Далай Лама, Леонардо ди Каприо и куп български богаташи страдат от Синдрома на Диоген – затрупват се с предмети, без да знаят какъв е смисълът на събирането
Антон СТЕФАНОВ
Безопасно ли е колекционерството, което Богомил Райнов нарича този странен занаят? Що за въпрос? – биха възкликнали някои! Та какво лошо има някой да събира картини, салфетки, колички, магнити или играчки от шоколадови яйца. На пръв поглед нищо. Но пристрастяването към каквито и да било вещи си има своите последици. Преди да стигнем до тях обаче ще кажем, че от колекционерски страсти не са лишени едни от най-известните хора на планетата. И тук не говорим за автопарковете им с лимитирани серии от автомобили, а за събиране на предмети, някои от които, определено странни.
Далай Лама например има впечатляваща колекция от луксозни часовници, актрисата Дрю Баримор трупа речници, Леонардо ди Каприо – вкаменелости от динозаври, Деми Мур – порцеланови кукли, Анджелина Джоли – ножове, а Том Хенкс – 250 стари пишещи машини, повечето от които работят безотказно.
Българските популярни личности не им отстъпват. Тв водещият Драгомир Драганов е известен с неговата колекция от циркови плакати и афиши, които подреди във виртуален музей, както и от фигури на клоуни – истински произведения на изкуството. Колегата му Георги Любенов е заобиколен от плюшени и керамични жаби в дома си, певицата Роси Кирилова – от слончета, Любо Киров – от герои на „Междузвездни войни“, а скулпторът Вежди Рашидова има цяла стена с ключове от различни кътчета на планетата. Да не говорим за сериозните колекционери на произведения на изкуството, за които животът е функция на шедьоврите, които притежават.
„Колекционерството носи положителни емоции – категорична е психоложката Донка Христова. Причината е, че те не просто колекционират за самите себе си, а споделят това свое хоби с други хора и желаят да оставят нещо след като си отидат от този свят. Това е страст, която ги радва. Проблемът е, когато се превърне във фикс идея, стигне се до крайности и стане приоритет, измествайки на заден план близки хора, семейство или партньор.“
Кога всъщност се появява истинското колекционерство? Според изследователи за първи ценители на изобразителното изкуство може да се говори по времето на Ренесанса. Именно тогава се създават и частни галерии, а техни собственици са прочути фамилии – Медичи във Флоренция, Сфорца в Милано, Боргезе и Фарнезе в Рим, кардинал Гримани във Венеция.
България, за жалост, изостава в тази област. У нас първите наченки на колекционерство се появяват едва в края на 19-и век. Дотогава заможните българи въобще не са смятали събирането на произведения на изкуството за нещо престижно или пък показващо класата им. За първопроходци се смятат бившият министър председател на България Иван Евстатиев Гешов и писателят-дипломат Симеон Радев. Те обаче не могат да се мерят с княз Фердинанд, притежател на най-голямата колекция от картини в страната в онзи период и то не само от български, но и от чуждестранни художници. По времето на социализма също има няколко известни имена, които събират произведения на изкуството. Изключително ценни са колекциите от картини на писателя Богомил Райнов, художника Светлин Русев и първия двукратен олимпийски шампион – Боян Радев.
След 1989 година нещата се променят и доста новобогаташи се ориентират към купуването на произведения на изкуството. Колекцията с антики на Васил Божков дори е показана в Европейския парламент, но години по-късно, покрай съдебните дела срещу бизнесмена, тя е заключена и се пази от охрана в Националния исторически музей.
Няма спор, колекционерството е мания, на която се посвещава огромно количество време и средства. За милиардери по света не е проблем да притежават картина на Ван Гог за няколко милиона долара. Но не толкова купуването, колкото съхранението на такива ценни вещи се превръща в голям проблем за притежателите им. Обикновено подобни реликви се пазят в сейфове, наемат се охрани. Голяма част от сериозните колекционери старателно описват своите колекции, правят специални картотеки, даже огромни стаи, в които температурата е постоянна, назначават на работа хора, за да поддържат предметите им в перфектно състояние.
Не граничи ли това обаче с някаква маниакалност? Отговор на този въпрос дава едно много интересно испанско проучване, публикувано неотдавна. Ето какво е мнението на д-р Франсиска Лопес Торесияс: „Колекционерите са предразположени към заболявания, поразяващи психиката. Те в много по-голяма степен биват поразени от обсесивно-компулсивни разстройства, които се отразяват в различни форми. Едно от най-честите проявления на подобни психически отклонения е манията за пазаруване.
Маркетинговите кампании са изградени въз основа на механизми, които по особено агресивен начин подтикват към колекциониране на определени неща дори хората, които никога не се проявявали интерес към подобни начинания. При тези, предразположени към такива мании обаче, рискът от развитието на психическо заболяване е още по-голям, като в много случаи колекционирането е сред първите симптоми.
