Тома БИКОВ
С наближаването на президентските избори въпросителните стават все повече, а отговорите все по-малко. Обикновено би трябвало да е обратното. Дотук има само един кандидат в лицето на действащия президент Илияна Йотова, която е подкрепена от управляващата формация „Прогресивна България“ и БСП. Въпреки че Йотова ще бъде издигната като независим кандидат, подкрепен от инициативен комитет, то нейната биография е изцяло партийно-политическа и от десетилетия е свързана със социалистите. В този смисъл „независимостта“ на нейната кандидатура е тактически ход, който да даде възможност да привлече и периферен вот, който иначе не би отишъл за ляв кандидат. Големият въпрос при Йотова е дали тя ще се еманципира от премиера Румен Радев след изборите, ако бъде избрана за президент, или ще продължи да подкрепя правителството във всяко негово действие, както прави в момента.
Вижда се, че Йотова се опитва да промени профила на институцията и да я върне в ролята на медиатор на политическия процес, но трябва да уточним, че тя прави това в ситуация, в която управлява правителство, което е излъчено от подкрепящата я партия. В тази ситуация самото правителство има нужда от баланс в президентската институция и Йотова изпълнява сравнително добре тази задача. Интересно дали поведението на настоящия президент би било сходно, ако управляваше правителство, което се изявява като опонент на излъчилата я политическа тенденция.
Ако неяснотите около Йотова са свързани с хипотезите около това как би се позиционирала, ако бъде избрана за президент, то неяснотите по отношение на опозицията са свързани с цялостната конфигурация на нейните кандидати. Защото общ опозиционен кандидат на първи тур очевидно няма да има, така както няма да има и общ десен кандидат. Йотова влиза в надпреварата с предимството на действащ президент и няма да има конкуренция в лявото пространство дори под формата на дребни дразнители. В опозиционния сектор обаче става все по-ясно, че ще има поне трима или повече от трима кандидати – на ГЕРБ-СДС, на ПП и ДБ, и на „Възраждане“. Наред с това заявка за кандидат-президент направи бившият министър на отбраната Николай Ненчев, като все още не е ясно дали няма да има и други подобни кандидатури, които да се опитват да спечелят част от гласовете в дясното и либералното пространство на първия тур на изборите.
В тази зона най-коментирана е евентуалната кандидатура на бившия служебен премиер Андрей Гюров, която се ползва с подкрепата на ПП и ДБ. Парадоксално, но тук голямото препятствие пред Гюров се оказа лидерството на ДБ в лицето на Ивайло Мирчев и Божидар Божанов, които още при неиздигната негова кандидатура ограничиха периметъра му на действие до най-твърдите привърженици на градските либерали. През последния месец двамата десетки пъти повториха, че не желаят подкрепа за свой кандидат от ГЕРБ и всекидневно атакуваха по различни поводи формацията на Бойко Борисов както в парламента, така и извън него. В същото време едва ли и най-големите мечтатели си представят, че Гюров ще може да привлече избиратели на „Възраждане“, ДПС или „Прогресивна България“. Тук трябва да отбележим, че за разлика от Мирчев и Божанов, Асен Василев и ПП се държат далеч по-адекватно, като осъзнават ролята си на опозиция и привиждат като свой основен опонент управляващите, а не останалите опозиционни формации. Заедно с това те не прекаляват с подкрепата за Гюров, въпреки че той влезе в политиката именно през ПП, като беше председател на парламентарната група на формацията.
Последното показва ясно и партийно-политическия профил на бившия служебен премиер, който от тази позиция не би трябвало да преиграва с гражданския си профил. Припомням, че Андрей Гюров беше избран за подуправител на БНБ от квотата на ПП-ДБ при управлението на Николай Денков с гласовете на ГЕРБ-СДС и ДПС. Без този избор и промените в Конституцията, направени от тогавашното мнозинство, той нямаше как да бъде избран от Илияна Йотова за служебен премиер. Припомням това, защото спекулацията с гражданските кандидатури е прекалено банална, за да бъде възприемана сериозно. Проблемът при Гюров не е, че е партийно-политически кандидат, а това, че се ползва с подкрепата на около 400 000 души, което е крайно недостатъчно за победа на изборите. Още по-големият проблем са Ивайло Мирчев и Божидар Божанов, които гарантират, че нито един избирател на ГЕРБ няма да гласува за Гюров, дори и самият Бойко Борисов да призове за това.
Тук идва и въпросът с кандидатурата на ГЕРБ-СДС. Такава е все по-вероятно да има, като нейният профил, подобно на Йотова и Гюров, също би трябвало да е партийно-политически. Причината за това е, че на първи тур всеки от кандидатите трябва да има потенциала да мобилизира поне твърдите привърженици на формациите, които го подкрепят, и чак на втори тур да търси подкрепа от останалите формации и техните избиратели. През цялото време обаче кандидатът не бива да затваря вратата към последните и да им даде достатъчно основания да го подкрепят на втори тур със или без отвращение. Тези две линии са трудни за съчетаване и изискват силна концентрация и здрави нерви. Личното ми мнение е, че в редиците на ГЕРБ има такива хора.
Тезата, че поне една институция трябва да бъде независима от пълното мнозинство на Румен Радев, е както легитимна, така и основополагаща за втория тур на изборите. Тя обаче няма да предизвика автоматичното събиране на опозиционния вот срещу Илияна Йотова. Ако преди първия тур опозиционните кандидати концентрират усилията си да се унищожат взаимно, то резултатът от втория тур ще бъде предизвестен независимо от това кой ще стигне до него. Затова, ако целта наистина е след президентските избори България да има президент, различен от Йотова, то опозиционните формации трябва да сключат неформален пакт за ненападение още в началото на кампанията, за да дадат шанс на избирателите си да гласуват на втория тур за кандидат, различен от действащия президент.