и до днес. Сега беше повдигната и завесата защо. Ами защото някакъв едър корумпант в корумпираната АПИ бил скрил документацията и не я пускал за отчет… Докато не си получи кинтите. Ръководството на тази прогнила институция е назначавано именно в споменатия по-горе период на безвластие, по-точно на кратки или служебни кабинети.
Кабинети, които нямат ама абсолютно никакъв проблем да загробят България с 13-годишен силно корупционен (вероятно на международно ниво) договор с „Боташ“, но не успяват да направят и най, ама най-наложителните ремонти на загниващите пътища.
3. На последно място, но на първо по важност според мен е качеството на българските водачи на моторни превозни средства и най-вече качеството на законодателството, което толерира влакчето на ужасите по българските пътища.
Почти невъзможно е да караш по магистралата (единствената), без да бъдеш многократно и от най-различни автомобили изпреварван отдясно, „щото те бързат“. Най-благородните от тях съпровождат това си действие със звуков сигнал, ама не често.
Българинът знае, че си няма държава, и затова няма никакво доверие в нея, нито в санкциите, нито в решенията.
И е прав!
Защото джипът, дето за малко не уби 6 деца на пешеходна пътека при светещ червен светофар, е с ясното съзнание какво прави, защото подава звуков сигнал и децата побягват, та този водач е бил намерен и… санкциониран. Т.е. – глобен със 100 лв.
Сега, ако това говедо още веднъж направи същото и отново не успее да убие децата, ооооооо, тогава наказанието му ще бъде 200 лв. Не, не опит за убийство, каквото то е. Не, санкция от 200 лева, заложена в закона, който МВР стриктно е изпълнило, като е глобило говедото.
Това работят онези в парламента, дето следващата седмица отново ще бъдат много заети да си гласуват доверие/недоверие.
Това е техният принос са спиране на влакчето на ужасите по българските пътища.
И ако си мислите, че в цивилизованите страни населението е много по-културно и съвестно, това не е така. Но санкциите, които законът предвижда, а властта налага да са такива, че дори и едно малоумно говедо знае колко ще му струва подобно поведение и не го допуска.
Защото силата на строгото законодателство е превенция. Ама тази последната дума е неизвестна като смисъл на онези венкосабрутевци и цялата фауна, която населява българския парламент.
Диана ДАМЯНОВА