С напредването на възрастта при някои се развива и „синдромът на Диоген“. Поразените от него буквално се откъсват от средата, в която живеят, ограничават контактите с околните до минимум и се затрупват с излишни предмети без за това да има някаква предпоставка и без смисъл в събирането.
Все пак в повечето случаи колекционерството се ограничава единствено до хоби, което не възпрепятства нормалния ритъм на живот. Но когато увлечението започне да се характеризира с педантичност и перфекционизъм, това е ясна индикация, че конкретният човек е предразположен към обсесивно-компулсивни разстройства.“
Данаил Найденов – най-големият притежател у нас на фигури от „Междузвездни войни“:
Срещал съм се наживо с почти всички актьори от Star Wars
Щастлив съм, че получих признание от Стив Сансуит – собственик на колекция №1 в света
Данаил Найденов е на 36 години, от Ботевград. Завършил е УНСС, а професионално е свързан с пътностроителния сектор. Посветил се е и на дигиталния маркетинг, но като най-важно свое занимание определя колекционирането на предмети, свързани с „Междузвездни войни“. Женен е, баща на две момчета.
-Как започна вашата колекционерска страст, свързана с „Междузвездни войни“?
Израснал съм в киноманско семейство. У нас непрекъснато се гледаха филми и покрай тях се впечатлявах от реквизити и играчки. В онези години, когато властваше студът на Виденовата зима, колекционирането беше само блян.
Впоследствие вече, когато всичко стана достъпно, започнах малко по-малко да стартирам колекцията си – някоя книга или издаден на български комикс или пък играчки от детските менюта на популярната джънк верига, а в последните 15 години нещата вече са извън всякакъв контрол, тъй като всичко, което искам, сякаш има очи, гледа ме и очаква да бъде купено.
-Колко фигури наброява колекцията ви?
Все още не съм ги преброил. Колекцията ми съдържа не само фигури, но и много книги, комикси, лего сетове, шлемове на персонажи, блурей дискове, мечове, компютърни и конзолни игри и още много други продукти, създавани някога и маркирани с лицензното лого Star Wars. Много пъти се заричам, че ще отделя няколко дни и ще направя цялостен каталог, но това все още не се е случило.
-Коя е най-скъпата от тях?
За каква стойност питате – емоционална или финансова? Имам дроид, направен от големия ми син, който е далеч по-ценен от всичко, което имам. Част от личната колекция на мой близък приятел също се озова при мен, тъй като за съжаление той вече не е сред нас. Това са за мен ценните вещи – носещи емоция, с вложени в тях лични чувства, а не просто купените за определена сума и захвърлени след това сувенири.
-А с коя сте се сдобили най-трудно?
Сещам се как издирвах три книги, издадени на български в изключително ограничен тираж. Издавани са през 2000 г. като поредица от общо седем и оттогава имам първите четири. Следващите обаче ми отнеха години търсене онлайн и по антикварни книжарници, за да се сдобия с тях. Дори в издателството ги нямат като архив. Разбира се, не се отказвам лесно и преди десетина години ги открих в много добро състояние.
-Познавате ли се с Любо Киров, който също има богата колекция от фигури на „Междузвездни войни“?
Все още не. Писах му в TikTok, където създавам единствено и само съдържание за колекционери на тема „Междузвездни войни“, но предполагам, че страшно много хора го търсят за какво ли не и не може да отговори и да се занимава с всеки, който го търси. Бих се радвал обаче да се запознаем и да обменим колекционерски опит.
-Среща ли ли сте се с някои от актьорите от поредицата?
Да, и то с доста голяма част от тях. Посещавал съм събитието Star Wars Celebration, представляващо официалната среща на фенове от цял свят със създателите на поредицата. Миналата година се проведе в Лондон и там успях да видя наживо почти всички главни актьори, участващи в „Междузвездни войни“ в последните години. Емоцията да срещнеш Хейдън Кристенсен, Юън Макгрегър, Дейзи Ридли, Росарио Доусън, Индира Варма или пък Антъни Даниелс е неописуема. Видях и Рей Стивънсън, за когото това беше една от последните публични изяви, тъй като няколко месеци по-късно почина и не успя да види завършения сериал за Асока Тано, в който прави изключителна роля.
-Поддържате ли връзка с колекционери от други държави?
Да. Социалните мрежи дават възможност да се откриваме бързо и да обменяме опит. Съвсем наскоро колекцията ми беше призната и от Стив Сансуит – собственик на най-голямата колекция в света. Неговото „Ранчо Оби-Уан“ в Щатите за нас, колекционерите, е като Валхала за викингите. Саморъчно написаното от него писмо вече е рамкирано и стои гордо в Casa de Vader, както е името на моята колекция.
-Как в семейството ви се приема вашата страст?
