Тома БИКОВ
Скандалът около незаконното строителство и изсечената гора в местността Баба Алино край Варна не е нито първият, нито вероятно ще бъде последният на подобна тема. Какви ще бъдат политическите последици от него, все още не е ясно, но така или иначе, той разбуни с основание духовете на обществото. Причината е, че няма как в продължение на две години и половина да се строи без никакви строителни документи и нито една институция да не вземе адекватни мерки. Убеден съм, че това не е пропуск, а е схема, в която чиновници и политици са си затваряли очите умишлено срещу сериозни подкупи.
Прави впечатление обаче, че борбата за публичната интерпретация на казуса вече започна и съществува риск всичко да бъде заметено под килима и накрая да не стане ясно най-важното – кои са конкретните хора, които носят отговорност за това безобразие. Отвъд конкретните факти на скандала прави впечатление и неспособността на активни борци срещу корупцията да видят фрапиращия мащаб на случая. Тезата, че всичко е започнало от районния архитект на район Приморски във Варна с издаване на статут за „търпимост“ на терена и едва ли не погледът ни трябва да стига само дотам, е прокорупционна. От тази теза прозира максимата, която гласи, че корупция е всяка далавера, в което не участват „наши хора“. Далавери, в които участват „наши хора“, са невнимание или злонамерен компромат.
Слонът в стаята в този случай е варненският кмет Благомир Коцев, който преди седмица откри какво се е случвало в собствения му град. Въпреки че през последните две години е бил питан многократно по темата и по отношение на престъплението в Баба Алино са подавани редица сигнали. Да искаш всичко да започне и да приключи с някакъв районен главен архитект означава, че или си загубил сензитивността си по отношение на корупцията, или че се правиш, че не виждаш този слон в стаята. Би било грешка цялото внимание да се фокусира и само върху Коцев или една или друга политическа сила. В този скандал има множество конкретни хора, които трябва да носят наказателна отговорност за действията и бездействията си, без значение от това какви политически убеждения имат и от коя партийна структура са произлезли. Естествено, бившият главен архитект на район „Приморски“ от 2023 година трябва също да бъде разследван, но това не бива да отменя нито едно друго разследване. Защото през последните дни се оказа, че казусът не е започнал от него, а от някой нотариус, който със сигурност има име и адрес. Именно той е издал документи с невярно съдържание на лидера на украинската групировка КУБ Олег Невзоров. На база на тези документи е било издадено разрешителното за търпимост. След това обаче е започнало мащабно строителство, което не е било спряно от нито една институция. Издаден е акт 16 и са били доставени вода и ток, без да има разрешително за строеж. И насред тази строителна вакханалия няма как кметът на Варна да е единственият невинен, както се опитват да ни убедят някои медии и политици.
Естествено, трябва да бъде изяснена и ролята на ДАНС, чиито служители първо са издали заповед за забрана за влизане в България на Невзоров, а след това са я отменили. Важно е да се изяснят докрай мотивите за тази отмяна, както и ролята на украинската посланичка Олеся Илашчук, чието име все повече се завърта в публичното пространство и дори бяха разпространени нейни снимки заедно с Невзоров и част от ръководството на община Варна. Ако наистина се окаже, че Невзоров е напуснал България с автомобил на украинското посолство, то това би трябвало да превърне варненския скандал в международен. Задължително е Невзоров не само да бъде разследван и съден, но и да изтърпи наказанието, което му се полага.
Случаят ще бъде показателен за това дали българското общество и институции са способни да променят оптиката си по отношение на корупцията и да я приведат от абстрактно в конкретно състояние. Дали абстрактното чувство за справедливост, което обвинява една или друга партия в корупция, ще бъде конкретизирано чрез адекватни действия на органите на реда спрямо конкретни хора, които не стоят само по високите етажи на властта, а обслужват от по-ниските нива. Поддържането на темата за абстрактната корупция по високите етажи на властта в публичното пространство е причината за замитането на не една и две конкретни престъпни схеми, извършени от хора на ниски нива, чиито имена са чували само роднините им. Този тип хора са анонимни и не привличат публично внимание, но тяхното присъствие в различни администрации, управлявани от различни партии, е неизменно.
Надеждата е разследването да не спре до бившия главен архитект на район „Приморски“, да не се изчерпи и само с кмета на Варна Благомир Коцев. Отсега е ясно, че ако има адекватно поведение на органите на властта, по този казус трябва да има обвинени и осъдени нотариуси, чиновници от поне десетина институции, кмет и главен архитект на Варна, служители на ръководни позиции в ДАНС. Това разследване трябва да мине по всички етажи на властта и да нанесе удари по всички, които волно или неволно са съдействали на Невзоров да гази закони. Отговорност трябва да понесат и онези, които са съдействали поради некадърност, защото със сигурност има и такива.
Да бъде приложен подобен подход е важно, защото той би изиграл ролята на превенция по отношение на други администрации, в които личната и конкретна отговорност често се размива и вината за различни безобразия се оказва абстрактна. Когато личната отговорност в една институция не се търси и намира, то страда репутацията на цялата институция и дори честните и почтени хора в нея биват нарочени за корумпирани. Оттам идва и всеобщото усещане за несправедливост.