На 18 май в аулата на УМБАЛ „Лозенец“ се състоя медицински научен форум на тема затлъстяването, организирано съвместно от „Ново Нордиск“ и Клиниката по вътрешни болести на лечебното заведение. Поводът бе Европейският ден за борба със затлъстяването, който се отбелязва всяка година на 19 май.
Модератор на събитието бе доц. д-р Малина Петкова, специалист по вътрешни болести и ендокринология в болницата, а участие във форума взеха доц. д-р Рая Иванова, д-р Десимира Миронова, д-р Елена Вучкова, д-р Герасим Темелков и доц. Д-р Росица Попова.
„Затлъстяването е признато като заболяване от 1948 година, но все още е стигма. Данни на Световната здравна организация от март месец 2024 г. показват, че повече от 2 милиарда души от населението на света са с наднормено тегло, а 860 милиона са със затлъстяване. Това е огромна цифра! Смята се, че през 2035 година 54% от населението на земята ще бъде с наднормено тегло. Това ни дава основание да говорим за това заболяване, да го изучаваме и да намерим решение. В България 6 от 10 възрастни живеят с наднормено тегло или затлъстяване, а при децата – повече от 224 000 в училищна възраст. Интересен факт е, че час и половина, прекарани пред екран, повишават над два пъти риска от развитие на затлъстяване. По отношение на затлъстяването България е на шесто място в Европа за възрастните, а при децата – на пето място. Нашето дружество направи проучване, което показа, че 33% от хората над 20 години са със затлъстяване, което е значително по-често при мъжете, отколкото при жените. Една трета от хората със затлъстяване смятат състоянието си за временно, а 2/3 – за постоянно.
Още едно проучване показва, че около 30% от хората у нас смятат, че хроничните заболявания се дължат на наднорменото тегло, но по-голяма част смятат, че затлъстяването е следствие на хроничните заболявания. И двете неща са верни. Затлъстяването не е просто болест, а предвестник и на други болести. Затлъстяването е пандемия и води до много усложнения“, каза доц. д-р Малина Петкова.
Изследванията показват, че почти всички опити за понижаване на теглото имат определен успех за определен период от време. Впоследствие хората не само възвръщат свалените килограми, но и още повече повишават своето тегло.
„Изключително важен е взаимният подход при пациенти със затлъстяване. На Европейския конгрес по затлъстяването бе съобщено, че над 229 са усложненията, свързани с това заболяване. Когато пациентът влезе в кабинета, той идва с мотивацията да отслабне. Но това, което ние, лекарите, трябва да му обясним, е, че ние лекуваме затлъстяването, а отслабването е негова работа със спазването на хранителен режим и увеличаване на физическото натоварване. Това не е настинка, която се лекува седмица-две, а хронично заболяване, което се лекува цял живот“, заяви д-р Десимира Миронова.
Подходът към затлъстяването трябва да е мултидисциплинарен, което включва работата на множество специалисти, сред които ендокринолози, диетолози, психолози, кардиолози. При определяне на затлъстяването е важен индексът на телесната маса, но също и обиколката на талията на пациентите, защото тя е пряко свързана със сърдечно-съдовия риск.
Но наднорменото тегло е състояние, което има освен биологична и поведенческа, така и психоемоционална страна. Хората със затлъстяване почти постоянно се сблъскват с предразсъдъците на обществото за тяхното състояние. Затова идентифицирането на психологическите аспекти е от решаващо значение за избягване на неуспехите в установяването на здравословна грижа за себе си. Здравка Анина, клиничен психолог в Психологичен център „Лозенец“, обяснява, че проблемът със затлъстяването изисква съпътстваща психологична подкрепа, тъй като всяка промяна на навиците включва осъзнаване на причините зад тях на по-дълбоко ниво. В рамките на терапевтичната работа човек би могъл да открие, изследва и наблюдава съпътстващите го в този процес емоции, получавайки подкрепа и откривайки нови решения. Здравословните проблеми и занижената самооценка, вследствие на неуспешните опити за контролиране на теглото, често се превръщат в непреодолима пречка за много хора и създават усещане за провал. В този омагьосан кръг може да се зароди усещане за самота и вина, породено от непостижимите очаквания. Често възникват и чувства на безнадеждност и безсилие. Един неефективен начин на справяне е отричането и омаловажаването на проблема.
Храненето е един от първите и основни начини за успокоение на бебетата. При липса на други достъпни алтернативи за намаляване на тревогата, някои хора прибягват именно към храната. Това е несъзнаван и автоматичен механизъм за регулация на неприемливи емоции, а пътят към промяната на този стереотип може да бъде труден, ако няма адекватна подкрепа.
Поведението е от съществено значение за превенция и преодоляване на затлъстяването. За да се постигне това, обаче, се изисква промяна на представата за себе си, както и работа с емоционалната страна на проблема.
Индивидуалният подход с всеки пациент е от ключово значение. Той включва изследване на потребностите, причините и факторите, които влияят, както и оценка на нивото на дистрес и артикулация на емоциите. Работи се в посока повишаване на автономността и увереността при вземане на решения, за да се достигне до устойчива здравословна промяна.
Всичко това за пореден път доказва, че затлъстяването е комплексно хронично заболяване, което не се изчерпва единствено до консумацията на по-малко храна и повече движение. Всъщност затлъстяването може да бъде повлияно от генетика, физиология, среда, работа и образование и какво се случва в мозъка. Разбирането на тези фактори е от решаващо значение, тъй като затлъстяването е свързано с много други заболявания, включително захарен диабет тип 2, сърдечно-съдови заболявания и някои видове рак. Освен това хората със затлъстяване се сблъскват със стигмата и предразсъдъците всеки ден. С правилните грижи и комплексен подход хората със затлъстяване могат да постигнат трайна загуба на тегло, което е от съществено значение за тяхното здраве и качеството им на живот.
