Силен филм, макар и донякъде бъбрив. В тъмното крачи кардинал Лорънс с чанта в ръка (Рейф Файнс). Когато стига Ватикана, разбира, че любимият папа е починал. И че последен при него е бил кардинал Трембли (Джон Литгоу) и понтификът е поискал оставката му. Той, разбира се, отрича. Лорънс е натоварен да води конклава. Изсипват се кардинали от цял свят. Според Лоурънс най-подходящ за папа е кардинал Белини (Стенли Тучи), а най-много искат Светия престол Трембли и кардинал Тедеско (Серджо Кастелито). Напрегнато е. Отишлият си папа е извел католическата църква на нов етап от развитието й и би трябвало някой да продължи неговата кауза. Лоурънс усеща, че вярата му е разклатена. Не иска да става папа. Скандалът с Трембли се разраства. Лоурънс се опитва всячески да стигне до истината. Намесва се и сестра Агнес (Изабела Роселени). Финалът е донякъде изненадващ. И политкоректен.
Филмът е напрегнат църковен трилър. Кардиналите се движат като сенки, а най-притеснен е Лорънс. Той е и умен, и дързък, и справедлив. „Конклав“ се занимава с порядките в католическата църква и волята за власт, с благородството и корупцията, с вярата и достойнството… Достолепните зали на Ватикана се превръщат в арена на ожесточени словесни религиозни и човешки схватки. Всички актьори са добри, но гвоздеят е поостарелият Рейф Файнс, който играе и с поглед, и с тембър, и с гръб. Изключителен е, както винаги. След като видяхме Изабела Роселини като старица в „Химера“ (2024) на Аличе Рохвахер, сега е безупречна монахиня и в изпънатото лице страшно напомня майка си Ингрид Бергман.
Прочетете още на сайта за изкуство bgart.bg