Напълно нормално. В семейството ми уважаваме интересите си и си помагаме един на друг. Съпругата ми и децата знаят, че винаги подарък по темата за празник е идеалният вариант. Момчетата редовно допринасят с нови артикули.
-Няма ли опасност това ваше хоби да превземе целия ви дом?
Категорично не. Отделни помещения да, със сигурност ще бъдат разширени и превзети с времето, но домът ми е свят и обичам да ми е просторно, широко и удобно. Дори в хола си единственият знак, че тук живеят фенове, са няколко рамки на стената.
-Болест или терапия е колекционерството?
По малко и от двете. Съществува онова неистово желание да притежавате нещо, което видите или откриете онлайн и когато го получите, удовлетворението е неописуемо. То продължава кратко – до следващата среща с желан предмет и после кръговратът отново се задейства. Тези допаминови „инжекции“ обаче са жизнено необходими.
-Мислили ли сте някога да спрете с това ваше занимание?
Силно се надявам никога да не ми се налага да спирам. Харесва ми, доставя ми удоволствие, запълва свободното ми време и ме прави щастлив. Не виждам защо трябва да спирам и изобщо не го мисля.
Полезно ли е за децата
Много деца се пристрастяват към колекционирането, но трябва ли родителите да се притесняват от това? Не, категоричен е педиатърът Дезмънд Кели от Северна Каролина. Според него събирането на предмети дава възможност на хлапетата да имат цел, да покажат това, което са направили и да се гордеят с него.
Колекционирането ги учи да сортират, категоризират и не на последно място да си взаимодействат с другите свои връстници, защото имат общи теми за разговор. Обикновено децата започват да се интересуват от тази материя на около 5 годишна възраст, а страстта им идва между 6 и 8 години. Някои се пристрастяват към плюшени играчки, други – към лепенки и стикери, а трети – към различни фигурки. Родителите е добре да насърчат своите наследници в техните хобита и да ги стимулират не просто да събират, а да научават много неща например за животните, които колекционират. Това със сигурност ще накара хлапетата да четат повече, да обогатяват своите знания и да придобият самочувствие.
Ах, тези неразбираеми думи
Знаем, че колекционирането на различни предмети си има своите определени наименования. Най-популярни са филателистите и нумизматите, събиращи марки и монети. Но има и далеч по странни думи, характеризиращи различните колекции. Ето някои то тях:
алкоминималистика – събиране на малограмажни бутилки с алкохол, каквито предлага мини барът на хотелски стаи
- витафилията – пръстени от пури
- глюкофилия – пакетчета със захар за кафе
- делтиология – пощенски картички
- конхиофилията – морски раковини и мидички
- ксирофилията – опаковки от бръснарски ножчета
- ероризъм (от англ. error – грешка) – бракувани, сгрешени монети
- фалеристика – почетни награди като наградни кръстове, медали, ордени, значки, пафти, плакети.
- постерофилия – постери и афиши
- сигнуманистика – отличителни знаци, нашивки и пагони
- сфрагистика – печати на средновековни владетели, висши духовници, градовете.
- филобутанистите – копчетата от военни униформи
- филолидията – пластмасови капачки от безалкохолни напитки
- филумения – етикети от кибритени кутии
- фумофилията – цигарени кутии и цигарета
Има и такива необичайни сбирки
Режисьор пази изкуствени зъби и ченета, учител по история – полови органи на животни
Хората събират какво ли не. Една от най-необичайните сбирки в света е на британката Пати Холмс. Тя колекционира чаени пакетчета и то от 11-годишна, а днес има 35 000 бройки. Режисьорът Тим Бъртън и неговата съпруга Хелена Бонъм Картър пък са горди притежатели на…изкуствени зъби и ченета. Прибирали ги от реквизита на всеки свой филм, а хората от екипа дълго се чудели къде са изчезнали.
Беки Мартц от Тексас стана известна със своята колекция от лепенки, слагащи се на бананите. Тя има 7725 различни екземпляра, събрани от 1991 година до днес. Не по-малко смахната е страстта и на холивудската актриса Кристана Локен, която събира…истински черепи и кости. Мнозина дори я подиграват и казват, че няма да се учудят ако пие и кръв. Колежката й Лили Собески обаче я конкурира, защото нейната колекция е от коси на знаменитости. Почти всички нейни партньори на снимачната площадка доброволно й предоставят свои малки кичури, за да обогати сбирката си.
Но ето я и черешката на тортата – учителят по история Сигурдур Хяртарсон от Исландия притежава 276 експоната и то какви – полови органи от различни животни. Те даже могат да бъдат разгледани в музей. Началото на сбирката е дадено през 1974 година, а първият трофей в нея е – пенис на бик. Най-големият орган е на кит – дълъг 3 метра, а най-малкият на хамстер – 2 милиметра. Когато си отива от тоз свят самият Сигурдур оставя своя член като реликва в музея.