Д-р Стефан КОНСТАНТИНОВ
Държавата е във война по всички фронтове. Институциите се бият, обслужвайки едни или други интереси. Избори, фалшификации, касирания, пренареждания, влизане и излизане от парламента по никое време. Абе, пълен хаос. А виновни няма. Та на този фон се появи колебание доколко въобще би ви интересувало какво става на здравеопасния фронт. Едно проучване на общественото мнение обаче ни наведе на мисълта, че може още да ви е интересно.
„Алфа Рисърч“: Българите искат здравеопазването да е топ приоритет в бюджета. Попитали социолозите в кои сектори трябва да има най-значително увеличение на бюджета за 2025 г. и 57,5% от хората казали – в здравеопазването. Направо отвели останалите възможности – пенсии, образование, култура и т.н. Коя политическа партия е събирала скоро такава подкрепа? Интересна дисциплина е социологията. Ние не се съмняваме в достоверността на данните от агенцията, която лично уважаваме. Но се чудим, ако въпросът беше малко по-различно формулиран, например: „За какво сте готови да платите повече на бюджета, за да има там повече увеличение?“, какъв щеше да е отговорът? Защото сме установили разлики в нагласите, когато трябва да се внася в общото или да се тегли от него. Второто е много по-добре възприемано от всички. Виждаме го всеки ден в мерака да се точат средства от солидарната ни Здравна каса. Къде с нова болница, къде с друго. Приоритет, това е положението.
„Близки на пациенти разказаха шокиращи болнични истории.“ Възрастна жена счупила кост. „Спешна помощ“ я накарала да подпише документ, че иска точно в определена болница да я закарат, без тя да има подобно желание. В болницата казали – операция. „Кое си избирате: имплант или пластина – 2000 или 4000 лв.?“, задала основополагащия въпрос старшата сестра. Обаче според потърсено второ мнение на лекар жената въобще не била показана за операция. Което рязко намалило интереса към нея, до степен да остане без никакво лечение. Хората се шокирали. Така става, като не познават основни принципи на функциониране на родното здравеопазване. Преди много години, когато за сефте почнахме работа със Здравната каса като специалист, върнал се от гурбет, бяхме също така шокиран.
Определени наши колеги ни казаха, че за да насочват пациенти към нас, трябва да връщаме част от приходите. За мизерните направления на Здравната каса говорим. Ние не бяхме готови за такава саможертва, ама други активно се включиха в бизнеса и той бързо им потръгна. По-късно, като главнокомандващ, ни се наложи да правим график по дати на болниците в София, където да се карат спешни пациенти със сърдечни проблеми. Защото пътеката за коронарография беше апетитно финансирана и някои плащаха, за да бъдат снабдявани с доходоносещи пациенти, а други даваха дежурства само за да приемат неосигурени клошари. Комисионите са навсякъде. Дълбоко вкоренени. Обвързващи и предопределящи. Лабораторни изследвания, консумативи, какво ли не. Но най-вече – медицински изделия. А ако разберете какви са надценките на последните, търговските вериги ще ви се сторят ангели в това отношение. Пък нашата съгражданка, дето организира в четвъртъците техните бойкоти, би им занесла грамоти за социално отговорно поведение. Та да, импланти, пластини, винтове, пружинки, клапи, стави и пр. вървят на цени, непознати за останалия свят. Защото от тях трябва да остане нещо за този, дето ще ги изпише, друг, дето ще осигурява и пази хранителната верига, трети, дето ще помага в комуникацията, и т.н. Продуктът се оскъпява. Възмутени сте? С право. Ама я се поставете на мястото на лекар, дето 30 години блъска събота, неделя, нощни дежурства, всички очакват от него да е на ниво, любезен, начетен, знаещ, винаги на разположение… срещу две минимални заплати. И в същото време тази сума може да си я докара от една пластина! Остава само моралът. Някои го губят бързо. Други се борят между изкушенията и коректността, гледат да съчетават нещата. Трети залагат на последната, което понякога ги кара да се чувстват глупаци. И да бъдат възприемани от околните като такива де. Могат ли нещата да се променят? Могат, естествено. А ще се променят ли? Не.
Стига песимистичен реализъм. Време е за добри новини. Те по принцип идват от Народното събрание. „Цените на клиничните пътеки няма да бъдат намалявани.“ Става въпрос за отпадането на второ четене на текста, дето предвиждаше при отчитане на повече дейности от болниците цените им да се редуцират, така че да се вместят в определения годишен бюджет на касата. НЗОК, която има ограничен от закона финансов ресурс, се очаква да плаща неограничено на болниците. Каквото извършат, пардон, фактурират (щото има тънка разлика), трябва да бъде платено. Доволни сме. Сега разчитаме на ръководителите на лечебните заведения да не бъдат толкова плахи и консервативни, а да нахъсат подчинените си за максимален брой хоспитализации. Надвишаване със 146 милиона като миналата година не е сериозна сума. Колкото по-бързо се дренира бюджетът, толкова по-бързо ще се доближим до момента, когато няма да има вратичка за бягство от необходимите реформи. Какви да са те – ние го казахме при гастрол в Националната телевизия наскоро. И други пътища има. Идеи не е като да не сме предлагали, нито пък да не сме се опитвали да ги прокараме. Ама у нас не стават така нещата. Първо всичко трябва да рухне, за да се изгради на ново. Развитието нагоре без кризи ни е чуждо. Затова – смело теглете и точете от Здравната каса, братя. Кой колкото може.
*Текстът е публикуван в блога на д-р Константинов – ag-specialist.com
